COVID-19. Къде сме на Балканите?

Световната пандемия на COVID-19 заля и Балканите, както и цяла Европа и целия свят. Няма отърване от нея. Важното е как да се справим с по-малко загуби в тази своеобразна война. Без загуби никоя страна не минава. Важното е те да са незначителни, по-малко човешки животи да се загубят. Пандемията е криза, при която се проявяват достойнствата и най-вече недостатъците на държавната власт и на здравните системи. От умението или неумението, от съвременните и качествени мерки зависи спасяването на хиляди животи.

В началото на пандемията заразяванията с коронавируса в балканските страни бяха значително малко. Най-малко те бяха в България, Гърция и Турция. От началото на есента на тази година Европа и Северна Америка станаха районите с най-голям бум на разпространение на COVID-19 в света. В тези условия нямаше как балканските страни да се опазят от общата пандемична криза. Множеството неограничавани от нищо пътувания на стотици хиляди хора до западноевропейските страни и обратно, неспазването на ограничителните мерки и т.н. доведе до масово (дифузно) разпространяване на заразата. Но степента на заразяване и особено равнището на смъртност в отделните балкански страни се различават съществено. При сравнителния анализ в средствата за масова информация най-често се посочват абсолютните данни. Но те не позволяват действителното вникване в размерите на разгръщане на пандемията и пораженията от нея в отделните страни. Истината за степента на пораженията се разкрива чрез съпоставими, а не само и толкова с абсолютни данни.

Има твърде различни данни, но най-често се използват тези за броя на заразените. Той се установява по различни методики в отделните страни. А това не позволява истинското разкриване на ситуацията. Типичен пример е България, където не се отчитат бързите тестове, чиито резултати са много близки до тези с PSR тестовете. Независимо от това броят на заразените на 1 млн. население дава възможност за някакво относително сравняване на данните.

При т. нар. „Втора вълна“ на коронавируса, в част от балканските държави, които не взеха своевременни противоепидемични ограничителни мерки пандемията се разгоря с необикновена сила. Това стана най-вече в България, където мерките закъсняха с около два месеца. През последните две седмици на базата на данните за дневна, едноседмична и двуседмична смъртност България зае челните места в световните класации.

В балканските страни има сравнително високо равнище на заразени, активни случаи и починали от COVID-19. Към 1 декември 2020 г. заразените на 1 млн. от населението са с най-високи стойности в Черна гора – 57 075, следвана от Словения с 37 101, Хърватия с 32 077. България заема средно положение с 21 480 заразени на 1 млн. от населението. С най-малък дял заразени е Турция с 7 896. Единствено Турция от балканските страни е с равнище по-ниско от средното за света (8238).

Тези данни зависят от броя на регистрираните случаи чрез тестове. С най-много проведени тествания на 1 млн. население са Словения (252 512), Гърция (230 217), Турция (221 589). В България този брой е само 141 824, значително по-малък от повечето балкански държави. Тава се дължи на липсата на свободен безплатен достъп до PSR дори на хора с клинична картина, характерна за COVID-19, както и високата цена на това тестване в частните лаборатории (120 лева). Оправданията на министър Ангелов, че цената се определя от пазара са несъстоятелни. Щом си ограничил достъпа до държавните лаборатории (с цена 60 лв.) чрез лимита за направления за изследване, то частните лаборатории ще надуват цените. Не бе възприет и опитът на Гърция, където правителството въведе пределна цена на тестването с PSR на 40 евро (80 лв.). В условията на пандемия от коварната болест е антинародно по своята същност отказът от безплатно тестване, при условие, че огромна част от населението в България е с доходи под жизнения минимум. В балканските страни, включително и най-вече в България, равнището на тестването е на твърде ниско количествено равнище. То изостава значително от Русия (525 866 на 1 млн.), Испания (491 693), Литва (467 311), Португалия (427 453) и редица други. Това означава, че в посочените европейски страни има по-надеждна база за управлението на COVID-19 кризата, че те в интерес на здравето на хората не икономисват пари.

Най-важният критерий за политиката в отделните страни е броят на починалите от COVID-19. Абсолютният брой, обаче, не е показателен. Зад него не се разкрива действителната картина на размерите на пандемията в различните балкански страни. За целият период мястото на България по смъртност на 1 млн. население се променя. То бе незначително до лятото на 2020 г. и по този показател страната бе на едно от най-ниските, най-добрите равнища в света. Разхлабването на мерките през лятото и началото на есента на основата на принципа на Б. Б. – „няма да затваряме нищо“, независимо от нарастването на заболяванията в края на септември и началото на октомври доведе до рязък бум на заболяванията и няколко седмици след това и на умиранията от COVID-19. През последните две седмици страната е във т.нар. „високо плато“ на заболеваемост, което след две три-седмици ще доведе до нарастване или в най-добрия случай на задържане на високо равнище на смъртността. Подобна е ситуацията и в други балкански страни, в които прекалено разхлабиха антипандемичните мерки и при настъпването на втората вълна закъсняха с рестрикциите – Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Румъния. Благодарение на засилените рестрикции нарастването на смъртността е по-слабо в Гърция, Турция и Албания.

