Кой в България не иска редовно правителство?

След приключването на третия мандат на Борисов през април миналата година политическата ситуация в България
рязко се размина с класическата формула за властта и партиите като нейни преследвачи.
Оказа се, че резултатите от проведените оттогава четири парламентарни вота не дават на нито една от политическите сили мандат за самостоятелно управление. И започна драмата на провалените мандати, на краткотрайните парламенти и на липсата на редовни правителства с едно седем месечно изключение.Това стана по волята на партиите, които получиха парламентарно представителство.

Днес ситуацията не се е променила. Основните политически сили очевидно не желаят редовно
правителство при разпределението на депутатските места след последните избори. Причините за това са на
показ, но не се коментират достатъчно в обществото и медийното пространство. Нека да ги разгледаме. Президентът Радев е основна политическа сила от април миналата година по силата на
конституционните изисквания за съставяне на служебни кабинети. Той прокарва своята лична политика
чрез назначените от него министри и поема значителна част от функциите на изпълнителната власт. Радев определено не е привърженик на стабилно редовно правителство, каквото и да говори публично. Без него се намесва драстично в политиката на служебния кабинет, въпреки че няма подобни задължения по Конституция. Само изказванията му за осигуряването на природен газ с отчитане на интересите на Газпром са достатъчен пример. Да прибавим и възможността му да ходи на форуми, организирани от ЕС вместо премиер, избран от Народното събрание.

ГЕРБ спечелиха последния вот и са първа политическа сила. Но не показват желание да съставят кабинет
поради намерението им да минат за евроатлантици и да загърбят доста срамното си слугуване на
Путин и изграждането на Турски поток с парите на българските данъкоплатци. Сега се нуждаят от подкрепата на Демократична България и Продължаваме промяната, за да стане това, но не срещат разбиране. Затова за тях протакане и нови избори са далеч по-искано развитие, отколкото съюз с ДПС и Янев.

Продължаваме промяната започнаха изявите си в 45-ия парламент с декларацията си, че ще са конструктивна опозиция. От всичките им заявления става ясно, че няма да подкрепят ГЕРБ, а съставяне на правителство с техния мандат е далеч от реалността. Дори с другите си два коалиционни партньора от правителството на Кирил Петков нямат необходимите гласове.А и сигурно са си дали сметка колко рискове носи една коалиция орел-рак-щука с ДБ и БСП, както и ИТН.За тях и двата варианта - правителство на ГЕРБ, което да обере негативите на идващата зима или нови избори са приемливи.

ДПС също не иска редовно правителство с парламентарно мнозинство. Те са наясно, че проблемите със закона "Магнитски" не са заметени под килима, а и кабинет, в който нямат влияние и достъп до обществени и европейски средства не е сред приоритетите им. Освен това имат стабилна електорална подкрепа, така че са спокойни за следващите избори.

Останалите партии са твърде малки и нямат съществено влияние върху процеса на съставяне на правителство. Те могат само да подкрепят някой от големите.

В българския бизнес също се очертават субекти, които не биха желали страната на има стабилно правителство.
На първо място това са фирмите, отличници по усвояване на бюджетни и европейски пари през системата за обществени поръчки.

Сред тях са пътните строители, които се разглезиха от изсипваните над тях милиарди от правителствата на Борисов, както и приближените до кметовете фирми, които са абонирани за сладки дейности в общините
като прибиране на боклука например.

Против стабилно редовно правителство са и голяма част от общините включително големи като София, Варна, Пловдив. Кметовете в тези общини са преимуществено от ГЕРБ и на фона на задаващите се местни избори догодина имат интерес хаосът с централната власт да продължи, за да си довършат далаверите.

И накрая, но далеч не на последно място, съдебната власт олицетворена от Висшия съдебен съвет в сегашния му състав и главния прокурор също нямат интерес от силно редовно правителство. След решението на Конституционния съд за продължаване мандата на Съдебния инспекторат се очертава същото и за ВСС. А това гарантира запазване на съдебната власт в сегашния и облик.

Всичко това показва, че съставянето на редовно правителство в този парламент едва ли е възможно. Реалността сочи избори и те едва ли ще са последните.