Историческият късмет на САЩ е на привършване

САЩ са най-щастливата държава в съвременната история. В началото започна с мрежа от далечни застави на европейски заселници, откъснати от родината си след трудни морски пътешествия. Едва получили независимост, колониите бяха слаби, бедни и фрагментирани. Но в рамките на век и половина тези 13 първоначални щата се разшириха в голяма северноамериканска държава, оцеляха от гражданската война, изтласкаха други велики сили от Западното полукълбо и създадоха най-голямата и най-динамична икономика в света. Този възход не спря чак до края на ХХ век, когато с победата в Студената война САЩ останаха сами на върха на силата. За известно време, пише американското списание Foreign Policy, цитирано от Агенция "Фокус".

Американците обичат да приписват своята забележителна история на добродетелите на своите предци, просветената мъдрост на бащите основатели и скритите добродетели на уникалния либерален демократичен капитализъм на Америка. Но в допълнение към справедливото количество жестокост към коренното население и робите, докарани от Африка, късметът играе важна роля тук.

Американците са щастливи, че Северна Америка е богата на природни ресурси и плодородни земи, пресечени от плавателни реки и най-вече с умерен климат. А САЩ процъфтяват от самото начало за сметка на съперничеството на тогавашните велики сили. Франция подкрепи Американската революция, за да отслаби съперника си Великобритания. Тогава новата нация удвои територията си, когато Наполеон се нуждаеше от пари за войните в Европа и той се съгласи да продаде Луизиана на изгодна цена.

Войната в Европа помогна на Съединените щати да оцелеят след безразсъдно решение да нахлуе в Канада във войната от 1812 г . - Великобритания беше твърде заета да се бори с Наполеон, за да разгърне цялата си сила върху досадните бивши колонии. Съединените щати постепенно привличаха все повече и повече внимание, разширявайки се из континента - по-специално, отнемайки Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния от Мексико - но европейските сили прекарваха по-голямата част от времето да се справят помежду си и Америка не беше засегната. През 1900 г. британският страх от нарастваща Германия ги принуждава да се откажат от териториалните претенции към Тихоокеанския северозапад и Южна Америка и да умилостивят САЩ. Точно в този момент доктрината Монро от 1823 г. се сбъдва.

Всъщност, в сравнение с други велики сили, Америка се радва на безпрецедентно ниво на сигурност от самото си създаване. С изключение на Великобритания, други сили са били нападани отвън поне веднъж през последните два века, а някои дори са били превзети или временно окупирани. Дори Великобритания загуби около 50 хиляди цивилни по време на Втората световна война поради бомбардировки от Германия.

За последен път ботушите на задграничните нашественици навлязоха на американска земя по време на войната през 1812 г. и континенталната част на САЩ едва пострада в двете световни войни, опустошили Европа и Азия през 20 век. Благодарение на тази „безплатна“ сигурност САЩ бяха последните от великите сили, които влязоха в двете войни, понесоха най-малко жертви и заеха господстващо положение, когато боевете приключиха.

Несъмнено лидерите на САЩ са взели много мъдри решения, възползвайки се от падналия им се късмет. Те приеха конституция, която даде приоритет на личната свобода и спомогна за създаването на динамична капиталистическа икономика в страната. Те отвориха континента за хора от цял свят и успяха да сведат до минимум социалните търкания, съпътстващи вълните на имиграция. И докато срамното наследство от робството продължава да помрачава американската история, победата на Севера в Гражданската война предотврати окончателното разделение на континента и позволи на обединената държава да разгърне своя мощен потенциал.

Но дори когато Съединените щати станаха велика сила, те продължиха да имат късмет с враговете си. Германия на кайзера беше страховита военна сила, но когато американските експедиционни сили пристигнаха през 1918 г., нейната военна мощ вече беше изчерпана. Нацисткият Вермахт беше още по-опасен, но Адолф Хитлер се оказа безполезен стратег и основният принос за поражението на Германия все пак имаше Съветският съюз.

