Десислава Иванчева за ФАКТИ: Мога да напиша книга с дебелината на „Война и мир“ само за ареста и затвора

Бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева влезе в предизборната битка като кандидат за народен представител от ПП „Общество за Нова България“. Още когато обяви, че ще се кандидатира за депутат в 45-тото Народно събрание, Иванчева обясни защо го прави. „Сблъсъкът със системата, мафията и статуквото, ме накараха да се кандидатирам за народен представител“, каза тя в ефира на телевизия Евроком, имайки предвид воденото срещу нея дело по обвинения за взимане на подкуп. Иванчева е водач на листите на „Общество за Нова България“ в два избирателни района в София - 23-ти и 24-ти.

За да говорим за настоящата кандидатура ѝ за народен представител, за посоката, в която България трябва да се развива според нея и за това как моделът на управление може да бъде променен, от ФАКТИ се свързахме с Десислава Иванчева. Разговора четете в следващите редове:

- Г-жо Иванчева, какви промени в модела на управление на държавата трябва да се случат според „Общество за Нова България“?

- Най-важното е управляващите да приемат, че народът е суверен, а не те. Народът е работодател, а управляващите - негови служители. Те трябва да работят за развитие и просперитет, за достоен и качествен живот на нас, гражданите. Сегашният модел на управление е нещо объркано и грешно, нещо напълно неприемливо. Управлението сега е мафиотско, еднолична диктатура, деспотизъм, без зачитане на Конституцията на Република България и националните закони, както и тези на Европейския съюз.

Този модел на управление трябва да бъде сменен с модел на отговорност, честност, интелигентност, експертност, равнопоставеност и уважително отношение към гражданите и тяхното участие в управлението. Управлението на България трябва да бъде мъдро, добро, да носи просперитет на нашата нация и държава, успехи, благополучие, благоденствие и духовно просветление.

Обществото ни се нуждае от промяна на управленския модел и оздравяване на отношенията между гражданите и държавата.

- Кои са конкретните посоки, в които според Вас трябва да се развива държавата ни?

- Положение е толкова лошо в страната, че няма сектор, който да не е засегнат и да не върви надолу в посока фалит. Това, за което, ако бъда избрана за народен представител ще работя, на първо място е независим съд и връщане на правовия ред в България. Това е основното, което всички заедно трябва да постигнем, без него няма да има никакво развитие, в която и да е област.

- А какво е нужно да се случи, за да бъде осигурен по-висок стандарт на живот у нас?

- Историята ни учи, че благоденствие може да има там, където и когато съществуват стопанска и политическа свобода. Аз съм убедена, че правителството трябва да създава условия за разгръщането на предприемачеството и трудолюбието посредством поощрения без пряка намеса. Гражданите трябва да бъдат защитени от високи данъци и такси и от злоумишлена бюрократична намеса. Аз вярвам, че обществото може да излезе от всяка стопанска криза с възможно най-малко неблагоприятни последици, само в условията на икономическа и политическа свобода.

Нужно е да се изгради здрава и конкурентоспособна икономика и да се осигури - с помощта на държавата, среда за развитие на бизнеса. Трябва на бизнеса да не се пречи, нужно е да се намали и бюрокрацията - това е необходима предпоставка, за да може страната да се справи с натиска на конкуренцията на един свободен пазар.

Нужно е още да се наблегне на развитие на иновациите, да се привлекат инвеститори, които да произвеждат и да осигурят работни места. Бизнесът и образованието трябва да гледат в една посока и заедно да планират бъдещето. Важно е още българското законодателство да хармонизира със законодателството на ЕС - тоест у нас да действат нормативни актове, които са в съзвучие с европейското право.

За по-висок стандарт е нужно още да бъдат усъвършенствани българските институции, които контролират прилагането на законите и да бъде създадена ефективно действаща българска администрация. Трябва ни политическа стабилност на основата на демокрацията, спазването на човешките права и правата на малцинствата.

- И като кметица на „Младост“ работехте по казуси, свързани с околната среда - какво е нужно да се промени, за да имаме повече зелени площи в градовете?

- За да има повече зелени площи в градовете е необходимо едно - да се спазват законите. Контролът и спазването на законовите изисквания от строителите автоматично ще доведе до повече зелени площи в градовете, защото така е заложено в закона. На всеки 100% строеж е необходимо да се създават 40% зелени площи. Принцип, който се забравя или оставя на страна от строителните предприемачи и държавната администрация. Нещо, което е абсолютно недопустимо.

- А защо са ни нужни повече зелени площи, защо опазването им в Ваша кауза?

- Зелените площи в градовете са техните бели дробове, пречистващата и лекуваща система. Зелените площи са здраве. Зелените площи са нашата връзка с природата, която ни закриля. Ние живеем на тази земя под наем, от нашите бъдещи поколения. Ние от „Общество за Нова България“ искаме страната ни да остане зелена и плодородна, красива и богата. Искаме да я съхраним за идните поколения чиста, да прилагаме нови безопасни технологии, да ограничим сечта в горите до санитарния минимум и ще стимулираме създаването на нови горски масиви. Ще въведем и комплексни мерки за запазване на еко равновесието в крайморските и крайречни зони.

- При влизане в 45-тото Народно събрание, ще работите ли и по посока развитие на правомощията на гражданското общество?

