Считаме себе си за патриоти, отделяйки минути в годината за поклон пред подвига на герои

Едно младо момиче Живка Аджеларова трогна със словото си, пред паметника на Васил Петлешков в градската градина в Пловдив.

Ето какво каза тя:

Уважаеми брациговци и потомци на брациговски родове,

За поредна година сме се събрали да почетем паметта на един от борците за Българското освобождение – Васил Петлешков. За поредна година ще си спомним за неговото дело, ще преклоним главите си пред смелостта му сам да се предаде пред петвековните потисници на българския народ, за да спаси своите съграждани, като по време на мъченията не издава ничие друго име, а многократно повтаря: „Сам съм, други няма. Аз водих, аз заповядвах – други не търсете“. И след като, дами и господа, положим цветя пред паметника му, всеки от нас ще поеме към дома и всекидневните си ангажименти, щастлив, че е успял да намери поне малко време, за да отдаде почит към подвига на героя и с това да даде достоен пример пред децата и по-младите от него.

Но може ли да се нарече добър пример да считаме себе си за патриоти, когато отделяме само няколко минути в годината, за да се поклоним пред подвига на своя герой, а през другото време дори не обръщаме внимание на нищожната информация за живота и делото на Петлешков, на всичкото отгоре несъвместима с истината, която циркулира в интернет? Добър пример ли е пред паметника на героя в град Пловдив всяка година на 10 май да се събираме все същите родолюбци – шепа брациговци и потомци на брациговски родове, за да споделим само помежду си по няколко думи за героя и да считаме, че това е достатъчно, за да се запази споменът за неговата саможертва? Да не говорим, че ежедневието толкова добре подхранва егоцентризма ни, че щом дойдем тук и видим колко сме малко, веднага започваме да се възмущаваме от липсата на загриженост на онези, които ги няма, и да се смятаме за нещо повече от тях.

И тъй като героите на България често биват сравнявани със светците, а образите им – отъждествявани със Светите икони, вероятно сега е моментът да си припомним една притча.

Двама човека влезли в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. Фарисеят застанал пред олтара и започнал да се моли: „Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар там. Аз постя два пъти в седмицата, принасям ти в жертва най-хубавите животни и си плащам редовно данъците.“ В същото време митарят стоял в предверието и дори не смеел да пристъпи напред. Наум само повтарял: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

На пръв поглед изглежда, че съвременното ни самолюбие ни доближава повече до описанието на фарисея – хвалим се пред Господ или другите хора какви патриоти сме и как всяка година поднасяме венци пред паметника на Петлешков, но в действителност си спомняме за него най-често на датата на рождението или на неговата смърт. А напоследък и в моментите, когато ни се налага да поговорим с децата си по темата за славната българска история и да им обясним, че голяма част от написаното в учебниците не е истина, понеже основната цел на някои висшестоящи е да поддържат масовото невежество. Защото, ако знаем чии потомци сме ние, българите, никой не би могъл да ни манипулира. Само че, в стремежа си да прехвърлим вината на съставящите учебниците по история, не осъзнаваме, че основната роля за съхраняването на паметта всъщност не е тяхна, а единствено наша. А най-големият ни грях пред паметта на нашите предци, е че сме позволили съвременното ежедневие до такава степен да ни омагьоса със своите удобства – интернет, модерна комуникация, бърз транспорт и т.н. – че вече само говорим наизуст за саможертвата, но трудно успяваме да си я представим и да я почувстваме.

Уважаеми брациговци и потомци на брациговски родове, героите ни, които са се борили за нашата България, не са били толкова многобройни в сравнение с числеността на врага. Ние – стоящите тук днес – също не сме много в сравнение с масата, управлявана от глупостта. И щом нашите предци са успели да се преборят с войската на тираните, значи и ние ще успеем да победим армията на гламавщината. Трябва само да го поискаме и сами да тръгнем към промяна, без да ни интересува кой присъства и кой го няма.

Защото нашите предци са действали и затова са победили.

Вечна памет на героя!

Благодаря за вниманието!

Живка Аджеларова