Росен Миленов за ФАКТИ: Изключително опасно е службите за сигурност да са фабрики за компромати

„Не по-маловажно от подслушването е това, че информацията, която от 30 години се събира в ДАНС, относно извършена престъпна дейност от политически лица, ръководители на държавните органи и лица, които имат изключително голямо икономическо влияние, не получава законоустановения път, а именно да влезе в съда и съответно извършилите престъпление да понесат отговорност. Вместо това информацията се използва за компромат, чрез който можеш да дадеш линия на поведение на всеки министър, премиер, магистрат, за да задоволява интересите - основно икономически, на някакви неформални групи“.

Това каза пред ФАКТИ Росен Миленов, бивш служител на службите за сигурност и граждански активист. Свързахме се с него, за да говорим относно вчерашния протест-обсада на сградата на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) срещу подслушването в държавата, който беше организиран именно от Миленов. Малко по-рано днес пък беше съобщено, че служебният премиер Стефан Янев ще предложи шефът на ДАНС да бъде освободен от поста си.

Росен Миленов посочи, че ДАНС се използва за „политически и икономически шантаж“. „Затова всички политици са много страхливи – защото за всеки един от тях може да излезе по нещо. Това е изключително опасно, защото когато отиваме и даваме нашия глас – тоест нашето доверие, на някого, този същият някой предварително е овладян през своите засечени престъпни дейности назад във времето, независимо дали е бил на други постове преди това или е контактувал с криминални лица като гражданин. Когато говорим за политици, става въпрос основно за контакти с криминални бизнесмени. Това е изключително опасно за демокрацията и националната сигурност, защото с тези компромати тези лица утре могат да бъдат държани и от чужди служби“.

На въпроса дали това е по-големият проблем в службите – не самото подслушване, а начинът, по който информацията се използва, Миленов отговори: „Точно така. Подслушването е средството, а вредоносният резултат е в незаконното съхраняване на тези компрометиращи данни, които впоследствие се използват, за да се влияе върху цялата държавна власт. Влияе се по такъв начин, че властта да не работи за интереса на обществото, а за интересите на икономически групи или на чужди организации и държави“.

„При СРС-тата всичко е много относително още в самото основание. Напълно възможно е да изфабрикуваш донос от гражданина Х и да започнеш прилагане на СРС към определено лице. Съдът е този, който е оторизиран да разреши всяко едно прилагане на СРС, защото със СРС-тата се ограничават основни конституционни права – правото на личен живот и правото на лична неприкосновеност на кореспонденцията и жилището. Съдът е гарант, че тези права ще бъдат основателно нарушени. Когато обаче съдът не може да провери основанията в мотивите на искането за СРС – защото как съдът ще докаже, че това, което му е написал служителят от ДАНС, ГДБОП, полицията или прокурорът, действително се е случило. Тук се губят всички гаранции, че СРС-тата се прилагат само към онези, които действително извършват престъпление. Всеки български гражданин, независимо дали е участвал в престъпна дейност или не, може да бъде с неоснователно нарушени конституционни права“, обясни Миленов.

Случая с информация за подслушване на политици, той коментира така: „Това не е спирало никога – подслушването на опозиционно настроени политици. Друг е въпросът дали се е водело подслушване спрямо техните телефони, дали спрямо техните движения е имало видеонаблюдение или пък са били прихванати много близки до тях лица, които са били подслушвани. Когато този близък кръг от хора говори с бъдещия депутат или премиер, цялата информация, която иска да знае онзи, който е поръчал подслушването, идва като резултат. Един човек – било то за професионални, било то за лични ангажименти, говори с даден кръг от хора. Когато качиш тези хора „на контрол“, разбираш какво мисли, какво говори, както планира, какво прави този човек“.

Именно с подслушването на близки до политиците Миленов обясни и липсата на данни за подслушване на политици, за която съобщи вчера Специализираният наказателен съд. „Не е нужно конкретното политическо лице да бъде „на контрол“. Достатъчно е да следиш неговия най-близък кръг от хора. Как Специализираният съд да каже, че е подслушвано лицето, като действително самото лице не е подслушвано. Това лице обаче по цял ден говори с онези подслушвани хора. Дали ще подслушват него или тези, с които комуникира – има ли значение? Не, няма. Информацията е налична, чуваш намеренията му, чуваш ако каже нещо, което го уличава, можеш да разбереш и за срещите му, които искаш да документираш – например срещи с хора от криминалния бизнес. Така Специализираният наказателен съд се измъква. Това е една винаги прилагана практика – да не подслушваш пряко онзи, който има някакво голямо обществено място и може по-късно да предизвика скандал“, каза Росен Миленов.

Относно исканията на вчерашния протест, той каза: „Самият вицепремиер и министър на вътрешните работи каза, че в ДАНС се унищожават материали. Унищожаването на материали е престъпление. Когато има престъпление, разследващите органи трябва да се самосезират. Прокуратурата я оставяме настрана, тя бездейства и е ясно защо. Разследващ орган обаче са и разследващите полицаи в МВР – над 1000 души. Те могат да извършват процесуално-следствените действия, за да документират престъплението, което се извършва в ДАНС – тоест унищожаването на материали, които са резултат от прилагането на СРС. Унищожаването на тези материали е знаете ли какво – тяхното изнасяне. Към кого – към онзи, който е бил на върха и е назначавал всички тези ръководители на службите за сигурност. Този човек е Бойко Борисов. Как да сме сигурни утре, че Борисов не държи компрометиращи данни за новите политически лица? Именно затова първото ни искане е разследващите полицаи да влязат при случай на неотложност и да започнат процесуално-следствените действия. За това не се иска разрешение от Прокуратурата“.

„Подслушването е изключително опасно с оглед резултатa. Нарушават неоснователно нечии права заради порочния механизъм, че съдът няма как да установи дали мотивът в искането за използване на СРС почива на реални факти. Когато съдът не може да провери какви са данните за съпричастност на лицето към престъпна дейност, заради които към него трябва да бъде прилагано СРС, за да се докаже тази престъпна дейност, тогава ние вече нямаме никаква гаранция, че към всеки български гражданин няма да бъде насочено неоснователно прилагане на СРС-та“, каза още Миленов.

„Изключително опасно е, когато говорим за демокрация, за правова държава, да се нарушава личното право на живот и на неприкосновеност на кореспонденцията без основание. Това е вид държавен рекет, принуда“, категоричен беше Росен Миленов.

„Вниманието на гражданите трябва да се насочи към тези изключително големи проблеми в службите. Изключително опасно е службите за сигурност да са фабрики за компромати, чрез които да се изкривява цялото държавно управление, така че да работи за интересите на икономически групи, на политико-олигархични кланове, но не в интерес на народа. Затова 30 години нещата не се получават и имаме подмяна, но не и промяна“, завърши Миленов.