Le Monde: Сянката на „Фрекзит“ не е изчезнала

Изминаха четири години между британското решение за напускане на Европейския съюз и реалното му прилагане в петък, но този период по никакъв начин не смекчи шока от дистанцирането на държава, която изигра решаваща роля във Втората световна война и сега избра да се откъсне, пише колумниста на Le Monde Франсоаз Фресос.

На референдума през 2016 г. по-голямата част от населението подкрепи излизането от Европа - ръководителят на Партията за независимост на Обединеното кралство Найджъл Фараж нарече това решение „победа за истински хора, хора смирени и достойни“. В същото време от девет избирателни района в Англия само Лондон гласува да остане в ЕС, което говори за радикален разрив между хората и елита, Сити и останалата част от страната. Приливът на национализъм, който обхвана Европа, беше симптом на дълбока социална криза и криза на идентичността.

Както се отбелязва в статията, идеята, че Великобритания може да се превърне в движеща сила за онези, които искат да разчистят сметките си с технократите в Брюксел, беше възприета сериозно. Оттогава ЕС работи за преодоляване на пропастта: одите за конкуренцията бяха изместени от защитата на европейския суверенитет, който все още предстои да бъде изграден до голяма степен. Защитата на Общността постоянно се поставя на преден план, особено по време на здравната криза, когато Европейската комисия ръководи доставките на ваксини срещу COVID-19.

По инициатива на Франция и Германия беше приет безпрецедентен план за икономическо възстановяване. Постоянно критикуваната единна валута най-накрая спечели общественото мнение благодарение на развитието на Европейската централна банка, която вместо защитник на инфлацията се превърна в спасител на Европа. Защитната роля на единната валута беше толкова добре приета във Франция, че ръководителят на „Националното обединение“ Марин Льо Пен трябваше да се откаже от плановете за кампания за отказ от еврото.

Въпреки това, подчертава авторът на текста, нищо не позволява да се каже, че напрежението между „прогресивните“ и националистите във Франция значително е намаляло. Остават малко по-малко от година и половина преди президентските избори през 2022 г. и тази конфронтация все още действа като структуриращ елемент на политическото поле. Дори в отслабена форма сянката на „Фрекзит“ (излизането на Франция от ЕС) не изчезва.

Популярността на действащия президент достига 40% и значително надвишава показателите на неговите предшественици Франсоа Оланд и Никола Саркози през същия период на тяхното президентство. Що се отнася до Марин льо Пен, тя има поддръжката на 30% от французите.

Според проучване на Френския институт за обществено мнение за Journal du Dimanche, публикувано през октомври, ако първият тур се проведе сега, 23-26% от гласувалите, предимно възрастни хора и представители на високоплатени професии, биха гласували за Макрон. За представителя на ултрадесните тази цифра балансира между 24% и 27%, а сред нейните привърженици са млади хора, предприемачи и работещи категории граждани. Двамата бивши съперници оставиха възможните конкуренти далеч назад.

След поражението си лидерът на Националното обединение се възползва от безпрецедентната купчина кризи и не се опитва да добави нещо към тях. Дебатът между двата тура на изборите през 2017 г., в който тя демонстрира отмъстителност и приблизителна преценка, принуди Льо Пен да възстанови доверието в себе си по относително умерен начин. Докато тя без колебание подкрепи спешния антиислямистки закон, то по въпроса за борбата с пандемията крайнодесният лидер се обяви за граждански свободи, като се присъедини към разярените дребни търговци, които бяха принудени да спрат да работят миналия месец. Констатирайки нарастването на уличното насилие през последните три години, Льо Пен се опитва да се представи като тази, която ще въведе ред и ще успокои страховете.

„Французите се тревожат за своите ценности, индивидуалност, свободата да останат себе си“, подчерта ръководителят на Националното обединение. Според нея петгодишното управление на Макрон е белязано от „постоянен хаос“.

Много дългото интервю на Еманюел Макрон за L’Express на 23 декември тази година изглежда като опит да се отговори на двойната криза на идентичността и обществото, която е плодородна почва за Националното обединение. Президентът не игнорира нищо - кризата на властта, възходът на конспиративните теории, проблемът с националната идентичност - но той не стигна далеч по въпроса за националния суверенитет и направи препратка към Жан-Пиер Шевенман, ляв политик, който отдавна е свързан с борбата за независимост. „В момента сме пленени от нашето диво, абсолютистко желание отново да поемем контрола над живота си, личния си живот и на Франция, като нация“, каза държавният глава.

Освен оценката на ролята на правителството и търсенето на неговата ефективност, Макрон също свърза тясното сътрудничество между Франция и Европа с възвръщането на суверенитета, но при това, отбелязва авторът, не стана съвсем ясно: националният или европейският. В интервюто президентът на страната отново се опита да коригира имиджа си, изобличавайки „глобализирания и номадски“ елит, на който той изглеждаше въплъщение в началото на своето президентство.

Кризата в здравеопазването, за която бяха хвърлени всички средства, му помогна: социологическите проучвания показват, че броят на онези, които не го харесват, е спаднал, но колумнистът на „Монд“ се пита дали това е достатъчно, за да спечели изборите.

Източник "Фокус"