Милен Керемедчиев пред ФАКТИ: Палежът на културния ни дом в Битоля е провокация преди визитата на Шолц

Отношенията между България и Северна Македония ескалираха в последните, след като българският културен дом в Битоля пострада от палеж. По темата говорим с бившия зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

- Г-н Керемедчиев, колко и каква провокация е палежът на културния дом в Битоля. Така ли ще вървим напред в отношенията си със Северна Македония към ЕС?
- Много е интересно и едва ли е съвпадение това, че палежът на културния ни дом в Битоля съвпада с предстоящото посещение на германския канцлер Олаф Шолц в Скопие и София. И това става в момент, в който се очаква натискът върху двете държави от Германия, като водеща държава в европейските политики, да се случи в следващите дни. Според мен това е провокация, не е случайна и цели точно това - максимално да бъдат разделени позициите на България и Северна Македония и максимално да се изостри тонът между държавите от страна на политиците от двете страни на границата. И така да се минимизират шансовете за постигане на пробив в разговорите с посредничеството на Германия.

- Явен е натискът от страна на Европа, за да „пуснем“ Северна Македония за преговори в ЕС, а после, по време на преговорите, да изчистим различията си… Опция ли е това за нас?
- Технически това е възможно, защото има такива примери. Словения по време на преговорния процес за присъединяване на Хърватия в ЕС блокира затварянето на главите в областта на транспорта, докато не бе регулиран казусът, който се отнасяше до регламентиране на отношенията за териториални води. И едва след това бе вдигнато ветото. Технически това е възможно, но в България няма такава нагласа, защото се вижда, че втвърдяването на позициите е повече от явно. Доказателство за това е, че след изборите премиерът Петков се опита да извади темата за общата ни история, като основен препъни камък, за да може икономическите и търговските отношения между двете държави да се развиват. Това бе много бързо върнато от страна на президентството обратно в сферата на твърдата позиция.

- Реално се върнахме на позицията, на която държим…
- Да. Но е интересно това, че двете президентски институции – тази в Северна Македония на Пендаровски и тази в България на Радев, са основните котви, които държат на твърда политика. При подобно поведение възможностите за пробив са минимални.

- Ако направим реверанс и кажем „да“ за старт на преговори на Северна Македония, как ще се изтълкува това у нас?
- Според мен няма политик в България, който да предприеме такава стъпка. Ако си спомним преговорния процес между Гърция и Република Македония преди години, когато ставаше въпрос за името Македония, това водеше до огромни протести, най-вече в Северна Гърция, с искания за оставка на правителството. И тогава нямаше гръцки политик, който да вземе такова решение, защото това щеше да го превърне в политически труп. Същата е ситуацията и в България. Няма роден политик, който да вземе решение за отблокиране на преговорния процес на Северна Македония с ЕС, защото това ще е краят на неговата политическа кариера. Според мен България може да бъде конструктивна и да настоява, то бе предложено и остана в дневния ред на ЕС, разделянето на Албания и Северна Македония като преговори. Така ще се види, че Албания може да тръгне по своя път и да започне преговори, а България пък тогава няма да бъде обвинявана, че дестабилизира трайно региона, като спира и Албания към членство в ЕС.

- Отношенията между България и Северна Македония са едно, но вече спорът става и проблем за Европейския съюз. Френският президент Макрон е поел ангажимент да бъде медиатор по време на тяхното председателство… Как гледате на това?
- Много трудно може да има гарант в двустранен договорен процес. Същото нещо можем да се върнем като пример пак при Гърция и Македония при подписването на Преспанското споразумение. В такава спогодба гарант могат да бъдат само двете преговарящи страни. И днес Гърция от време на време казва, че Република Северна Македония не спазва Преспанското споразумение. Да, европейските институции могат да бъдат медиатор, но гаранция за подписване и изпълняване на споразумение могат да бъдат само договарящите се страни. Вижда се, че България е направила много повече отстъпки в преговорния процес в сравнение със Северна Македония. Не смятам, че темата за общата ни история е основната пречка, защото вече ние изменихме нашата позиция най-вече в сферата за защита на човешките права, на признаване на българите като част от етноса в Северна Македония… Ако тези неща бъдат приети, това ще даде основание на България да има доста по-отстъпчива позиция. Но се вижда, че под ръководството на президента Пендаровски Северна Македония продължава своята твърда линия за неотстъпчивост и очакване някой отвън да свърши тяхната работа.

- Разбират ли в Европейския съюз за какво спорят, всъщност, България и Северна Македония…
- За мен това е основният казус, че в последните години България се държа като разсърдено дете в клас, което очаква съучениците му да го разбират, но без то да влиза в обяснителен режим. Нашата стратегия беше, че ние сме пълноправен член на ЕС и като такъв трябва да се появява солидарност към нас от страна на другите страни-членки. През това време македонските премиери обикаляха Вашингтон и държавите в Западна Европа, събираха лобисти в САЩ, и излагаха своята позиция, така че тя да бъде максимално втълпена в обществата там. Ние не направихме това и сега берем плодовете. Нашата външна политика бе изключително в ущърб на целите, които сме си поставили.