Към 1 декември по данните на https://www.worldometers.info/coronavirus/? по смъртност на 1 млн. жители България е на средно място сред балканските страни (пето), но с високо равнище на смъртност. С най-ниско равнище на смъртност е Турция– 164 души на 1 млн. Това се дължи предимно на строгите рестриктивни мерки, включително вечерен час и т.н. С малко по-висока от средната смъртност в тази страна са районите на мегаполиса Истанбул и района на Източна Тракия (Одрин и др. градове), т.е. най-близките до България земи. На второ място по ниска смъртност е Сърбия със 189 души на 1 млн. Това се дължи на стриктните мерки в миналото. В последните седмици в тази страна има нарастване на заболеваемостта, което неминуемо ще доведе и до повишаване на смъртността. Само тези две страни (Турция и Сърбия) от Балканите са със среден брой на починалите на 1 млн. население под средното за света (190.8 души). А трето място по най-малко загуби от COVID-19 е Гърция (242), страна в която приоритет на живота на хората е преди състоянието на икономиката, включително и туризма (25% дял от БВП на страната). В Гърция има множество рестриктивни мерки, които са непознати в България. Сред тях е носенето на маски в личните коли, недопускането на повече от двама пътници в тях и по изключение трима т.н. С по-голяма заболеваемост са близките до България райони на Солун, Кавала, Серес и др.. На четвърто място е Албания с 286 смъртни случая. Вече не бива да използваме името на Албания като синоним на изостаналост.

Огромна е разликата на България (605) с тези страни – около и над два пъти повече смъртни случая. Сред страните от ЕС България е на едно средно равнище. Това се дължи обаче на огромния срив на повечето страни от Западна и Югозападна Европа (Белгия 1446; Испания 973; Италия 933; Франция 819 и др.). Сред бившите социалистически страни (членове на ЕС) България има по-висока смъртност от 8 страни (Естония 91; Латвия 112; Словакия 159; Литва 192; Полша 465,; Унгария 516 и Румъния 601). Много по-голяма е смъртността в България и спрямо Русия (277), Беларус (123), Молдова (576) и др.

С най-висока смъртност са четири от шестте бивши югославски републики – Сев. Македония (860), Босна и Херцеговина (833), Черна гора (802), Словения (714). На сходно с България равнище е Румъния (601 случая). Преди няколко месеца в Румъния бе много по-високо равнището на заразяване и на смъртност от COVID-19, но през последния месец Румъния ни изпревари с вземането на по-рестриктивни мерки за ограничаване на пандемията.

От изнесените данни става ясно, че пораженията от COVID-19 са най-значими в страните от Балканите, в които правителствата дадоха приоритет на разхлабване на мерките в защита на бизнеса. Ама кой бизнес? Това са отраслите свързани с кефа и развлеченията на хората – курорти, хотели, ресторанти, кафенета, нощни клубове, игрални зали, фитнеси, дискотеки, спортни зали, стадиони, театри и т.н., както и множеството тържества, чествания и т.н. В много по-малка степен са потърпевшите от ограничителните мерки фирми в материалното производство (индустрията и селското стопанство). По-значими са загубите в обслужващите отрасли като търговия с нехранителни стоки, пътническия транспорт и комунално-битови услуги. Но има редица стопански отрасли в ръст на производството и продажбите (фармация, аптекарство, производство и търговия с храни, дезинфектанти и т.н.). Светът, държавите в него могат известно време да ограничат развлечения на част от своите граждани и печалбата на обслужващия бизнес, да не робуват на кефа, а да предпазват живота и здравето на стотици хиляди и милиони хора.

Главният, действително верният критерий за размера на пандемията и особено за пораженията е смъртността на 1 млн. население, а не борят на фалиралите фирми и на безработните. По-ценно от човешкия живот няма. Бизнес фалира, но се и възстановява. Работа са губи, но има помощ при безработица, а и работа след някакъв интервал от време се намира. Живот не се възстановява. Няма „счупена икономика“ (Б.Б.) от временни ограничения на индустрията на кефа (развлеченията).

Автор: Анко Иванов

Източник: http://politkoment.blogspot.com/