Проф. Ана Кочева пред ФАКТИ: Българите в Северна Македония не са малцинство, а държавнотворна общност

Темата за присъединяването на Северна Македония към ЕС е широко дебатирана у нас и предизвика горещи дебати. В момента в парламента трябва се разгледа т.н. „френско предложение“. Какво е то и колко е добро за България… По темата говорим с проф. Ана Кочева от кръг „За Македония“, в който влизат още проф. Николай Овчаров, проф. д-р Пламен Павлов и др. Ето какво сподели тя пред ФАКТИ.

- Проф. Кочева, Франция се намеси сериозно в отношенията между България и Северна Македония. Как гледате на въпросното „френско предложение“ като условия, за да пуснем съседите започнат преговори за членство в ЕС?
- Това е лебедовата песен на френското председателство и освен заявките, че е важно за Западните Балкани да поемат по пътя на предприсъединителните преговори, със сигурност има и желание имиджово Франция да се окичи с едно подобно позитивно решение. След дългия застой на този процес, подчертавам не по българска вина и независимо от внушенията за това, президентът Макрон вероятно чисто по човешки се блазни от един бравурен финал. И като изключим всички тези екстраполитически мотиви, с които може да се спекулира, по-важният въпрос е каква е съдържателната страна на въпросното предложение. Въпросното френско предложение всъщност е ревизираният проект на общата позиция на ЕС, подготвена от председателството, като промените в сравнение с документа от 5 ноември 2020 г. тук са маркирани с ошрифтяване. Аз го разглеждам като добра база за бъдещо решение за началото на европреговори с РСМ, но с уговорката, че то трябва да бъде детайлизирано, надграждано и най-вече ефективно гарантирано. Една от редакционните добавки, която е много важна, но трябва да се прецизира непременно, е абзацът за това, че специално внимание трябва да се отдаде на защитата и недискриминационното третиране на гражданите, които принадлежат към малцинствата или общностите. За да се гарантира необратимостта на напредъка в тези области и пълното и ефективно прилагане, напредъкът ще продължи да се следи отблизо от Комисията, която ще докладва редовно за това на Съвета, се казва в документа. Всъщност точно тук текстът би трябвало да се прецизира допълнително, що се отнася до българските граждани в РСМ, които не са малцинство, а държавнотворна общност. Редно би било да се подчертае, че малцинствени проблеми между двете страни няма, както няма и реципрочни малцинства – нито българско в РСМ, нито македонско в Р България. Става дума за една част от българския народ, която по силата на определени исторически обстоятелства е останала да живее в друга държава. По-нататък в т. 11 се появява текст, свързан с официалната норма в РСМ, която ние официално не разглеждаме като език, а като вариант на българския. Разумно е да се отбележи българската позиция, което е предвидено и ми се струва уместно да се акцентира върху спазването на утвърдената практика за „официалните езици на двете страни – съгласно конституциите…“. С тази формулировка бяха подписани двустранни споразумения, тя беше вградена и в Договора от 2017 г.

- Франция може ли да бъде гарант за изпълнението на така описаните задължения, които трябва да се поемат?
- Ето това е въпросът и аз не бих се ангажирала с конкретен отговор. Все пак самият президент Макрон ще е такъв още четири години. После? Въобще гаранциите от страна на Великите сили по отношение на Балканите никога не са били категоричен императив и за съжаление практиката го е показвала неведнъж досега. Ще се радвам, ако на тази практика се постави край. Факт е обаче, че именно когато България демонстрира твърдо, достойно аргументирано и последователно поведение, се оказа, че условията ѝ могат да се възприемат адекватно и партньорски. Затова би било препоръчително да се работи за постигане на конкретни срокове и ясна пътна карта, включително и с разписани възможности за санкции, ако такива се наложат.

- Вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония изисква 2/3 мнозинство в парламента в Скопие. Постижимо ли това? След като се случи това ли трябва да започнат преговорите, или може да си позволим да кажем „да“ и да чакаме това да стане...
- Това изискване вече идва и от страна на ЕС, именно чрез т.нар. „френско предложение“. В Скопие би трябвало да се съобразят с този факт. Добре помня думите на министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи, че има воля за вписването на българите в Конституцията. Тогава той добави, че независимо от това не може да го обещае, защото нямало необходимото мнозинство в парламента. Значи управляващите в РСМ трябва да положат усилие да се сдобият с това мнозинство, да потърсят за съдействие албанските партии и да извървят своята част от пътя. В Двустранния протокол изрично са посочени действията, които следва да бъдат предприети преди първата Междуправителствена конференция на ЕС и Република Северна Македония и точно там е посочено, че Правителството в Скопие поема ангажимент, че преди провеждане на Първата междуправителствена конференция ще приключи съответните процедури и ще включи в своята Конституция тези нейни граждани, които живеят на територията на страната и са част от българския народ, и ще хармонизира своето приложимо законодателство, така че то да отразява направените изменения в Конституцията.

