Защо се стигна до край на дипломацията между НАТО и Русия - доц. Георги Цветков пред ФАКТИ

Русия закрива постоянното си представителство в НАТО, стана ясно в началото на тази седмица. Закрито ще бъде и представителството на алианса в Москва, като с това се слага край на дипломацията по оста НАТО-Русия.

За следящите случвалото се на международната сцена това е значимо събитие, но може би и не толкова неочаквано, предвид постоянно вербално, комуникационно напрежение между Запада и Руската федерация.

И за да разчетем и детайлите на този акт, от ФАКТИ потърсихме коментара на доц. Георги Цветков, политолог и експерт по национална сигурност и отбрана.

Интервюто ни с него четете в следващите редове:

- Има ли нещо специално в момента, в който дипломатическите отношения между Русия и НАТО прекъсват, и защо това нещо не се случи например след анексирането на Крим?

- Генерално може би трябва да се върнем една седмица назад и да обърнем внимание на това, че прекъсването на дипломатическите отношения става след решение да бъде намален съставът на руското представителство в НАТО. Според мен главната причина - в отговор на това Русия да прекрати дипломатическите отношения с алианса, е свързана с факта, че тя вижда, че вече има една много по-консолидирана позиция на НАТО като цяло. След 2014 г. може би все още нямаше толкова ясна и категорична обединена позиция на блока. Докато в момента се вижда, че алиансът започва да говори от името на всичките си членове. Друго, което трябва да имаме предвид, е, че някъде от година сме в процес на одобряването на следващата стратегическа концепция на НАТО - НАТО 2030 година. Там в заплахите на първо място е посочена Русия, а на второ място е посочен Китай. До момента не сме имали случай, от 90-те години насам, толкова директно отделни държави да бъдат посочвани като заплаха за сигурността и това е един много ясен сигнал за Руската федерация.

Мисля, че другата причина за тяхното действие сега, е те да се опитат oтново да прехвърлят разговора на междунационално равнище. Тоест да си общуват с отделни държави, а не с алианса като цяло, защото виждат, че на равнище НАТО има доста консолидирана позиция.

- От гледна точка на блока, това скъсване лошо ли е или по-скоро е положително?

- Не бих могъл да кажа, че е лошо. Според мен независимо от това, че Русия вече ще се опитва да води разговори с отделни държави, на двустранно равнище, при всеки такъв опит за отделни разговори ще идва напомняне от НАТО, че в крайна сметка съответната европейска държава е в крайна сметка член на съюза.

Мисля, че моментът, в който НАТО и Европейският съюз бяха най-разединени, е може би година-две назад. Струва ми се, че в момента имаме доста по-монолитна позиция в отношенията с Русия.

- Може ли това скъсване на отношенията между НАТО и Русия да се разглежда като някаква фаза на изостряне на Студената война, която, макар и да не е обявявана официално и съвремието ни да не се разглежда като ситуацията през XX в., като че ли продължаваме да сме в такъв тип война между Запада и Изтока?

- Да, но личното ми мнение е, че тази Студена война едва ли ще ескалира. В крайна сметка дисбалансът в силата - на НАТО от една една и Русия от друга страна, е твърде голям. Смятам, че Руската федерация може да се опита да прави демонстрации по границите, свързани с военни учения, евентуално могат да се опитат да ескалират напрежението в Източна Украйна, но не ми се вярва да посмеят да направят решителна крачка, свързана с влизане в някаква форма на по-открит конфликт. Не говоря въобще за ядрена война, разбира се, и не вярвам, че биха посмели да имат провокации директно към страни-членки на блока.

По отношения на бъдещето на отношенията между НАТО и Русия смятам, че ще отнеме известен период от време, може би дори още едно десетилетие преди от руската страна да се убедят, че реално погледнато те нямат интерес от тази конфронтация. Когато Русия казва, че НАТО има агресивна позиция, трябва да се каже ясно, че няма натовска държава, която да има някакви териториални претенции към Руската федерация или да има намерение да откъсва територии от нея. Това са абсурди. В един момент, когато назрее наистина времето, може би след мандата на Путин, смятам, че ще се достигне до едно нормализиране на отношенията между НАТО и Русия.

- Когато говорим за стратегическата концепция "НАТО 2030", обръща ли се достатъчно внимание на хибридните заплахи, идващи от Русия?

- Това не е нещо ново. Хибридните заплахи са изрично подчертани и вървят заедно с тези в киберпространството. Със сигурност се отчита това, че като е ясно, че във военно отношение страните от НАТО имат доста сериозно превъзходство, всъщност начинът да бъдат отслабени ще бъде търсене главно на подкопаване на вътрешната стабилност. Това е едно поведение от страна на Русия, което не е от вчера и не се отнася само за НАТО, а и за Европейския съюз.

Да, осъзнава се, че има такива въздействия. Въпросът е, когато става въпрос за страни като България, какви са инструментите, с които може да се въздейства върху отделните държави, защото в крайна сметка трябва да имаме предвид, че НАТО не може да ни наложи някакъв курс на поведение. За съжаление, ако се види, че ние не сме достатъчно сигурни, просто може да не ни бъде предоставяна достатъчно информация, да има ограничения относно технологиите, които ние бихме могли да придобиваме, да няма на територията на страната ни по пряко военно присъствие. Защото знаете, че когато стана анексирането на Крим, България зае една доста двояка позиция, разкрачена, и когато започнаха инициативите за засилване на съюзното военно присъствие в Източна Европа, в крайна сметка водещата роля беше поета от една страна от Румъния, а в последно време и от Гърция. Може да се каже, че Румъния и Гърция са двата основни хъба за съюзно и включително американско влияние тук на Балканите. България просто остава встрани като недостатъчно сигурна зона.