Европа на клетви не вярва

Коментар на Валентин Хаджийски

От ЕНП, която ни натресе Борисов и ГЕРБ, нямаше защо да очакваме деус екс махина. Мелничните колела на революцията мелят невъзвратимо, но бавно. Да се въоръжим с търпение и умение. Връстиците ми, гледали „Мера според мера“ и учили за Септемврийското въстание преди 1991 г., знаят цитатите в заглавието. Клетвите към Европа са постоянен наш жанр. Но Европа на клетви не вярва. Вярва на свършени факти – като Шести септември 1885 г., каквито сме показвали, че умеем да създаваме. А също се влияе от последователната и умна наша просвета на неин терен, което все още не умеем съвсем. Да, ЕНП все не увира. Логично. Няма да уври. Нашата революция от 2020 г., освен че е народна, морална и цивилизационна, е и класова. Това ще става все по-ясно всеки ден.

Ние сме класата на 99-те процента.

ЕНП и контролираният от нея ЕС са класата на единия процент. ЕС е клуб на глобалната финансова клептокрация, която породи – и досега не ще да отбие – нашата локална клептокрация. Класовата борба е жестока. В САЩ я наричат „класова война“.

„Вебер“ значи тъкач. Имунната реакция на прогресивна България срещу корумпирания десен еврочиновник напомня „Силезийските тъкачи“ на Хайне: „Европо, ние тъчем ти саван. Проклятие тройно тъче всеки стан.“

Това не е евроскептицизъм, а осъзнаване на факта на класовата борба в рамките на ЕС. У нас за първи път може би след 1960-те години се излюпва ново класово съзнание. Социалните медии във вторник му бяха истински инкубатор. В цяла Европа класовото съзнание е рядкост, то по-често заема формата на съда на националистическия популизъм. У нас имаме шанс това не е неизбежно.

Чуват се гласове, че протестите отслабвали. Иде есен, настъпва умора, режимът се инати. Но няма място за униние. Две трети от българите официално подкрепят протестите. 12,8% подкрепят кабинета, а 7,6% одобряват парламента. Чувал съм от опитни изследвачи на общественото мнение, че когато подкрепата на кабинета падне до 10%, той неотвратимо заминава.

Времето работи за нас. Режимът е в безизходица и върши все повече глупости.

За първи път след 1989 г. времето е наше. Чие бе реално времето в 1990 г.? На ренегатите, алчните, безскрупулно-предприемчивите. Е, това време свърши. Те си взеха своето, налапаха го, някои не можаха и да го преглътнат.

Само най-дебелите сини глави като г-н Кръпката още се плашат от „Комунистите“ (наред с „Ченгетата“, това е един от фантомите, на нещастното дясно въображение, за които пишат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев). Тези глави Борисов все още ги варди от собствените им призраци. Филип Димитров – него Баце го варди от явочниците. Росен Плевнелиев – него Баце го варди от кадровите комсомолски апаратчици, назначени от БКП за търговци на роби в Германия. Стефан Цанев, Александър Йорданов – тях Борисов ги варди от рапсодиите на БКП и на комунизма, за който не бива да се пише скучно. Всъщност, участието на герберския почетен гражданин Кръпката на концерта на Орлов мост бе най-сигурен знак, че леката кавалерия плъхове трополи по палубата. Тежката ще потъне заедно с гемията.

В отвореното писмо от миналата седмица на интелектуалците за оставка на Борисов, Гешев, Караянчева и Кошлуков никъде не се споменаваше за призраците на комунизма. Това е знаменателно и оптимистично! Призраците на комунизма, на картата с черепите, Лукановата и Виденовата зима и крилатите шаячни фрази на злата вещица Тачър реално бяха идеологията на номенклатурния грабеж, бяха оръжия за масово оглупяване, опиум за народа. Тези призраци горчиво разединиха народа в 1990, 1997 и 2013 г. Те върнаха на власт Борисов в 2014 г. Но все повече хора го разбират. На умствено дееспособната част от предимно синята ни интелигенция е ясно, че мутрорежимът е минало. И че те не са част от него. ДБ не е част от него. Въпреки всичко.

Да, къде по-яко щеше да е писмото да беше пратено още на 11 юли, след първата кръв, опръскала колоните на МС. Или още по-назад, смея да си го представя дори веднага след Мишо Бирата. Но по-добре късно, отколкото никога!

Опровергана бе тезата, че интелигенцията не одобрявала протестите.

Или че била купена от мутрорежима. И че осъждала президента. Не одобряват протестите само най-глупавите и подлите сред тази група. И тези малцина герберите в паниката си ги засветиха и те се преброиха като за вечерна проверка на позора. За тях ще има и бойкот на книги, музикални, театрални и други представления и кинопрожекции с тяхно участие.

И, разбира се, до тях са и щатните дипломирани лакеи на режима. Сред последните по право се подредиха колегите от чуждестранните политически НПО, тормозещи от 30 години възникването на гражданско общество у нас. И техният Димитровден настъпи. Квитанцията им ще бъде отрязана.

