Десислава Иванчева пред ФАКТИ: Не съм си и представяла такава конспирация. Мислех, че e сплашване

„Самото разследване е проблемно. Отвсякъде се нарушават права. Нормално е, когато не си се сблъскал със системата, а само си чувал, че има корупция и не си представяш мащаба, като обикновен гражданин на Република България, да не си представиш, че полицията може злонамерено да се възползва от това, че гражданите не си знаем правата“.

Това каза бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева пред ФАКТИ. Свързахме се с нея, за да говорим за последните съмнения в честността на разследването по нейния случай, които тя изрази вчера в предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ – че доказателствата би могло да са били манипулирани, за гражданската активности и правата на гражданите, за предстоящите парламентарни избори, в които тя е кандидат за народен представител и за случая с кметицата на район „Красно село“, по който в момента тече проверка.

Припомняме, че прeз 2018 гoдинa Иванчева бeшe aрecтувaнa зa пoдкуп, кoйтo cпoрeд прoкурaтурaтa, пoиcкaлa oт cтрoитeлeн прeдприeмaч. Иванчева беше ocъдeнa зa пoиcкaн, нo нeприeт пoдкуп нa 20 гoдини зaтвoр. Пo-къcнo приcъдaтa ѝ бe нaмaлeнa. Прeдcтoи глeдaнe нa прoцeca нa трeтa инстанция.

Разговорът с Десислава Иванчева започна със съмненията ѝ относно законосъобразността на задържането ѝ и действията на органите непосредствено след него, както и с мнението ѝ, че е силно възможно тогава доказателствата да са били манипулирани.

„Гражданите разчитаме, че тези органи няма да се възползват от нашето незнание. Например при моя арест е трябвало да се възпротивя да не бъда отведена от колата, а не доброволно да тръгна. Те ме хващат под мишница и ме отвеждат без да оказвам съпротива. Разчитала съм, че това е начинът на действие, не съм си представяла, че те могат да ми нарушат правата.

Не съм и мислила, че трябва да пазя колата или чантите ни. При отвеждането колата остава с отворени прозорци, даже с отворени врати. Отвеждането на Биляна Петрова дори не съм го видяла, аз вече гледах надолу в краката си – това ми крещяха да правя. Тъжното е, че ние разчитаме, че органите, които следят за спазването на закона, няма да нарушат правата ни. Това обаче не е така. Ще трябва да започнем да учим правата си и да ги отстояваме“, разказа Иванчева.

„Тогава не съм знаела и не съм предполагала, че нещо може да се случи в колата. Трябвало е и те да ми кажат: „Заключете си колата, защото ще бъдете отведена в сградата“, да ми дадат ключа, който е в тях”, добави тя.

На въпроса какви биха била действията ѝ по време на ареста от днешна гледна точка, след случилите се събития, тя отговори: „Човек, докато не се сблъска, не си знае правата. Първото, което е - никога нямаше да се отделя от колата, защото вече знам, че това е нарушаване на правата ми. Второто, не е имало основание да изпълнявам заповедта да гледам надолу, в земята, както тогава съм направила. Тогава не съм очаквала, че може правата ми да се нарушат, смятала съм, че действията на правораздавателните органи не са в нарушение на закона“.

„От това идва шокът, който преживяхме. Ние известно време бяхме в болница на затвора заради психическият сблъсък със системата – съдът леже, от следствието се подменят доказателства, експертите лъжат. Сблъсъкът с цялата тази мафия и с тази машина ни донесоха „бъг в системата“, каза още Десислава Иванчева.

„Кой си носи кашон с пари на задната седалка при отворена врата? Ще ги прибереш или в жабката, или в багажника – така оставени някой ще ги види и ще те пребият. Плюс това сме се возили с отворени прозорци и врата. Полицай Зешева казва, че ни е извадила много лесно и вратите ни не са били заключени. Много е тъжно. Цялата система е много тъжна“, каза още тя.

„По време на ареста ни около колата са били 130 човека. Представете си каква суматоха, а ние без адвокат. Адвокатите дойдоха чак когато се описваха парите. Чак тогава ги допуснаха“, каза Иванчева и разказа как телевизионен екип не бил допуснат да снима. „Винаги когато те задържат, винаги от местопрестъплението се изисква видеозапис от сгради, от кръстовища – записи, на които да се види какво се е случвало, докато теб те е нямало там. Ние ги изисквахме и в досъдебната фаза, и на първа инстанция искахме от прокуратурата да ги изиска, защото ние нямаме право да изискваме например записи от светофарната уредба. Би трябвало, ако нямат какво да крият, да не премахват камерите на БНТ. Би трябвало да приложат и запис от кръстовището. Тогава обаче ще се види кой е шетал из колата. Когато хванеш извършителя, ще стигнеш и до поръчителя“, каза тя.