- Промяната на учебниците по история и изчистването на езика на омразата не звучат ли като декларативни пожелания?
- В Протокола е заложено, пак преди първата Междуправителствена конференция, че Правителството на Република Северна Македония ще предостави на Република България копия на всички методически указания, учебници, учебни помагала и други релевантни учебни материали в образователната програма на Република Северна Македония в съответствие с чл.12 от Програмата между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония за сътрудничество в областта на образованието и науката. Но, тъй като казах, че е добре Протоколът да се доизпипа, нищо не пречи в него да има конкретни срокове, напр. задължението за прилагане в учебниците на постигнатите исторически компромиси да стане в срок от 2 години.

- В предложението на Франция се говори и за срок от 2 години, през които трябва да се изпълнят определени неща. Това изглежда доста разтеглено във времето?
- Ние загубихме доста ценно историческо време, ще повторя отново - не по наша вина, така че две години не са чак толкова дълъг срок. Въпросът е в крайна сметка да се изпълнят изискванията и то така, че да не се налага да се връщаме непрестанно към едни и същи факти и обстоятелства, които слагат прът в колелото. Но преговорният процес не е лимитиран във времето, той ще приключи, когато условията бъдат изпълнени, а не както някога са изпълнявали петилетки за три години.

- Президентът Румен Радев и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в рядко единомислие казват „да“ на предложението на Франция, защото било в най-голяма степан защитавало нашия интерес?
- От гледна точка на факта, че получихме най-сетне предложение, което отдавна трябваше да има, аз гледам положително на единомислието. Не са само те хората, които го приветстват. Мисля, че ветрилото тук е широко. Но не бива да спираме дотук, нека се доработи Протокола, така че впоследствие да не си блъскаме отново главите. Изчистването на детайлите днес, ще снеме напрежението утре. И още нещо – документите са на масата, нека да видим в Скопие колко голяма е готовността и колко е искрено желанието. Говоря за политическия елит, разбира се, защото той дава разнопосочни сигнали. Темата за еврочленството не бива да излъчва нещо различно от единомислие на всички политически сили там. Приказките за това, че с приемането на тези документи РСМ щяла да стане българска и да се посегне на идентичността им, са чудовищни глупости, които не мога да си обясня как се раждат в нечии глави. Към съвременното битие на младата държава, на самоопределението в нея, на езиковата норма от страна на Р България няма никакви претенции и обструкции. Настояваме да престанат фалшификациите и манипулациите на историята, на историята на езика и на документалните факти и да се положат усилия за преодоляване на езика на омразата. Той звучеше обилно преди дни от устата на лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски.

- Кабинетът падна, а парламентът трябва да се произнесе. Ще има ли време, или темата удобно ще бъде пропусната?
- Днес не виждам особено движение по темата и изпитвам опасения, че темата РСМ отново ще се превърне в заложник на политически страсти и сметки, вместо към нея да се подходи консолидирано и в полза на българския интерес, който е и европейски, а и северномакедонски, защото нормалните граждани в РСМ искат да живеят в нормална държава. У нас замирисва все повече на избори, а това не е добър знак за рационални решения.

- Какво губи България, ако каже „да“ сега при тези условия?
- Това, че България днес би казала „да“, въобще не означава, че РСМ ще стане член на ЕС утре, процесът е дълъг и ние добре го знаем. Документите са добра база, върху тях може да се работи разумно и стратегически. И трябва единство по тази тема. Обществото достатъчно много се дели по всевъзможни въпроси, хайде веднъж да си стиснем ръцете и да покажем, че сме умна нация с визия.

- И фактът, че Франция се явява медиатор, не отслабва ли нашия интерес, защото за пореден път друга страна ни помага. А спогодбата не идва от двустранни разговори. В такъв случай Северна Македония с право ще каже, че Европа ни е натиснала и ще го обявят за техен успех?
- Истината е, че със Скопие трудно се разговаря. Мисля, че всеки, който е водил преговори, го знае и го е опитвал на собствен гръб. Проектът на общата позиция на ЕС така или иначе се подготвя от председателството, т.е. от Франция. А що се отнася до двустранния протокол, той е плод от договорките на Съвместната Междуправителствена комисия, създадена на основа на член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония. Така че нашето участие и това на РСМ не се изключват, напротив важни са. Европа сигурно ни е натискала, както казвате вие, но в крайна сметка голяма част от българските изисквания са налице в документа.

- Вече видяхме и каква е северномакедонската реакция. Премиерът Ковачевски каза, че предложението на Франция е неприемливо за страната му…
- Да, видяхме тази реакция и тя не ни изненадва особено. Премиерът Ковачевски се позовава на т.нар. "червени линии", включващи езика и идентичността и отново спекулира с тях, защото, както вече многократно посочих, никой не оспорва днешното им битие. Сам по себе си "езикът" не е предмет на договори. Виждаме докъде стигна този спор именно поради начина, по който се "ражда" този език във Вардарска Македония. Бедите идват заради политическото му зачатие и сега няма никакъв смисъл да задълбаваме и той да продължава да бъде предмет на политически договори. Оставете го на езиковедите. Що се отнася до идентичността, съвременната не е обект на спорове. Многократно сме заявявали, че днес нямаме претенции към себеизявата, на който и да е гражданин на РСМ. Но да се сменя идентичността на хората, които в исторически план също така ясно са се самоопределили като българи във Вардарска Македония и са го написали са неведнъж, прилича на нов възродителен процес със задна дата и е потъпкване на право.