Същото става и вляво. Категоричната победа на Нинова на избора на председател и конгреса засвети всички тайни активи на ГЕРБ в и около БСП. Най-хитрите като Гергов и Добрев пак се снишиха, но повечето се подредиха унило за вечерната проверка на позора. Много от тях от години бяха реално розовата фракция на ГЕРБ. Елена Йончева ме изненада донякъде с ренегатството си; хора, които я познават лично, не са толкова изненадани.

Че Станишев при посещенията си в България се радвал на кола и охрана от НСО, предоставени му от Борисов, обяснява защо лидерът на ПЕС след избухването на протестите първо дойде в София да предложи на „БСП да се определи на коя страна е“, сякаш можеше да е на страната на ГЕРБ. Тези странни, неразбираеми за простолюдието номенклатурни птици! Дойде време за последно прости и с тях, и с гавазите и шофьорите им, и с децата на последните, и с търговците на опиум за народа отдясно.

БСП има бъдеще, а социалистическата ѝ ориентация ще бъде конкретизирана в близко бъдеще.

Предстоят големи развития вляво в ЕС. Социалистическият „дискурс“ трябва да бъде възстановен в правата си, разбира се, в модерен и разбираем вид. Приравняването на социализма към тоталитаризма и нацизма трябва да бъде разбито и погребано за следващите сто години у нас и в ЕС.

Каква нравствена мощ генерират протестите личи по лекотата, с която отлитат в небитието на народната почит тачени някога фигури от Райна Кабаиванска до Георги Пирински. Протестите – великият анихилатор на дефектирали морални авторитети. Има ли още желаещи да опитат?

Протестите – народно движение, пробвано у нас през последните 30 години много пъти без успех, за първи път сега издигнало се на висотата на „своето понятие“ – станаха могъща школа за възпитание на масите. Всекидневно все повече хора проглеждат за истината на нашия живот. Други преодоляват страха. Трети поне пресметливо се препозиционират. Започва верижна реакция!

Протестите вседневно сипят жива жарава под яката на герберите. И те се въртят панически и продължават да вършат много непоправими глупости! Като хвърлените от Борисов през прозореца на джипката над три милиарда лева за два месеца без актуализация на бюджета, като теглените от него външни заеми без обсъждане в парламента. Или като конституционната комисия на Борисов, която сигурно ще бъде бойкотирана от всички държащи на честта юристи извън ГЕРБ, и то по призив на Нинова. Цели професионални съсловия като съдиите се изправят срещу мутрорежима.

Очаква се най-сетне и синдикатите да се опомнят и разделят с шефовете си, които въртят орташки бизнес с ГЕРБ. БСП им даде пример. Било е време, когато левите лидери и у нас са се раждали в профсъюзните битки. В ръцете на синдикатите е общата стачка. Скоро ще имат колкото си щат икономически искания.

Честните, патриотични предприемачи, страдащи всеки ден от герберския безпредел, също са от 99-те процента, революцията е и тяхна.

Едва ли някой се съмнява, че общонародният президент Радев е катализаторът на революцията – процес, започнал още лятото на 2016 г. с номинирането му от Нинова. Затова и бесните атаки на мутрократите срещу него, които му добавят нови привърженици. Протестите започнаха с нахлуването на Гешевите бухалки в президентството, нищо чудно и развръзката да дойде след някоя тяхна поредна антипрезидентска тъпня. Огромно е сега значението на личната преценка на Радев, как усеща нещата.

Но голяма е и заслугата на Триото – истински народни трибуни, които освен грамадната енергия, с която всекидневно разръчкват пожара на бунта в страната, а вече и в Брюксел, освен ювенилната си безкористност, проявяват и голяма гражданска смелост и мъжество, издържат всекидневно на безброй герберски гадости. Трябва по-често да им го казваме! Без тях нищо нямаше да е същото.

Добра дума за журналистите от малкото свободни медии, които отразяват протестите от място и поддържат истински огневи вал срещу мутрорежима в социалните медии, дето им помагат и хиляди активни потребители-граждани.

Т. нар. „партия на Слави“ и уж голямата ѝ популярност са поредният импровизиран сценарий „Борисов 2.0“. Самият Трифонов е кръвна рожба на мафията, неин бард, човек с огромна заслуга за варваризирането на голям брой сънародници след 1990 г. Този човек е проклятие за България, досущ като Борисов. Исканията на т.нар. му референдум бяха всичките несъстоятелни и в интерес на ГЕРБ. Те бяха по-последователен герберски катехизис, отколкото нескопосаните конституционни опити сега.

„Възраждане“ пък има възможност да привлече разочарованите привърженици на т. нар. „патриоти“ и останките от „Атака“ и да се превърне в сериозна сила. Дано успеят да поемат някои модерни квазисоциалистически евроелементи по примера на италианските „Пет звезди“.

От крилата на стихийно формиращия се антимутренски Отечествен фронт утре ще се развие новата партийна структура на постмутренска България. Но то ще е утре. А сега да слушаме революцията.