Който обещава въже за Путин, натиска ядреното му копче

Войната в Украйна навлиза в ключов момент. Това е моментът, когато Съединените щати и Европа трябва да намерят начин, който ще позволи на Русия (без Владимир Путин, ако е възможно) да излезе от безизходицата на войната, без да бъде смазана. Това твърди в своя статия за френския ежедневник La Tribune мозъчният тръст Mars.

Войната в Украйна току-що навлезе в нова фаза, пълна с опасности и несигурност. Отчаяният режим на Путин, който не иска да поеме отговорност за престъпленията на своите войници, продължава главоломния си устрем, като анексира териториите, окупирани в продължение на седем месеца, и се мобилизира, за да запази своите завоевания. Путин е готов да избие живите сили на своя народ, призован на оръжие не за защита на отечеството, а само за да запази лицето си. Лошо оборудвани, зле обучени, зле командвани, тези хора, лишени от каквато и да е морална сила освен инстинкта за оцеляване, ще бъдат накълцани като пушечно месо. В параноичната си лудост на Путин не му пука.

Но паралелът с Хитлер спира дотук. Или по-скоро трябва да се поставите на мястото на Сталин, Рузвелт и Чърчил и да си представите Третия райх, снабден с най-мощния ядрен арсенал. Очевидно Берлин нямаше да падне и Хитлер нямаше да се самоубие. Нямаше да има безусловна капитулация. Така че щеше да е необходимо да се преговаря с Третия райх, разрушен от войната и отслабен.

Зад омразния Путин Макрон вижда Русия

В своите мемоари ("Втората световна война", том I, стр. 312), Чърчил, който едва ли може да бъде обвинен в страхливост или пацифизъм, преценява по този начин влизането във войната на неговата страна и Франция: ". .. Великобритания излиза напред, водейки Франция за ръка, за да гарантира целостта на Полша, която само шест месеца преди това е участвала с хиенски апетит в ограбването и унищожаването на чехословашката държава. Имаше някакъв смисъл в желанието да се бием за Чехословакия през 1938 г. (...), но беше счетено за неразумно, безразсъдно, недостойно за съвременната мисъл и морал. И все пак сега двете западни демокрации най-накрая се обявиха готови да рискуват живота си за териториалната цялост на Полша. Наистина трябва да копаете дълбоко в историята (...) на човечеството, за да намерите еквивалента на този пълен и внезапен обрат след пет или шест години на безгрижна политика на умиротворяване и примирение, почти променящи се за една нощ в приемане на очевидно неизбежната възможност за война при много по-тежки условия и в най-големи мащаби..."

Днес, когато Емануел Макрон се нагърбва да поддържа диалога с Русия на Путин въпреки всичко, той е прав. Като разумен световен лидер, той знае, че няма избор. За разлика от другите държави-членки на ЕС, Франция е ядрена сила, член на P5, петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, а също и петте "оръжейни" държави по смисъла на Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Не забравяйте, че ДНЯО не забранява ядрената заплаха срещу друга ядрена сила; това е самият принцип на възпирането и това наистина отличава Франция от всички останали членове на ЕС. Зад омразния Путин Макрон вижда именно Русия и тази Русия винаги ще бъде съсед на Европа. Той мисли за бъдещето. Бъдещето на Русия, но преди всичко на Франция, на Европа и на човечеството.

Ядрените оръжия - стабилизиращ баланс

Човек се чуди какво си мислят тези, които настояват за ускоряване на въоръжаването на Украйна. Разбира се, всички искат Украйна да си върне несправедливо и незаконно окупираните територии. Но не се размечтавайте, Путин никога няма да признае грешката си и още по-малко поражението си. За него това е въпрос на оцеляване. Така че, освен ако няма нова руска революция, която да доведе до нов Брест-Литовски мир (но къде е Ленин, изпратен от Германия в пломбиран вагон?), колкото по-притисната е Русия, толкова по-голям ще бъде рискът от ядрена катастрофа. Преди всичко Путин не трябва да бъде притискан в ъгъла. Да му обещаеш въжето е най-добрият начин да го насърчиш в стремглавото му препускане. Очевидно той трябва да запази лицето си, дори това да ни е противно, защото това е единственото условие за постигане на компромис, който ще спре войната.

