Изборна демокрация - само при 100% мажоритарен вот

Мажоритарен вот може да има още преди следващите избори. Част от политолозите, социолозите и пр. специалисти по избори, са също против, защото са свикнали да бъдат на хранилка към партиите. Ако ще е мажоритарна системата, тя трябва да е в чистия й вариант, 100-процентова. Това заяви в интервю за Факти.бг председател на УС на Съюза на икономистите в България Кръстьо Петков.

Г-н Петков, трудно ли е в България да бъдат въведени 100-процентови мажоритарни избори? Толкова ли е сложно да бъде направена тази промяна чрез парламента?

Първо никак не е сложно, особено ако се опрем вече на работеща практика и се вземат системи, доказали вече своята ефективност. Един такъв пример е английската практика. Второ, съпротивата и всички аргументи срещу мажоритарния избор и сложността му, идват от определени кръгове. Аз следя дискусията и се убеждавам, че това са хора и партии, които ще бъдат силно засегнати от една такава промяна. Това са партиите на статуквото. Нито една от тях не се осмели да подкрепи идеята на протестиращите. Заедно с това, част от политолози, социолози и пр. специалисти по избори са също против, защото са свикнали да бъдат на хранилка към партиите. Когато работата опре до мажоритарен избор и тръгнат да се кандидатират хора, които няма същите финансови възможности, както мощните корумпирани партийни и корпоративни мрежи, няма от кого да искат пари. Колкото и тривиално да звучи, това е факт. Ако започнем обаче да се съобразяваме с този и онзи, работата няма да стане. Ако гражданският натиск доведе до такава промяна, тя може да се случи още преди следващите избори.

Повечето социолози и политолози "вадят" аргумента за двупартийност. Това не е ли пак химера? Във Франция в долната камара има достатъчно много партии.

Който продължава да лансира идеята за двупартийност, е изпуснал ставащото в света. През последните десет години на преден план като по-модерни демократични политически системи са онези, при които имаме плурализъм с гражданско участие, т.е. пряка демокрация. Между другото, ако говорим конкретно за България, този експеримент с двупартийния модел не само се провали, но и умря. Който не е разбрал това, толкова по-зле за него. Човекът и формацията, които пратиха двупартийния модел в история, се наричат Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Друг е въпросът, че сега те са извън политическата система. Освен това, ние никога не сме имали чист вариант на двупартийност, защото след антиконституционната регистрация на ДПС, „движението“ винаги е играло роля на балансьор или на скрит задкулисен играч, от когото в критични моменти е зависело всичко. И накрая искам да кажа това, че хората сами отхвърлиха двупартийния модел, защото след 2001 година двукратно заложиха на избора тип „месия“. Не ги интересуваха осите ляво - дясно или комунизъм – антикомунизъм, а търсиха прагматично мигновено магическо решение и се опариха много сериозно. Така че, колегите социолози и политолози да седнат да си осъвременят познанията, да прочетат последните критични книги върху постмодерната демокрация и да разберат, че е крайно време и в България да се случи промяна. За мен, от гледна точка на изборната демокрация, промяната е мажоритарната система.

100-процентов мажоритарен избор ли ?

Искам да припомня, че със 162 гласа по-предишното Народно събрание прие Избирателния кодекс, който получи името „Кошлуков“. Той беше една добре взаимствана схема на немската практика. Дори немски фондации помагаха това да се случи. Но точно то уплаши партиите и те спряха въвеждането на смесената система. Така че сега връщането към този вариант ми се струва доста трудно, да не казвам невъзможно. Т.нар. мажоритарен елемент, който се изпробва на миналите избори, всъщност беше имитация и се изроди в своята противоположност. Хората гласуваха не за личности, а за новия месия – Бойко Борисов. И то при положение, че той дори не бе в списъците. Ако ще е мажоритарна системата, тя трябва да е в чистия й вариант, 100-процентова. Но при едно условие (това е мое мнение, разбира се) – едно намаляване на броя на депутатите  в парламента, но не 120, както казват някои, а в малко по-разумен вариант, за да се гарантира представителност на различните групи в обществото. Също така създаване на двукамарен парламент с малък, избран от гласоподавателите по обичайната система, сенат (както е в Полша или в някои други страни). По този начин ще се тушират някои от потенциалните слабости на чистата мажоритарна система.

