"Нова Македония": Комунистите отказали да върнат македонските емигранти от България

Преди провеждането на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония - АСНОМ през 1944 г. видни лидери на македонското националноосвободително движение мислеха за значението на македонската емиграция в борбата на македонския народ за освобождението и изграждането на македонската държава.

Македонска интелигенция от България

В този смисъл ангажираността на тогавашната македонска интелигенция, особено тази в България, заема специално място. Така например в мемоарите на първия президент на Президиума на АСНОМ Методия Андонов-Ченто между другото е записано:

„Бане Андреев предложи да покани македонски емигранти от България да се присъединят към нашата борба, т.е. македонският народ. „Приех предложението, имайки предвид, че там имаше много образовани хора, които като такива са необходими на всяка държава и още повече на нашата, тъй като повечето от нашите хора са полуграмотни или неграмотни изобщо“.

По-късно, в края на 1944 г., Ченто ще напише още един важен момент за отношението към македонската емиграция. След митингите в няколко освободени македонски градове, висшите партизански лидери идват в Скопие. Димитър Влахов идва в Президиума, намиращ се в сградата на община Скопие под Кале, с делегация от България. Делегацията връчва на Ченто списък с около 3000 имена на македонски емигранти, заминали за България след Балканите и между двете световни войни. Според архивите, които той е водил за такива срещи, Ченто е доволен, че списъкът включва много образовани хора, които са „необходими за създаване на държава.“, за да позволи на хората да се върнат в Македония възможно най-скоро:

„Лазо Колишевски не се съгласи да вземе решение толкова бързо, защото партията не зае позиция по въпроса. Съгласих се да изчакам становище от партията. Два дни по-късно Колишевски ме информира, че партията смята, че не е желателно всички емигранти да се връщат, защото, както той каза, те са български възпитаници.

"Когато попитах с кого ще създадем държава, Колишевски отговори, че ще получим помощ от други федерални звена." На въпрос на Ченто, с какво са по-добри сръбските или други чиновници от македонците, които бяха принудени да емигрират и не по своя воля учат в България, Колишевски отговори, че „такава е позицията на партията и вече няма какво да се обсъжда“. Тук всъщност се нарушава отношението към бъдещото отношение към македонската емиграция и такова негативно отношение ще продължи цели шестдесет години, до образуването на независимата Република Македония.

Има и друга, четвърта Македония: емигрантска Македония

Първият президент на Президиума на АСНОМ Методия Андонов-Ченто, който искаше да отвори вратите на родината Демократична Федерална Македония за македонските емигранти, скоро е осъден и затворен в "Идризово", защото уж искал да емигрира. Междувременно според проф. Д-р Виолета Ачковска, стотици македонци, които са заложили живота си за Македония, за нейната държавност, за национално достойнство, попадат в затвори, а някои намират убежище в европейски и неевропейски страни, на всички континенти, създавайки друга Македония, емигрантска Македония, с ясни политически цели за независимост и суверенитет на държавата, както и искане за обединение на македонския народ. Както отбелязва Ставре Дзиков в изследванията си за македонската емиграция, извън Република Македония в продължение на десетилетия е имало паралелна емигрантска, "четвърта Македония". Според Международната организация за бежанците от 1946 г. в западноевропейските страни са регистрирани 125 000 граждани от бившето Кралство Югославия. Най-многобройните от тях, около 40 хиляди, са четниците, следвани от усташите с около 30 хиляди души, а веднага след тях са словенските белогвардейци с около 18 хиляди емигранти.

Основните центрове за военна и разузнавателна работа, организирани за приемане на емигранти след войната, са лагерите Лаврион в Гърция, Падроче в Триест, Фермо и Модена в Италия. В Австрия един такъв лагер е Трайчкирхен, близо до Виена. Най-големите лагери във Федерална република Германия са Woerde и Zirndorf, а най-важните центрове за емигрантска дейност са Рим, Ватикана, Виена, Париж, Лондон, Берлин, Брюксел и Копенхаген.

Към 1951 г. в западноевропейските страни около 17 000 души бягат от Югославия, като са регистрирани като фашистки емигранти от югославската тайна полиция. От територията на Република Македония, в западните страни, тази служба е регистрирала около 1500 души, които имат статут на политически емигранти. Според югославските полицейски служби, "враждебната емиграция от Македония" е съсредоточена в две организации. Едната е разположена на американския континент - MПO, а другата е в Европа, най-напред организирана като Национален фронт, а другата е в Европа, първо организирана като Национален фронт - Комитет за освобождение на Македония, а след това като Движение за освобождение на Македония (ДОМ), т.е. Движение за освобождение и обединение на Македония (ДООМ). В полицейските доклади се посочва, че обща черта на двете организации са антикомунистическите и антиюгославските действия, но с противоположно отношение към македонската нация. Така Националният фронт, ДОМ-ДООМ признава съществуването на македонската нация, език и култура, докато MPO отдавна защитава тезата за „българския произход“ на македонския народ.

И първото, и второто течение в македонската емиграция са считани за екстремистки емигрантски организации, а техните ръководства и членове са смятани за „държавни врагове“ на тогавашната федерация.

Автор: Блаже Миневски, превод: ФАКТИ