Без да обиждам всички, които смятат притежаването на атомно оръжие и ядреното възпиране за неморално, президентът Зеленски също е прав: ако Киев беше запазил и поддържаше ядрения арсенал, който имаше през 1994 г., Украйна щеше да живее днес в мир в границите си от 1991 г. Законът е само "парче хартия" за агресор без вяра и закон. Само способността да се използва сила предпазва от сила. Десетките хиляди животи, разбити днес в Украйна, предвещават милионите жертви на свят без ядрени оръжия. Слава Богу, краят на ядрените оръжия в близко бъдеще изглежда илюзорен, като парадоксално предлага стабилизиращ баланс между държавите.

Продължаването на войната може да доведе само до катастрофа

Може да се разбере омразата на украинците към руснаците, поддържана от двете страни повече от десет години. Можем да вярваме, че техният национализъм е легитимен, защото е подхранван от тривековно руско потисничество срещу духа на казашката свобода и паметта за ужасния глад от 30-те години на миналия век. Можем да подкрепим полската амбиция за възстановяване на нова "република на двете нации" , един вид възраждане на Полско-Литовското кралство, потомствен враг на Велика Русия, след провала през 1921 г. (преди век) в Киев срещу Червената армия на Троцки. Може да искаме да интегрираме украинската работна ръка в единния пазар, за да намалим производствените разходи и да улесним европейския износ. Но това не трябва да се прави в ущърб на мира на останалия свят или на нашите интереси, на нас, французите.

През 2014 г. на Путин трябваше да му се напомни за ангажиментите му по Будапещенския меморандум. И именно в Украйна, а не в Румъния, трябваше да бъде изпратен френски контингент, и то от януари. Жестът, колкото и да беше символичен, би бил разбран от всички действащи лица. Това щеше да благоприятства преговорите и да проправи пътя за компромис. Помощта за удължаване на войната днес може да доведе само до катастрофа.

Мирът в Европа зависи само от американците

Президентът Макрон е прав да отхвърли руското ядрено изнудване. Но също така трябва да отхвърлим изнудването на украинските националисти, полските националисти и всички европейски националисти, готови да играят на руска рулетка в името на своята омраза или своите интереси. В статия с красноречиво заглавие, публикувана на 27 септември ("Поражението на Русия би било проблем на Америка"), списание Foreign Policy не казва нищо по-различно от онова, което е казал Чърчил: "Никой не може да спре украинските ястреби да направят победна обиколка, но е от съществено значение да ги предпазим от това да накарат Запада да повтори миналите си грешки. От реномирано списание, близко до американските демократи, това звучи като предупреждение.

Днес изглежда очевидно, че администрацията на Байдън е единствената, която може да принуди украинците да направят компромис. Достатъчно е за една нощ да се прекрати подкрепата на разузнавателните и командните ресурси (никой не знае къде се намира украинският център за провеждане на операции и кой го командва) и да се прекъснат доставките, в частност на боеприпаси. Отново мирът в Европа зависи само от американците. Те имаха интерес от избухването на тази война, за да делегитимират европейските претенции за стратегическа автономия, да легитимират повторно НАТО и да отслабят Русия до такава степен, че тя вече да не е заплаха за съюзниците. След като целите на войната са постигнати, с цената на ужасяващо страдание за украинския народ, е време да свирим края на играта и да принудим Украйна да се съгласи на отстъпки. Именно на тази цена ще се избегне рискът от ядрена катастрофа.