От публикации стана ясно и че президента Плевнелиев е против мажоритарните избори. Като пример  и нарицателно той посочва братя Галеви, които можели по този начин да влязат във властта.

Господин Плевнелиев може да е специалист по строително предприемачество, но в политиката е още новак. Фактът, че говори подобни неща означава, че около него има слаби съветници, които са склонни към популистки констатации и изводи. Аз бях с чуждестранни наблюдатели от Германия в Дупница преди изборите, на които се кандидатираха братя Галеви. Водихме разговори с широк кръг от местни жители преди да стартира изборния ден и още тогава моят приятел Детлеф Кухенбекер каза „Тези няма да спечелят. Хората не могат да не си дават сметка, че те са мафиоти“. Връщам се към вашия въпрос – самият факт, че дупничани зашлевиха тогава изборен шамар на братя Галеви би трябвало да се използва от президента и тези, които ще „коват“ законите като аргумент „за“, а не като аргумент „против“ мажоритарната система. И още нещо – сега тези, от които се страхуват, олигарси и мафиоти и т.н., не се колебаят да купуват партии при пропорционалната система. Защо тогава ще разпространяват тези страхове върху една система, при която ще има възможност повечето кандидати да бъдат искрени, коректни, почтени граждани и да устоят на всякакви предварителни съблазни. Съблазните са, както знаем, и преди, и след влизането в парламента. Аз съм убеден, че в България има достатъчно достойни хора, които ще устоят на подобно нещо. Тези, които не устояха, са партиите. Проверете как се финансират техните предизборни кампании и ще разберете коя партия къде е зачислена на хранилка и с кого после трябва да се съобразява, влизайки в парламента.

Хората искат също по някакъв начин да участват във властта, президентът Плевнелиев свика обществен съвет....

Обществените съвети не са нещо ново. Те изплуват периодично, когато имаме остър дефицит на пряка демокрация, на гражданско участие, или когато се стигне до пълен срив и пълно отчуждение между граждани и политици и изчезне доверието между тях. По важният въпрос е как точно да се конструира обществения съвет, за да е такъв, а да не такъв както се опита президента да го направи – шарен букет от всякакви хора и представители на институциите, заради част от които се вдигнаха гражданите. В обществения съвет трябва да участват публични личности, професионалисти, независими експерти, които могат чрез декларации да докажат, че не са зависими финансово или по друг начин от когото и да било. Тази тенденция вече си пробива път. Миналата година група икономисти от Масачузетския университет излязоха с апел всеки икономист, коментирайки нещо в медиите, да заяви предварително дали е свързан с банки, финансови институции, небанкови организации и т.н. Иначе прозира зависимостта и той си пробива път в решенията, които се взимат. Така че общественият съвет е съвет на независими хора, а не избрани организации, които те сами са създали на фамилен или корпоративен признак.

Кои са предимствата на мажоритарната система? Експерти, вместо харизматични личности ли ...

На първо място, с оглед на българската ситуация, въвеждането на чисто мажоритарна система, ще пресече порочната практика партийните централи и по-точно група хора да поставят кандидатите в квадратчета, да ги подреждат и по този начин да стесняват или да обезсмислят избора на гражданите. Само това да се постигне е успех, някакъв минимум, необходим да пробие път гражданското начало. Едва на второ място бих поставил другите предимства, за които говорите, личности с харизматичен профил или доказани специалисти в своята област, най-добрите в страната, някои с международен авторитет. Освен това ще се улесни механизмът на отзоваването. Също така, докато работят, кандидатите ще бъдат непрекъснато под конкретен персонализиран контрол. Няма да се крият зад гърба на колективните решения, които взимат партиите, които спускат тези решения като задължителни към парламентарните си групи. Следователно не виждат кой знае какви опасности, с изключение на този елемент – купуването от страна на олигарси, мафия, мутри и т.н. Но повтарям още веднъж – то и сега съществува като универсално правило, а при мажоритарната система може да се сведе до изключение, да се минимизира риска.