През 1941 г. икономиката на имперска Япония представлява едва една пета от американската; през годините на войната се наблюдава дълбоко разделение в ръководството на страната и хиляди японски войници са затънали в битки в Китай. Втората световна война в Тихия океан едва ли може да се нарече лесна разходка, но резултатът от нея не беше под въпрос за никого, когато Съединените щати бяха напълно мобилизирани.

Най-страшният противник на Америка несъмнено беше Съветският съюз, но САЩ отново получиха добри карти. Икономиката на СССР беше много по-малка, съюзниците му бяха по-слаби и по-ненадеждни, а освен това беше заобиколен от съперници от няколко страни, докато Америка нямаше заплахи в западното полукълбо. Съветската планова икономика показа на света чудеса от разточителство и неефективност и съветските лидери трябваше да похарчат много по-висок процент от БВП за отбрана, за да бъдат в крак със САЩ. Закъснелите опити на Михаил Горбачов да реформира системата се провалиха и Съветският съюз се разпада - не с гръм и трясък, а със стон.

Резултатът беше кратък еднополюсен момент, когато Съединените щати нямаха сериозни съперници, а политиците и експертите се убедиха, че Америка е намерила магическата формула за успех във все по-глобалния свят. По свой начин се очакваше арогантността от 90-те - никой друг не можеше да претендира за същия дълъг и почти непрекъснат успех. Освен това изглеждаше, че Америка не познава провала.

Така ли е днес? Могат ли американците да продължат да бъдат сигурни, че целият свят е на поднос пред тях и че всичко ще се оправи, независимо в какви приключения се впускат?

Може би да - може би не. Ето четири причини, поради които щастието на Америка може да се обърне срещу нея.

На първо място, „безплатната“ сигурност, с която страната е свикнала от момента на своето създаване, вече не е толкова дълбока, колкото преди. Не ни разбирайте погрешно: липсата на сериозни врагове наблизо все още е значително предимство и два огромни океански рова продължават да защитават Съединените щати от немалко потенциални проблеми. Пентагонът официално се нарича "Министерството на отбраната", но американските военни отделят малко време и пари за директна отбрана на американска територия. Вместо това те се справят с опасностите наполовина - в опит да предопределят политическата ситуация в много далечни страни. Защо могат да го направят? Защото американците не трябва да се притесняват от нахлуване от Канада, Мексико или където и да било другаде.

Уви, 2020 г. беше мрачно напомняне, че защитата, която някога са имали САЩ, вече не е толкова надеждна, колкото някога. Пример: За по-малко от година коронавирусът уби повече американци, отколкото Първата световна, Корейската и Виетнамската война, взети заедно. Докато пишем това, всеки ден умират повече хора, отколкото са били убити при терористичната атака на 11 септември 2001 г. Разстоянието все още има значение, но вече не предпазва от всички опасности.

И миналата седмица научихме, че чужда сила (поне се смята, че е Русия) е хакнала огромен брой държавни компютърни системи, дори от системата за национална сигурност на САЩ. Окончателният размер на щетите все още се изчислява, но инцидентът показва друга уязвимост, която не се влияе от разстоянието. Съединените щати все още имат късмет с географското си местоположение, но това предимство вече не е толкова голямо, колкото преди.
Втората причина за безпокойство е Китай, много по-страшен съперник от бившия Съветски съюз. Американците имаха дълга ненадмината серия от 1776 г. до средата на 90-те години, но Китай се похвали с много по-добър рекорд оттогава. Китайската икономика скоро ще заобиколи американската икономика, избягала е от разрушителни войни, управляващите ѝ елити вярват, че е отредено да стане една от водещите сили (ако не и водещата) през този век, особеният им еднопартиен капитализъм работи добре като цяло и те са изцяло ангажирани в ключови международни институции и участват във всички региони на света.
Докато администрацията на Тръмп флиртува с всякакъв вид протекционизъм, Китай преговаря и подписва нови търговски и инвестиционни споразумения. Погрешният отговор на Пекин позволи на огнището на коронавирус да се разлее в чужбина, но последващите мерки (и покорността на населението) запазиха докладваната смъртност под 5000 (а това е в държава с 1,4 милиарда жители !). В резултат на това китайската икономика отново е отворена за бизнес. Съединените щати имаха повече време да се подготвят за пандемията, но броят на починалите е доста над 300 000, а американската икономика продължава да страда от карантини и други ограничения срещу пандемията.