„Най-страшното беше, че чантите ни бяха на предната седалка. Те броиха парите в кафене. Представяте ли си да си плюнчат ръцете и да броят 70 хиляди във външно кафене. Можеха като нищо да пъхнат парите в чантите ни, което щеше да е още по-страшно. Слава Богу, чантите са били от страната на тротоара, където е имало хора и е било по-трудно. Кашонът обаче е от страната на движението. Всеки може да метне там каквото си иска. Все едно да дойдат да правят обиск в дома ви, да ви пратят за бира, по време на обиска да ви няма, а когато се върнете да се окаже, че вкъщи имате и наркотици, и оръжие. Могат да подхвърлят каквото искат. Това е абсурдно“, категорична беше Десислава Иванчева.

Освен с достъпа до колата на Иванчева и Биляна Петрова по време на ареста им, пример за съмнителни действия тя даде и с вземането на отпечатъци. „Веднага след като се намери кашончето, аз казах, че искам да ми се вземат отпечатъци. Взеха ни отпечатъци чак в 21:30 часа, а ние сме били непрекъснато в замърсена среда. Това също е нарушаване на закона – трябвало е веднага да ни вземат отпечатъци“, каза тя и допълни: „Дойде и адвокат. Когато имаш адвокат до себе си, мислиш, че той ще ти пази правата. Дойде една от следователките, пита дали ще имам възражение. Има ли задържан човек, който да не пиша възражение? Няма такъв. Дадоха ми един бял лист. Адвокатът до мен е трябвало да каже: „Не пипайте нищо, докато не вземат отпечатъци“. Нищо не трябва да се пипа – нито маси, нито парапети, нищо, отпечатъците трябва да се пазят.

Аз не съм си и представяла, че ще вляза в такава конспирация. Мислех, че ще е отново сплашване, защото точно няколко дни преди това ми бяха ударили колата. Това в политическите среди е сплашване – удрят колата като предупреждение. Имали сме и други предупреждения – че ще бъдем например поразходени на Витоша. След ареста не вярвах, че може да се случват такива неща, затова не съм и била така предпазлива или мнителна при самото арестуване. Затова не съм се предпазвала. На този бял лист започнах да пиша възражение. Около деветата точка от възражението вече бяха спокойни, че имат отпечатъците ми. Аз така пиша по принцип – пръстите ми влизат под палеца и дланта се опира в листа с хартия. Този адвокат до мен първо, не е трябва да ми разреши да пиша върху този лист преди да са взети отпечатъците ми. Второ, трябвало е да ми каже, че по закон нямат право да ме карат да пиша на каквото и да е било извън кочана, който е вид протокол за претърсване и изземване“.

„Когато ни снимаха ръцете в една тъмна стаичка, до мен пак имаше адвокат, но аз пак не си знаех правата. Снимаха ни ръцете. Фотографката и химичката ни казаха, че снимките са готови. След това аз пипах стола. Слава Богу, че не е бил замърсен. Господ ни е пазил. След това стана ясно, че снимките не били станали, трябвало отново да ни снимат. Тогава аз казах, че те вече са потвърдили, че снимките са готови, че може да съм се изцапала. Адвокатът нищо не каза“, разказ Иванчева. „Ние сме задържани в 13:00 часа, отпечатъците се взимат в 21:00 – това са адски много часове, в които ние можехме да пипнем нещо, да се зацапаме. Не знаехме, че трябва да се пазим. И на снимките се вижда, че се държа по колата, по парапета, държа шишета с вода. Никой не ми е казал да не пипам. Може би е добре, че ръцете ми са били вързани отзад“, допълни тя.

„Казват, че сме имали две срещи, в които сме отправили своето корупционно предложение. От тези срещи обаче няма дори и една снимка. За видеозапис и звукозапис да не говорим. Ние доказахме по мобилните клетки, които са разположение на 400 метра една от друга, че сме били на три километра едни от други с Дюлгеров“, каза още Иванчева.

„Множество свидетели - инвеститори, строители, собственици на терени, моята администрация, администрацията на Фандъкова и на Здравков, дойдоха в залата и заявиха, че никога не сме искали дори дарение под парична форма. Даренията са били директно към Столична община – слагали са огради, но те са от строители, те знаят къде да я сложат. Повечето строители нямат против да вложат парите си в нещо и да облагородят квартала, защото когато кварталът е хубав, цените на апартаментите им се вдигат. Някои строители правят тротоари, други осветления, но го правят в района, в който строят“, каза Иванчева.