- Разбира се, да. Моето виждане е, че трябва да има гражданско присъствие, участие със зачитащ се глас навсякъде. Гражданското общество е един от най-силните механизми на демокрацията, чиито инструменти са общественият контрол на властта и механизмът за отзоваването ѝ. Гражданското общество е това, което ме издигна за кмет на „Младост“ и което ме нагърби с нелеката задача да спра застрояването и да работя за облагородяването на квартал „Младост“. Политическите и обществените сили трябва да се контролират взаимно в името на общото оцеляване. Гражданското общество е това, което се грижи за свободата на словото, влияе върху решенията на управляващите, защото касаят него.

- Предвид Вашия арест и делото срещу Вас, защо не се отказахте да се борите – ето например с кандидатурата за народен представител?

- Не се отказах да се боря, защото ние с Биляна Петрова сме невинни. Никога не сме искали, взимали или получавали пари, подкуп, дар или каквото и да е в наша полза. Всичко, което съм искала като кмет на „Младост“ е неговото облагородяване, а всички дарения са минавали през Софийска голяма община. Ние бяхме набедени, неправомерно обвинени и осъдени на първа и втора инстанция, без нито едно доказателство, по разказа на подставеното на прокуратурата лица, нередовни СРС-та и подправени данни. Чрез погазване на правото ни за невиновност, на правото ни на честен и справедлив процес, на нас ни беше отнето достойнството и доброто име. За периода на нашето управление в община „Младост“ ние с Биляна Петрова спряхме незаконно строителство, открихме кражби и пуснахме сигнали за нарушения за стойност от 5 милиарда лева.

Настъпихме много незаконни финансови интереси, но защитихме интересите на хората, които ни бяха избрали – жителите на „Младост“. Организирахме изграждането на градинки, на зелени площи, на детски площадки, санирахме училища и детски градини, преместихме спорни или незаконни строителни обекти без да нарушаваме правата на строителите. Проектирахме новия парк „Европа“, защото не може квартал като „Младост“ да няма обособен такъв за разходка и отдих на живущите.

Какво получихме в замяна? Чрез една нескопосана театрална постановка и лъжи, ние бяхме арестувани и отстранени от длъжност, за да може строителната мафия да продължи да се вихри незаконно в нашия и други квартали на София. Управляващите го направиха за назидание, за да не се стигне и в други квартали до истинско, гражданско управление. Знаков е цитатът от СРС-тата в кориците на делото ни: „Какво ще стане ако навсякъде се появят такива Иванчеви?“. Ще се спазва закона, това ще стане.

Именно това беззаконие, с което се сблъсках, ме накара да стана по-четяща и по-мотивирана в борбата. Добре, че се случи това, ако може така да се каже, така разбрах, че наистина има корупция, поръчков съд и беззакония, за които до тогава само бях чувала и чела. Успяхме да направим промени при престоя си в ареста, дадохме гласност за нечовешките условия и извратеното отношение на властимащите към арестуваните. Не ни даваха да си вземем вода, сок, солети, когато ни водеха до съда, а по закон ни се е полагало, но това го разбрахме по трудния начин. Не ми даваха с месеци да се видим на огледало, не е ни къпеха преди заседание - така мръсни и рошави ни хвърляха в залата пред медиите.

Съдия Недялкова - мисля, че беше тя, на първа инстанция ни взимаше листата, които носихме, за да ги снимате от медиите, тя ги одобряваше преди това… Това е било супер нарушаване на правата ни, но пак по трудния начин с четене успяхме след време да не ѝ ги представяме. Връзки на обувките не ни даваха да си сложим, когато сме в залата, с белезници ни вкарваха в зала пред журналистите, което е супер нарушение на правата ни. Отново по трудния начин с много четене и то съвсем накрая - в последните заседания, вече ни махаха белезниците.

Извратени, комплексирани хора са там… да не кажа, че голяма част от тях са садисти, изроди. Излязоха снимки в медиите и успяхме да направим промени в списъка на разрешените за арестуваните неща, съдът разреши да имаме материали по делото на лаптоп и да се запознаем с тях в ареста. Не успяхме да променим системата, да имат деловодна система – да дават нещо като номер или да се записва, че си изпратил документ, писмо. В първите месеци ние пращахме писма, жалби до различни институции, а те ги хвърляли в кръглата папка, което се равнява на в кофата. После започнахме ние да водим наше деловодство, но пак не е по закон.

Може би мога да напиша книга с дебелината на „Война и мир“ само за ареста и затвора. Това обаче не ме пречупи, а ме направи по-силна, борих се и ще се боря в бъдеще за истината, законността и човешките права.

- Срещу какво и за какво се борите?

- Това, за което се боря, е свобода и справедливост. Боря се за независим съд и връщане на правовия ред. За Изборен кодекс, обслужващ гражданите, а не партиите. За премахване на хартиената държава, за намаляване на администрацията и въвеждане на електронно управление. Това, което искам, е да спра презастрояването в големите градове, да спра унищожаването на горите и безконтролната и поголовна сеч, унищожаването на плажовете с „подпорни стени“, замърсяването на въздуха с горене на чужди отпадъци и пестициди, отравянето на почвата и износа на природните богатства на България,

- Защо трябва да гласуваме на изборите на 4 април?

Защото само така имаме шанс за промяна, за да не ни победят. Гласувайте не за тези, които говорят красиво и дълго, но празно, куртоазно и фалшиво. Не за тези, които имат пари за рекламни телевизионни участия, платени с пари, дошли от кой знае къде. Гласувайте за хора според постъпките им, за хора, които са доказали, че се борят заедно с гражданите за по-добър и стойностен живот, хора, на които им пука за случващото се в страната ни.

Ще призова още нещо - да гласуваме на 4 април с номер 26 в изборната бюлетина, за да си върнем държавата, демокрацията, щастието и създадем достойно бъдеще за децата на България!