TIME: Настоящи и бъдещи съюзници, още ли вярвате на САЩ?

Беше обнадеждаващ януарски ден, когато нов президент на САЩ пое поста след 4-годишна катастрофа, наречена Доналд Тръмп, пише TIME.

"Ще поправим нашите съюзи и ще се ангажираме отново със света", каза Джо Байдън пред един разтревожен свят в своя встъпителен адрес, обявявайки лидерските намерения на САЩ да поведе отново свободния свят. "Ние ще водим не само с примера на нашата сила, но и със силата на нашия пример. Ще бъдем силен и надежден партньор за мир, напредък и сигурност."

Дните на изолационизма на "Америка фърст" на Тръмп, с който САЩ отхвърлиха многостранния търговски блок, разкъсаха старите договори и обиждаха съюзници, бяха отминали. Америка се завърна...

Никъде това не е по-очевидно, отколкото в Азия. Отношенията с Южна Корея и Япония и двете разтърсени от изнудванията на Тръмп за повече пари бързо се оправиха. Администрацията на Байдън потвърди ангажимента си да използва военна сила за защита на интересите на съюзници като Япония и Тайван.

Десетилетие след като Барак Обама за пръв път формулира политиката "Ориентиране към Азия"- измествайки историческия фокус на САЩ от Европа, Латинска Америка и Близкия изток към Индо-Тихоокеанския регион, за да се противопостави на Китай - администрацията на Байдън изглеждаше готова да премине в офанзива.

Кърт Кембъл, считан за архитект на стратегията, е привлечен да ръководи политиката в Азия с титлата Индо-тихоокеански координатор в Съвета за национална сигурност. Неформален съюз от четири морски демокрации в Азиатско-тихоокеанския регион-състоящ се от САЩ, Австралия, Япония и Индия и наречен Четиристранен диалог за сигурността, или Quad - бе циментиран след десетилетие забвение. В рамките на два месеца след като Байдън пое Белия дом, той накара лидерите на предполагаемото "азиатско НАТО", крепост срещу възхода и агресията на Китай, да се срещнат на практика за първи път.

Не всички в Азия обаче са равни, подредени така, както са в момента, според тяхното значение за проекта за ограничаване на Китай. Афганистан и животът на афганистанците не стоят особено високо в този нов ред.

Докато Байдън възобновяваше Quad, той едновременно работеше и за пълно изтегляне на войските от Афганистан, продължавайки с политиката на Тръмп да излезе от това, което американците наричат ​​"безкрайна война". Миналата година Тръмп сключи мирно споразумение с талибаните.

Не само, че афганистанското правителство не беше в тази сделка, САЩ дори помолиха Кабул да освободи 5000 затворници талибани, за да изпълнят условията на талибаните. На стената бе ясно написано: Америка на Тръмп е решила да хвърли афганистанското правителство под автобуса и да сключи мир със същите хора, с които започна да воюва преди 20 години.

Ако политическият елит на Афганистан видя някакви надежди за промяна в мисленето с идването на Байдън на власт, те бързо бяха унищожени.

По времето, когато Байдън се срещна с афганистанския президент Ашраф Гани, 6 месеца след обещанието "да се ангажира отново със света", плановете на САЩ да се изтегли от Афганистан бяха мълниеносно задвижени - без значение какви са последствията. Но САЩ не изоставяли Афганистан, повтаряше той и даде да се разбере, че изпраща 3 милиона дози ваксини в страната, за да помогне на хората да се борят с COVID-19. Така да се каже, да останат живи до идването на талибаните.

И талибаните го направиха. След спиращия дъха бърз напредък, в който падаше провинция след провинция, талибаните превзеха Кабул. Президентът Гани избяга, а САЩ напуснаха посолството си.

Както стана очевидно, до последния час САЩ напълно погрешно си обясняваха и обясняваха на другите скоростта и решителността на настъплението на талибаните. Хаосът за бягство от Афганистан на САЩ - "довереният партньор за мир, напредък и сигурност", унищожи всичко спечелено, което постигна с присъствието си за две десетилетия в страната.

Завръщането на талибаните означава възраждане на примитивното им тълкуване на религиозните закони и племенната култура, като преобръща годините на напредък в свободата на изразяване и правата на човека. В районите, които са превзети, талибаните вече затвориха медиите, издадоха заповеди, забраняващи на мъжете да си бръснат брадата, а на жените да излизат без придружител.

Бойци на талибаните ходят от врата до врата, принудително се женят за момичета на 12 години и принуждават жените да напускат работните си места. 80% от четвърт милион афганистанци, които са избягали от края на май с напредването на талибаните, са жени и деца. Сега, след като талибаните официално поеха контрола над страната, вече няма къде да бягат.

Освен за самия Афганистан, завръщането на талибаните представлява нови рискове за сигурността в целия регион.

Отбелязва се създаването на ново огнище на джихадистки терор в сърцето на Азия, привличайки ислямистки бойци от цяла Южна и Югоизточна Азия, дори издигайки призрака за прегрупиране на ДАЕШ. Блицкригът на ДАЕШ сякаш също бе случаен след друго катастрофално изтегляне на САЩ - от Ирак през 2011 г.

Опасността от засилена джихадистка дейност в Афганистан е особено сериозна за шестте държави, граничещи с Афганистан, както и за близкия регион, включително Индия и Югоизточна Азия, които са дом на огромен брой мюсюлманско население, недоволни мюсюлмански младежи и продължаващи ислямски бунтове, като например в Минданао и Кашмир.

Правителствата на Малайзия, Индонезия и Филипините - откъдето хиляди млади мъже се присъединиха към ДАЕШ - вече бяха на ръба, в очакване на завръщането им от Сирия. Никой не знае как политиците на САЩ гледат върху световната карта, но това са азиатските държави и много от тях са съюзници на САЩ, а сега се оказват изложени на много по-голям риск от радикализация на джихадистите. Всичко това се случва, защото единствената суперсила в света нямаше куража да завърши започнатото.

Индия, чийто морски капацитет, историческа враждебност с Китай и гигантски пазар, я правят особено важен американски съюзник в региона, е ярък пример за рисковете от капризите на политиката на САЩ. Без известен пряк достъп до талибаните, Индия е сред многото страни в региона, най-слабо подготвени за смяната на караула в Кабул.

Положението се влошава безкрайно от конфликта с най-големия ѝ враг Пакистан, който контролира талибаните. Да не говорим за сериозните рискове за сигурността, възходът на войнстваща теократична мюсюлманска държава в региона сега заплашва индийското индуистко правителство, което обвинява за дискриминация спрямо мюсюлманско население на страната.

Пълната загуба на тези страни при бързия обрат в геополитиката на региона подчертава опасностите, които американската прищявка създава за съюзниците. Както Виетнам и Ирак, и Афганистан отново служи като напомняне за способността на САЩ да създава хаос със своите необмислени намеси и безразсъдни отстъпления.

Любопитното е, че безотговорната абдикация на САЩ от Афганистан идва в момент, когато се опитва да възстанови лидерството си в Азия и да убеди страните в региона да изберат амерканската страна в конкуренцията на великите сили с Китай.

Китайците бързо се възползваха от провала, за да подчертаят ненадеждността на САЩ като партньор. "Г-н Блинкън, къде е клишираната ви фраза? Не планирате ли да обявите, че стоите заедно с афганистанския народ?", написа Ху Сиджин, главен редактор на контролирания от китайската комунистическа партия Global Times.

Пекин дори не трябва да полага усилия, "изкуството" на Байдън в Афганистан не е "Изкуството на войната" на Сун Дзъ.