Европа трябва да се научи да спи до голямата руска мечка

Какво напрежение! Ще нахлуе ли, няма ли да нахлуе? Целият свят затаява дъх, а след това си поема дъх, когато двамата главни актьори в пиесата накрая си говорят приятелски на 10 януари на чаша чай. Така можем да обобщим трагикомедията на това начало на зимата в равнините на Днестър. Реално това не е нито първият, нито последният епизод на една геополитическа сапунена опера, която главният герой ни представя от известно време. Владимир Путин всъщност забавлява аудиторията в продължение на двадесет години, неповяхваща млада звезда, чиито ко-партньори в ролята не правят нищо друго, освен да се сменят. Всички знаят края на всеки епизод, много холивудски хепиенд, но очевидно никога не им омръзва. Това пише в свой анализ за френския ежедневник La Tribune мозъчният тръст MARS. Той анализира стратегията на Русия спрямо Украйна и нейния начин да играе по нервите на света, особено на НАТО.

Няма по-голям консерватор от Путин

Всички знаят също, че няма по-консервативен от руския президент, който няма нито желание, нито интерес, а още по-малко нужда да влиза в открит конфликт с НАТО, с най-малкото несигурен изход. Неговият приоритет е да консолидира лагера си, както в момента виждаме в Казахстан. Кремъл може да се подиграва с неспособността на Запада да печели войните, които започва, но открита война би била изключително разрушителна и потенциално фатална за режима в Москва.

Реално никой, още по-малко Владимир Путин, не е склонен към авантюри. Според стара като политиката логика, авторитарният режим, който той въплъщава, просто се нуждае от фиктивен враг, за да консолидира периодично легитимност, подкопана от ерозията на властта, свръхсмъртността поради пандемията и липсата на демократична откритост. Нещата са простички, човекът жестикулира недалеч от чувствителна граница, така че противникът да не пренебрегне нищо от мобилизираните маси. В същото време категорично отрича всяка проява на агресия в името на суверенното право да мобилизира своите войски. От друга страна, раздвижването на това карнавално плашило също е много удобно за затягане на редиците на Атлантическия алианс, за забравяне на разгрома в Кабул и за запазване на американското господство над Европа. Между двете, Украйна не съществува, нито Европа.

Европа: поддържане на американския протекторат

Как да се измъкнем от този капан? Франция, критикувайки предполагаемата наивност на своите европейски партньори, от 55 години се застъпва за междинен път между автономията и строяването в редица. С постоянство, упоритите факти ѝ дават основание да не дава сляпо доверие на американския покровител, който няма полза от европейските интереси, ако те не се припокриват с неговите. Но ако Франция също толкова редовно е отхвърляна от други европейци заради прищевките си за автономност, това не е защото те са наивни и още по-малко глупави, а просто защото тази ситуация остава в техен интерес.

По същество функцията на държавата е да гарантира защитата и насърчаването на два вида интереси: геополитическа сигурност и икономически просперитет. Това беше и първоначалното призвание на европейската конструкция: да се установи траен мир и растеж на континента. Затова европейските нации, излезли от Втората световна война в руини, се нуждаеха от американската икономическа и военна помощ. С течение на времето европейците повярваха, че просперитетът им зависи от запазването на американския протекторат. Франция на де Гол напълно можа да докаже обратното, докато другите европейски народи не виждаха интерес да се лишат от предимството на евтината външна сигурност, особено след като в началото на 80-те години на миналия век европейският стандарт на живот надхвърляше този на Съединените щати .

Илюзията за универсална демокрация

Но събитията от 1989-1991г. разместиха картите. Съветският колапс позволи на Запада да повярва, че неговата политическа система има универсално призвание, лидерът на западния лагер се превърна в свръхсила, икономически подсилена от индустриалната революция на дигиталната ера. Но вместо да гарантира на света ера на мир и просперитет, както обикновено се случваше, когато една хегемонна империя беше "умиротворила" контролираните територии, светът навлезе в период на хаос, белязан от постоянно повтарящи се конфликти и финансови и икономически кризи . В тези условия е трудно да се убедят хората в превъзходството на западните ценности, оттук и изкушението да се наложи "изграждане на нация" чрез насилие върху по-колебливите народи. Кабулската катастрофа сложи край на тези претенции.

В този хаос Русия, чието провъзгласяване на независимостта преди 30 години доведе до изчезването на Съветския съюз, пострада ужасно от разпадането на институциите в основата на съветския режим: не се намери нито един от 18-те милиона членове на комунистическата партия да го защити; войниците масово дезертираха от една червена армия, продадена на търг; остана КГБ, чийто кратък престой на власт при Андропов му позволи да се подготви за продължението, а именно заграбването на съветското наследство по време на масовите приватизации. От този момент властта се превърна в мафиотски тип. В този контекст на анархия, поддържана от марионетна сила по заповедите на Вашингтон, руският БВП е загубил 40% от стойността си за десет години, тоест повече, отколкото по време на Великата отечествена война, и несъмнено толкова граждани, било заради емиграция или от срива на продължителността на живота.

Путин - опора срещу авантюризма

Как да си помислим, че тази огромна неуправляема държава, чийто атавистичен авторитаризъм прикрива лошо присъщата му анархия, ще спре дотук и ще продължи да съзерцава собствения си колапс, без да реагира? Структурите за сигурност във властта (бившето КГБ) в крайна сметка избраха един от своите, за да го издигнат начело на властта и да провеждат политика в съответствие с техните интереси. Така неясният бюрократ Путин, съветник на твърде либералния кмет на Санкт Петербург, изведнъж стана директор на ФСБ, после министър-председател на президента Елцин, преди да го замени в Кремъл. Западняците знаят, че поддържането на този консервативен режим е гаранция срещу авантюризма. Обратно, една "цветна революция" в Москва би довела до идването на власт на слаб режим, който рано или късно ще се стреми да засили своята легитимност във външна война. Но претекст не липсва.