Съвсем вероятно китайското предизвикателство е надценено. Доходът на глава от населението на Китай все още е значително по-нисък от този на Америка, а излишъкът от власт (т.е. размерът на свободното богатство, което може да се мобилизира, за да повлияе на хода на събитията в чужбина, задоволявайки вътрешните нужди на страната), е по-малък. Неговата крещяща инициатива „Един пояс - един път“ далеч не е толкова блестяща, колкото се надяваше Си Дзинпин, а преминаването му към войнствената дипломация на воини-вълци и бруталното отношение към дисиденти, търговските партньори и уйгурското малцинство все повече предупреждават света за дългосрочните му намерения. На този фон само непоправим оптимист може да очаква Китай да изчезне в миманса толкова лесно, колкото предишните съперници на Америка.

Третата причина да се замислим за късмета на САЩ е самонараняването, с което самите американци опиянено се занимават. Списъкът е дълъг: изкуствена поляризация, водеща страната в задънена улица, отричаща навременното решаване на жизненоважни въпроси; фетишизиране на „свободата“ до такава степен, че милиони американци смятат, че отказът да носят маска в разгара на пандемия не е глупост, а героизъм; непропорционалната социална роля на цял легион лъжци, шарлатани и тролове, които преследват доходоносна кариера, бълвайки отровна смес от лъжи и омраза; повсеместното влияние на добре финансирани лобистки организации, чиято ангажираност с истината е чисто показна; корумпиращото влияние на парите върху политиката на САЩ и нейната остаряла избирателна система, която все повече циментира властта на малцинствата; и накрая, по същество не подсъден външнополитически елит, който освен това не е в състояние да се поучи от собствените си грешки.

А сега изменението на климата. Атмосферата не се интересува какво мислите за нея - тя ще следва законите на физиката и химията, независимо какво си представяме. Хората може да отричат изменението на климата, но на планетата не ѝ пука. Благоприятната геополитика няма да спаси Съединените щати, ако атмосферата продължи да се нагрява (обаче някои страни ще страдат още повече) - и на този фронт нито големи палубни самолетоносачи, нито сложни балистични ракети, нито модерни противоподводни оръжия, нито кибервойна, нито други атрибути ще помогнат на съвременната велика сила.

Благодарение на голямата икономика, интелигентните учени и инженери и напредналият частен сектор, страната ще може да смекчи удара и по някакъв начин да се адаптира, но проблемите, които ще трябва да решават, стават все по-трудни всяка година. Ако свържем случващото се на планетата с гореописаните политически разстройства, не е трудно да си представим как продължителният успех на Америка в едно или две поколения ще стигне до тъжен край.

Съединените щати все още имат много козове в ръкава си - особено в областта на науката и технологиите - и потенциалните съперници имат свои собствени проблеми, които също са много сериозни. Не може да се очаква връщане към безспорното лидерство от 90-те години, но интелигентните реформи ще запазят сигурността и просперитета на страната и нейните основни политически ценности. Напускането на най-лошия президент в историята със сигурност ще улесни това.

Американците вече не трябва да приемат, че успехът е тяхно първородство или че Ото фон Бисмарк е бил прав, като е заявил, че „Бог помага на глупаци, пияници и на Съединените американски щати“. Ако американците искат бъдещето им да бъде толкова безоблачно, колкото миналото, те трябва да са готови да работят заедно - нещо, което почти забравиха как да правят през последните десетилетия.

Ако не си спомнят какво е усещането, възможно е дългата история на американският късмет да приключи.

Източник: "Фокус"

Превод и редакция: Юлиян Марков