Съединените щати вече нямат никакъв интерес войната да се проточи дотам, че Русия да се разпадне. Шансовете либерален режим да се установи в Москва след Путин са малки. Руснаците вече не искат да преживяват отново ерата на Елцин. Вероятността е още по-националистичен и корумпиран режим (помислете за Пригожин, кръстника на" Вагнер", който наскоро обяви амбициите си) да го наследи, подкрепян от недоволството на населението. Изглежда, че Путин все още контролира вътрешните борби за власт в Кремъл, но докога? Полската мечта (теоретизирана от Пилсудски) за Русия, разделена между различни автономни образувания, по никакъв начин не отговаря на американските интереси, защото това значително ще укрепи Китай, който след това веднага ще доминира в Сибир и руския Далечен изток. Интересът на Съединените щати наистина е да поддържат в Кремъл един отслабен, но не напълно победен режим.

Украйна няма да бъде признателна на Франция

Ето защо доставката на няколко танка Leclerc на Украйна би била катастрофална и ненавременна идея. Френската армия трябва да поддържа оборудването и военните си запаси в размер за справедливи нужди, за да продължи да се обучава (тези танкове наистина се използват за оперативна подготовка), да поеме ангажиментите си и да защитава територията си на всички континенти и всички океани . Франция вече е ангажирана военно, нейната армия е на максималния си капацитет след 30 години бюджети, пожертвани в полза на европейската солидарност.

Тъй като трябва да се помни, че дивидентите от мира не бяха реинвестирани във Франция, а в европейски принос, който позволи на страни като Полша да могат днес да купуват хиляди бронирани машини, танкове, гаубици и изтребители в Южна Корея, САЩ, малко в Германия, но не особено и във Франция.

Трагичното преживяване от 1939 г. трябва да отвори очите ни за смъртоносния риск, на който бихме се изложили, следвайки сляпо нашите съюзници. Нека не си правим илюзии: не повече от Полша, Украйна ще има и най-малкото признание към Франция за военна подкрепа, която би била направена в ущърб на френската армия. Украинската армия ще бъде оборудвана с американска техника и точка.

Държавите нямат приятели, те имат само интереси. Въпреки това, след Анна Киевска през 19 век, френските интереси рядко се пресичат с тези на Украйна. Нищо човешко не е чуждо на универсализма на ценностите, носени от Френската република, в това отношение всяка демократична държава, колкото и скорошна да е тя, е приятел и потенциален съюзник, но бъдещето на Франция е другаде: не на бреговете на Херсон, а на всички океани в позиционирането му като сила на баланса. Свидетелство за това е поканата на президента Макрон за Азиатско-тихоокеанския форум в Банкок.

Урокът от 1940 г. ни забранява да вием заедно с глутницата

Ние обявихме война на Германия през 1939 г. в знак на солидарност с поляците и претърпяхме най-тежкото поражение в нашата дълга история. Въпросът днес не е да се чудим за уместността на автоматичните съюзи. Ако групата MARS е една от онези, които защитават членството в атлантическия съюз, това е точно защото са научени уроците от историята: политически този съюз по никакъв начин не е автоматичен (трябва да препрочетете внимателно известния член 5), а военно НАТО е с потенциална ефективност без аналог в историята поради организацията на своето командване и стандартите си за оперативна съвместимост.

Високата стратегия и политическата комуникация рядко съвпадат. В природата на един държавник е да намери куража да се противопостави на духа на глутницата. Урокът от 1940 г. ни забранява днес да вием в един хор с нея. Както каза де Гол, ако Франция води война, това трябва да е нейната война, тя трябва да може да я води при пълна свобода и пълна автономия, дори в рамките на съюз.

Режимът на Путин не е наш приятел, но в този момент не е и наш пряк враг. Разбира се, никой няма да съжалява, когато бъде свален (дано да стане възможно най-скоро), но междувременно той все още царува в Кремъл и остава способен да ни унищожи за част от секундата, независимо колко щети ще му нанесат петдесетте ядрени бойни глави, постоянно насочени към главата му от най-дълбоките океани. Възпирането не е само оръжейна система, то е преди всичко воля, доверие, език и дипломация.