Защо Радев зададе този парлив въпрос на Карадайъ?

Въпросът "Коя е Вашата родина-майка?", който президентът Румен Радев постави на председателя на ДПС Карадайъ, не е проява на етническа нетолерантност, макар от ДПС, разбира се, да твърдят противното.

Ако открием упрек в питането, то той съвсем не е по повод на етническия произход на г-н Карадайъ – противното би било в разрез с българската Конституция (чл. 6) – а в това, че ДПС в продължение на години разиграва етническата карта на политическата сцена. Основание за този прочит е коментарът на Радев по повод изказването на Карадайъ "Турция е нашата родина", пред висши турски политици в Истанбул през юни 2021.

Етническа формация?

Макар на думи да е „партия на всички българи”, ДПС има тотален тридесетгодишен монопол върху гласовете на българските мюсюлмани. Конституционният съд (КС) не обяви ДПС за противозаконна формация, каквото искане имаше през 1991, но много от действията на Движението тогава и днес пораждат съмнения, че неговата същинска природа е тъкмо на партия на етническа и верска основа – а това би би влизало в противоречие с Конституцията.

Реториката и политическото поведение на ДПС са на етническа формация. Президентът изглежда оценява думите на лидера на ДПС в Истанбул, които от формацията бързо-бързо се опитаха да омаловажат като „грешка в превода”, като пореден пример за опасно, манипулативно подхвърляне на етническата карта.

Задавайки въпроса на Карадайъ, Радев всъщност контрира опита му за заядливо подмятане по казуса с канадското гражданство на министър Петков. Шумът, който се вдигна около „паспортите” на министъра на икономиката и „родината-майка” на Карадайъ, може би изненадва мнозина. Нима в ерата на глобализацията понятия като "родина" и "гражданство" не са отживелици? Защо такива прашни „антики” продължават да бъдат гравитационни центрове, около които се върти политическият процес? Отговорът, даден с леко намигане, е в третия закон на Нютон: глобализацията се оказа "пакетна сделка", тя върви ръка за ръка с противоположната тенденция – възхода на национализма, патриотизма и популизма, с които се нахъсва взаимно.

Трябва да уточним, че в казуса с г-н Петков става дума не „за тенденции”, а за законово изискване към министрите, които трябва да само български граждани; подобни условия към висшите политици има в много държави. Министър Петков е обект на политически атаки, ала харизматичността, отличното образование и компетентността не могат да послужат като извинение, когато законът е нарушен. Дали това е така или не, ще реши КС.

Консолидиране на патриотичния вот

Скастрянето на Карадайъ от Радев може да помогне на последния да консолидира патриотичния вот на наближаващите президентски избори. От своя страна, ДПС очаквано решиха да използват случая, за да се обявят за жертва. Дали това ще им помогне, за да стегнат още редиците си, които така или иначе не са в лоша форма, предстои да видим на очертаващите се трети предсрочни парламентарни избори през 2021. Въпросът на Радев може да се окаже „златен“ и да натежи, особено ако срещу него бъде изправен друг кандидат с пагони, който потенциално ще се бори за сходен, най-общо казано, „патриотичен” електорат. Дали обаче Радев може да си позволи да се лиши априори от подкрепата на ДПС? Нима "аксиомата", че българският президент винаги се избира с гласовете на Движението остана в миналото?

Политическата логика на този въпрос

Всъщност „правилото” отдавна е опровергано. Не ДПС дадоха входен билет на Радев за „Дондуков” 2 през 2016 – дистанцията между него и Цачева на втория тур на президентските избори бе 800 хиляди гласа, тя далеч надхвърли „мускулите” на ДПС. Освен това би било странно Радев да разчита тъкмо на помощта на ДПС за своето преизбиране. Той не се поколеба да освети недъзите на модела „ГЕРБ-ДПС”, да задава неудобни въпроси за „приятеля” на Движението Пеевски. Някой биха казали, че тъкмо заради това главният прокурор Гешев, смятан за близък до този властови модел, подхвана атака срещу президента.

В питането на Радев има политическа логика, базирана върху уважение към Конституцията и нейните принципи, а не тяхното нарушаване.

Автор: Петър Чолаков