Защо ни писна да ни обясняват, че сме се уморили от избори…

Трябва ли да ни пука, че идват избори? По скоро – не. Ще минат и ще заминат, ще дойдат следващите. Дали вече ще са предсрочни, или нормални – какво значение има. Всъщност, изобщо дали трябва да ни интересува, че идват избори. Дали след тях нещо ще се промени…

Но определено ни писна едно нещо. Да ни обясняват, че хората сме се уморили от избори.

Разни модерни „политици“, всъщност най-вече хрантутници, които усетиха благината на властта, вече ни заливат от телевизора, че, виждате ли, хората се били уморили да ходят да гласуват. И е по-добре да се направи кабинет, защото имал важни работи да върши. Нали това слушахме допреди има няма месец. Аман.

А те, политиците, не се ли умориха да ни лъжат какви чудеса от храброст ще свършат за нас, разбирай народа, за да живеем по-добре.

Значи от глупостите им, които бълват, не трябва да се уморяваме, а трябва да е уморително, че в една неделя ще идем да пуснем бюлетина, защото всеки от нас иска нещо по-добро.

Че и някой друг ми, пардон ни, казва, как ние сме се уморили. Училището, в което гласувам, е на около 700-800 метра.

Е колко пък да се уморя да ида до там. Дали ще ида до уредите за гимнастика, защото ходя често, или в една неделя пак ще ида там, но с друга цел – много е уморително.

Защо част от партиите на искаха избори?
Защото спонсорите им вадят пари. А да вадиш пари през 4-5-7-8 месеца… Е, това вече е много уморително. А така и средствата намаляват. То трябва и да ги имаш. Последните данни – с актуалност към 11 септември, показват, че общият бюджет на партиите за реклама в медиите за изборите сега, десет дни след началото на предизборната кампания, възлиза на обща стойност от 1 255 230 лв. (без ДДС). За справка, два дни преди края на кампанията през ноември 2021 г., участниците бяха заделили за медии 1 759 585 лв. (без ДДС). Данните са от Института за развитие на публичната среда. „Умориха“ се парите на партиите за реклама, защото към момента са с 500 000 лева по-малко.

Но да правиш кампания през няколко месеца и това не е оферта за партиите.

Какво толкова ново нещо ще измислиш, за да поднесеш на хората. Какво толкова светло бъдеще ще предложиш, че да впечатлиш масите и да вдигнеш ентусиазма им, за да те подкрепят. Да, ще обещаваш, че някъде някога „Хемус“ ще бъде завършена, а покрай нея ще се появят и нови асфалтирани пътеки, пардон, пътища, по които хората по-малко ще загиват, защото ще бъдат добре направени.

И да, така някак неусетно политиката се превърна в ежедневие, в говорилня, в която всеки дъвче една и съща дъвка – сина, червена, екозелена, патриотично безвкусна. Политиката се обезличава, защото е разградена територия, достъпна за всеки. Качествата, образованието, способностите остават на втори план. Важното е кого познаваш. А, да… И да не забравим.

За да си политик, е изключително важно, ама най-важното, да можеш да напишеш 3-4 смислени изречения.
Че къде си тръгнал, ако не си в социалните мрежи. То тя държавата нали така се управлява – я от джип, я от Фейсбук. Нали всеки, определящ се като лидер на партия, пуска постове, за да сподели вселенските си мисли с масите и да обясни как всички други са хаймани, а той е единакоправия и неговите действия са единствено правилните и непогрешими. Че така и кабинет падна… Ето защо е добре политикът да може да пише. А след това, за да сме модерни и в крак с технологичното време, започват лайкове, коментари, споделяния, анализи.

Но накрая нещо тревожно за политиците.
От 950 училища у нас, чиито ученици са положили задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература, в 307 (близо една трета) средният успех е под среден 3, а в 27 училища средният успех на матурата е слаб 2. Писмото и четмото не са на добре. Прост и неук народ, слаба и обречена е държава. Но не и уморена… от избори.