Путин обвинява Запада в измама

Както всяка заповед е предпоследна, много е възможно в следващите часове тези обвинения да останат встрани на актуалността. Каквото и развитие да придобият отношенията на НАТО с Русия, нищо няма да бъде като преди.

Всичко започва с падането на Берлинската стена през 1989 година. Първата грижа на Хелмут Кол е обединението на Германия без кръвопролития. Между Берлин, Лайпциг, Дрезден и другаде по територията на ГДР обаче има 500 хилядна руска армия. В преки преговори с Михаил Горбачов, немският канцлер успява да се споразумее за изтегляне на окупационните войски. Горбачов изисква 18 милиарда марки, но се съгласява с 12 милиарда и построяването на 46 000 жилища в Русия.

Една част от преговорите е посветена на приемането на бившата ГДР в НАТО. В замяна на руското съгласие, немският министър на външните работи Ханс Дитрих Геншер заявява: „След обединението на Германия разширяване на НАТО на Изток – няма да има!“.

Джорд Буш Старши следи отблизо случващото се в Европа и праща държавният секретар Джеймс Бейкър в Москва. Целта на посещението е да се отстрани безпокойството на руските ръководители от предполагаемо разширение на Алианса. Джеймс Бейкър заявява пред Михаил Горбачов: „Ако одобрите обединението на Германия, територията върху която са разположени силите на НАТО, няма да се увеличи с един пус!“ (един пус = 2,53 см)

След тези споразумения, Михаил Горбачов напуска властта. Неговият наследник Борис Елцин пренебрегва външната политика и се посвещава изцяло на разпадащата се съветска икономика. Съединените щати и техните съюзници пренебрегват постигнатите споразумения с Москва. НАТО приема последователно всички нови страни кандидатки и „Червената линия“, фиксирана по времето на Горбачов между Алианса и Русия, се мести без предупреждение на Изток. След обединението на Германия тя е на 1 200 км от Санкт Петербург. Днес е на 100км. Ако Украйна бъде приета в НАТО, ракетните площадки на западните съюзници ще бъдат монтирани под носа на Русия.

„Геополитика без армия е като оркестър без инструменти“ – е казал Бисмарк. Байдън и Путин го знаят. Германия и Франция - също. И двете страни, макар и с половин уста заявиха, че са против приемането на Украйна в НАТО. Единствени Байдън и "търговският представител" на американската военна промишленост - Столтенберг, продължават да надуват балона на напрежението.

Обвиненията които отправя Путин към Запада са събрани в книгата на Мери Елиз Сарот. Американската журналистка признава, че официален писмен договор между Русия и НАТО, подобен на този от Ялта няма. Това е причината за кризата. Всички нови страни членки се оправдават със "защита на собствените си интереси". На същия континент обаче има друга страна, която също има "интереси", на които никой не е обърнал внимание в продължение на 30 години. Поради това журналистката публикува хронологията на събитията, с най-големи подробности. Споразумението с Горбачов е документирано с протоколи на разговорите, декларации на участниците и ръкописни бележки. Всички документи доказват, че обвиненията на Путин са обосновани.

Книгата се казва „Not One Inch: America, Russia, the and Making of Post-Cold War Stalemate Hardcoiver“.

Изданието е "прясно". Мастилото още не е изсъхнало, дето се вика. Така че българските управляващи не могат да бъдат упреквани, че нищо не знаят. Има един въпрос обаче, на който ще трябва да отговорят - В настоящата икономическа и международна криза, ще продължават ли да купуват американски самолети, бронетанкови машини и ракети, които никога няма да ползват?