И този претекст са всички повече или по-малко замразени конфликти, които възникват от време на време в руската "близка чужбина". Тези установени циреи парадоксално гарантират сигурността на руската територия, като толкова много сиви зони, които отхвърлят нестабилността извън границите и предотвратяват "завръщането на поляците". Тези "поляци" са всички онези западняци (поляко-литовци, шведи, тевтонци, французи, "фашисти"... и днес НАТО), които от началото на 17 в. периодично нахлуват в руските земи. Така че, да, през 2022 г., както и през 1610 г., НАТО в Украйна, погледнато от Москва, означава "завръщане на поляците". Следователно е неприемливо. На този етап вече дори не е рационално. Недоверието към Запада, което граничи с омраза в определени интелектуални кръгове, има своите корени в 400-годишен спомен, който по никакъв начин не се е уталожил.

Освен това този натрапчив рефлекс на обсадена крепост се поддържа от мита за Третия Рим. Царят (Цезар) на цяла Русия наследява князете на Киев и Московия едва до 16-ти век, малко след падането на Константинопол, столица на Източната Римска империя. Днешна Русия с удоволствие приема наследство, което дори Сталин не пренебрегна. Наследник на Византия, Източен Рим, който надживя с хиляда години падането на Западен Рим, Русия възобновява своята велика стратегия, единствената цел на която е оцеляването. Тази велика стратегия се подчинява само на интересите на геополитиката, а именно поддържането на нейния режим (и религията) с цената на постоянни (но ограничени) конфронтации с мощните ѝ съседи, дори ако това означава незначителни поправки на границите в зависимост от обстоятелствата (и възможностите). Стратегията на Византия е антитеза на възхода към крайностите, теоретизиран от Клаузевиц. Наполеон, влязъл в Москва като победител след битката при Бородино, научи това по трудния начин.

Да се научиш да спиш до руската мечка

Русия избягва както твърде ограничителните съюзи, над които не доминира, така и решаващите битки, освен ако не е сигурна в победата, каквато и да е цената (както в Курск). Следователно е също толкова погрешно да се страхуваме от голям китайско-руски съюз, както и да вярваме, че Русия може да се смеси със Запада. Както казват норвежците, трябва да се научим да спим редом до тази малко рязка и груба мечка, която може да ни нарани, когато се обърне; ето защо е разумно да поставим малко разстояние между нея и нас. Това разстояние сега е Украйна.

Големите западни дипломати са образовани хора и са напълно наясно с основите на руската външна политика. Следователно, под прикритието на защита на ценностите, ако си играят с огъня, предизвиквайки казус бели с Русия, те го правят съзнателно. Това наистина служи на интереси, които не са непременно тези на мира и просперитета на народите в Европа. Интегрирането на Украйна в европейското икономическо пространство, например, би направило възможно да се предложи на западния капитал голяма, евтина и добре обучена работна сила, по-лесна за интегриране от населението, пристигнало без документи от южното или източното Средиземно море. И превръщането на Русия не в стратегически партньор, а в непреодолим враг определено би засилило американското военно влияние над Европа.

Но в началото на 90-те години на миналия век се отвори прозорец от възможности, когато Русия на Елцин все още търсеше своя път и тандемът Митеран-Кол сериозно обмисляше да даде известна последователност на идеята за общ дом, застъпвана някога от Михаил Горбачов. Но чичо Сам, който се наричаше Бил по това време, не го искаше, като с право разглеждаше перспективата като противоречаща на американските интереси. И от 25 години прозорецът е затворен за дълго време.

Франция трябва да остане в НАТО

Но решението да се измъкне от този "Херодотов капан" ,ако използваме метафората на Тукидид, за Франция не означава да излезе от един подчинен на американските индустриални интереси Атлантически съюз, а напротив да остане там, за да консолидира съпротива срещу тези икономически интереси, противоречащи на мира и просперитета на европейците, за да не загубят всички предимства на алианса, когато американците в крайна сметка ще напуснат "Рамщайн" и "Авиано", както изоставиха Кабул. Това е единственото разумно решение.

Всяко ново излизане от интегрираното командване ще довърши изолацията на страната ни и ще я плъзне надолу по опасния склон на агресивния национализъм. Обратно, всеки стремеж към "европейската армия" би довела само до разрушаване на собствения ни суверенитет, без да предостави на Европа стратегическа автономия - нещо, което никой не иска. От друга страна, време е европейците да се освободят от ментални модели, които вече не отговарят на техните интереси, за да продължат да популяризират все още привлекателен политически, икономически и културен модел.

Следователно Франция трябва да остане в НАТО, където преобладава консенсусът, и да продължи да защитава първоначалните си политически позиции там срещу всякакви пречки, до деня, в който силата на стратегическите реалности ще отвори очите на другите европейци. Докато председателства Европейския съвет в продължение на 6 месеца, страната ни ще предостави силите за много бързо реагиране на НАТО през 2022 г. За това щабът назначи френско-германската бригада, която няма репутацията на много оперативно елитно подразделение и това е добре. Това е вид сигнал, в чието дешифриране руснаците са много добри. Френската армия е склонна от време на време да преувеличава опасността, когато става въпрос за устойчивост на нейните бюджети, но е достатъчно добре информирана, за да не бъде опиянена от собствената си комуникативност.