Le Monde: Отношенията САЩ - Русия са обречени

„Историята на руско-американските отношения при Доналд Тръмп е преди всичко история за разочарование, толкова остри и силни, колкото и надеждите, които неговата кампания за победа през 2016 г. повдигна в Москва“, пише колумнистът на френското издание Le Monde Беноа Виткин, цитиран от "Фокус". В допълнение към други „нежни думи“, отправени към Путин, журналистът пита дали Тръмп не е възнамерявал например да признае анексията на Крим.

Година по-късно обаче президентът Тръмп разреши доставката на противотанкови ракети Javelin за Украйна - „стратегическа и символична стъпка“, която администрацията на Обама отказа да предприеме, припомня авторът на статията. По негово мнение четири години президентство на Тръмп отбелязаха „откат“ в двустранните отношения. Политиката на санкции, въведена от Барак Обама, само се засили, а списъкът с причини за налагане на ограничения се разшири: Украйна, Либия, намеса на Русия в американската предизборна кампания, кибератаки, шпионаж, газопровода „Северен поток 2“ - Москва преброи 46 законодателни акта, приети от САЩ с целта за въвеждане на нови или разширяване на съществуващите санкции срещу Русия. Освен това в началото на 2020 г. Вашингтон игнорира руското предложение за среща на върха на петимата членове на Съвета за сигурност на ООН.

На 7 октомври тази година самият Владимир Путин отбеляза в телевизионно интервю, че намеренията, за които президентът Тръмп говори по-рано, не са напълно реализирани. Според руския президент това до голяма степен се дължи на „известен двупартиен консенсус“ и силата на инерция в администрацията.

Искрен или не, този опит да „оправдае“ Тръмп говори много за надеждите, които продължават да се възлагат върху личността му, пише наблюдателят. „Все още вярваме на Тръмп“, обобщава бившият дипломат Владимир Фролов. Според него е очевидно, че действащият президент все още се възприема като „коз“. „Той обича Путин и не го крие, лесно е да бъде манипулиран по време на лични срещи и се присмива на демокрацията, правата на човека и подобни дреболии“, обяснява „коментатор, чието мнение се слуша в Москва“.

Както припомня авторът на статията, независимо дали става въпрос за „последиците от руската интервенционна кампания“ или разобличаване на възнаграждения „за главите на американските военни в Афганистан“, Доналд Тръмп систематично прави избор в полза на умиротворяването и избягването на конфликти. Освен това през май 2017 г. той сподели тайно израелско разузнаване с руския външен министър без съгласието на еврейската държава. Тръмп също успя да назначи Китай за „злодей“ за периода на предизборната кампания.

На първо място обаче Москва успя да се възползва от „объркването и вакуума“, създадени по време на президентството на Тръмп през последните четири години, сигурен е Виткин. Оттеглянето на САЩ от световната сцена, отслабването на многостранните връзки и отношенията с европейците осигуриха на Русия влияние, поне пропорционално на това на американците, независимо дали в Близкия изток, Африка или на Балканите. Този преломен момент е особено забележим в Сирия, където отстъплението на Барак Обама през 2013 г. е заменено с отказа на Доналд Тръмп да подкрепи кюрдските сили в северната част на страната. „От 2007 г. след речта в Мюнхен, в която руският президент осъди едностранния подход на САЩ, Кремъл поиска своето място на масата на великите сили и днес той заема доминираща позиция в много въпроси“, заявява журналистът.

Идването - или по-скоро завръщането - на власт на Джо Байдън, възприеман като наследник на каузата на Обама, чиито години на управление бяха пълни с взаимна враждебност, напротив, е изпълнено с риск от укрепване на трансатлантическия съюз около общата цел за ограничаване на руските амбиции, смята наблюдателят. Освен това изявленията на Байдън от 2011 г., че Путин не трябва да се връща на президентския пост, остават незаличимо петно и лична обида за руския лидер, сигурен е журналистът.

Демократичният кандидат обаче има поне едно предимство: предсказуемостта е качество, високо ценено от руските елити, пише Виткин. „Той трябва да заеме по-конструктивна позиция (от Тръмп) в дебата за контрола на оръжията“, каза Андрей Кортунов, ръководител на Руския съвет по международни въпроси.

Сякаш предвиждайки такъв сценарий, Москва наскоро показа особено помирителна позиция, за да постигне едногодишно удължаване на договора START III, който приключва през февруари 2021 г., отбелязва авторът. За тази цел Русия се съгласи с условието на администрацията на Тръмп да „замрази“ броя на ядрените бойни глави.

При такива условия е трудно да се определи явен фаворит на Москва, пише наблюдателят. Както пише политологът Татяна Становская, дори някои от руските служители по сигурността могат да гледат на победата на Байдън положително, тъй като последващото напрежение в руско-американските отношения може само да засили тяхната „тежест и контрол над руското общество“. Както журналистът припомня, самият Путин побърза да помогне на Байдън, уверявайки, че не вижда „нищо престъпно“ в украинските дела на сина му Хънтър Байдън, които редовно се осъждат в лагера на Тръмп.

Извън тези въпроси обаче руските управляващи кръгове остават дълбоко убедени, че двустранните отношения са обречени на по-нататъшно влошаване, пише наблюдателят. Както експертът Дмитрий Суслов, преподавател във Висшето училище по икономика, обобщава във в. „Комерсант“, „за първи път от 30 години насам перспективата за промяна в администрацията на САЩ не предизвиква никакви положителни очаквания в Москва“.