Не е редно да вадиш семейните драми на показ

Днес много се изписа относно политиките и курса на папа Франциск.

Като католик никога не съм си позволявал да го критикувам публично, да се възползвам от възможността да се самоизтъкна като "голям консерватор", буквално "по-католик от папата". Въпреки различията в убежденията не си го позволих, защото смятам за нередно да вадиш семейните проблеми на показ.

Спорил съм редовно с други католици за него, но навън, особено сред некатолици, смятам за недостойно да обсъждаш вътрешни проблеми. Като да ходиш при чужди хора да одумваш баща си или майка си и да разправяш какви драми имате у вас. Не е редно. Това смятам, че следва да важи за всички в техните съответни църкви, общности, партии, нации и прочее. Карайте се вътре, но навън представяйте винаги общ фронт и едно лице. Не изкарвайте вътрешните си дрязги и кусури, това само ще послужи на враговете на общността ви.

Казвам го и за онези православни, които ежедневно и на всеослушание си хулят патриарха, клира и прочее. Чак ми е ставало неудобно като католик, в присъствието на православни, които започват да сипят обиди срещу патриарха и църквата си. И впрочем ме е карало да губя уважение към въпросните хора, а не към църквата, която хулят. Като към нечии син, който отива в кръчмата и почва да изкарва "мръсното бельо" на баща си и майка си пред другите. Не губиш уважение към родителите му, а към него самия.

Помня ясно и такива мои състуденти българи в Англия, които много обичаха пред англичаните да хулят България и българите. Отчаян опит да им се харесат, да се отличат, да кажат: "аз не съм като другите българи, виж как ги храня, аз съм различен". Вместо да спечелят уважение, изглеждаха жалки. Разберете, че когато започнете да си хулите общността, църквата, народа, града, партията, семейството и тн. навън, пред други хора, вие не изглеждате интересни, различни или като хора с критично мислене. Изглеждате жалки, неблагонадеждни, търсещи внимание и като цяло хора, които трудно можеш да уважаваш.