След това разговорът премина към случая с кметицата на район „Красно село“ Росина Станиславова, избрана от „Демократична България“. Припомняме, че тя получила 7600 лева като ръководител на проект. Въпросните пари за ръководенето на проекта доведоха до напрежение в Столичния общински съвет и до оттегляне на доверието от Станиславова от страна на „Демократична България“, които заявиха, че тя е създала „морално недопустим прецедент“.

„За мен това е една предизборна дъвка. Тази програма, която тя е ръководила, е от 7-8 месеца. Как пък точно сега предизборно ГЕРБ се сещат за това нещо? Точно сега го изнасят. Защо не го изнесоха още преди месеци? Седем-осем месеца не е никак малко време за задаване на тези въпроси. Пък и дамата е запитала Министерството на труда и социалната политика дали общината може да е управляващ орган на програмата, те са отговорили, че е възможно. Освен това аз не виждам нищо лошо Столична община да стане децентрализирана – да не зависи всичко от общината и не всичко да е по преценка на г-жа Фандъкова или който и да е било бъдещ кмет.

Бих попитала и въпросния г-н Георгиев от ГЕРБ дали като общински съветник, който е отишъл в кауза да помага на софиянци, той не взима пари от комисии? Или Народното събрание – депутатите не взимат ли пари, когато влизат в комисии?“, коментира Десислава Иванчева.

„Друга е моралната гледна точка. Аз бях забравила, но екипът ми ме подсети, че аз също съм била ръководител, защото няма начин кметът понякога да не е. Аз и моят заместник-кмет сме се отказвали и не сме взимали пари. За нас е била кауза и мисия, че сме там, за да вършим работа и да помагаме на населението. Но при дамата всичко е законно и за мен това е просто предизборна дъвка“, каза още тя.

„Наистина обаче Столичната община може да се децентрализира и част от функциите ѝ да се дадат на районните кметове. Не е хубаво, когато един единствен орган преценява кой какво ще извършва. Това също е предпоставка за извършване на незаконности. Ако поне половината от парите от данъци се връщаха в „Младост“, кварталът щеше да е един прекрасен град. Щяхме да си правим и тротоарите, и улиците, и осветлението, и детските площадки, и да санираме училищата и детските градини“, каза още Иванчева.

„Столичната община изсмуква всичко и няма реципрочност на връщането“, допълни тя и обясни че именно общината след това разпределя парите към районите: „Който е кмет на София, той подпомага партийно кметовете на ГЕРБ. Всички останали стоят и се молят за неща, за които не трябва да се молим. Всички граждани трябва да имат равни права“.

„Преди 2016 година и аз бях от спящите и си мислех, че България е цветя и рози. Дойдоха просто да застрояват пред мен и затова се активирах. Тогава разбрах всичките помии. Когато отидох на една огромна среща, в която да се запознаем с кметовете, очаквах да сме 12-15 души. Оказаха се 24 кметове на 24 района. Представете си за каква администрация, за каква бумащина и бюрокрация става дума, колко много данъци плащаме само за тази администрация само в София. Тя трябва да се намали поне с 30%“, смята още Десислава Иванчева.

„Цялата тази бумащина затруднява и бизнеса. Бизнесът трябва да има шанс да се развива, защото тези пари се връщат в държавата“, допълни тя.

С Десислава Иванчева говорихме още за гражданското общество в България и как гражданите търсят правата си. „Гражданите не си знаем правата. Ние трябва да се събудим и да започнем да научаваме правата си. Държавата и управляващите винаги, независимо какви са били по цвят, са ни приспивали. Едва от скоро се получава гражданска енергия, хората започват да отстояват своето. Но ние не знаем правата си, а това не ни влиза и в работата. Ние сме хора, трябва да си правим бизнеса, да живеем живота си, а държавата да спазва законите. Аз също като обикновен човек не мога да си представя, че държавата ще дава разрешения за сгради, които са незаконни например“, коментира тя.

„Ако гражданите не знаем правата си било при отвеждане, било при обиск, било при строеж, ще бъде така“, категорична беше Иванчева.

Шанс да упражним правата си имаме на предстоящите парламентарни избори, смята Десислава Иванчева. „Много е важно да не позволим да ни изядат гласовете. Те пак ще ги изядат, но друго е да надпишат по-малък брой. Трябва да гласуваме, защото ако активността е малка, просто няма да можем да направим абсолютно нищо“.

„Трябва да се мисли за бъдещето поколение. Ние живеем под наем на земите на децата ни, защото тази земя, природата, даденостите на държавата – те остават на децата ни. Какви са тези къщички, подпорни стени, хотели по морето?“, коментира още тя.

„Винаги трябва да има надежда, че нещата не са предначертани. Винаги можем да направим нещо“, каза Десислава Иванчева в края на разговора.