Подготовка за финалното разпадане на Съветския съюз и раздробяването на Руската федерация

Dec 14, 2022
Hudson Institute

*
Падането на Берлинската стена през 1989 г. и оставката на Михаил Горбачов като президент на Съветския съюз през 1991 г. поставят началото на разпадането на СССР, но не и самия разпад. Въпреки че СССР престава да съществува като юридическо лице след 1991 г., разпадането на СССР продължава и днес. Двете чеченски войни, нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г., анексирането на Крим от Русия през 2014 г., пограничните сблъсъци между Киргизстан и Таджикистан и Втората карабахска война между Армения и Азербайджан през 2020 г. са само няколко примера, които показват, че Съветският съюз продължава да се разпада и днес.

Бъдещите историци обаче вероятно ще определят нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. като най-съществения, ако не и последния момент от разпадането на Съветския съюз. Кога ще приключи войната в Украйна, не е известно, но тя вероятно ще отбележи разпадането на Руската федерация (правоприемник на Съветския съюз) във вида, в който е известна днес. Русия безспорно понесе сериозен удар върху икономиката си, опустоши военния си потенциал и влоши влиянието си в регионите, където някога е имала влияние. Границите на Руската федерация вероятно няма да изглеждат по същия начин на картата след 10 или 20 години, както сега. Тъй като окончателният разпад на Съветския съюз се разгръща и Руската федерация е изправена пред възможността да се разпадне, политиците трябва да започнат да планират новата геополитическа реалност на евразийската суша.

Целта на този политически меморандум не е да се застъпи за смяна на режима в Русия - това е въпрос, който трябва да реши руският народ. Този документ не предвижда и как точно ще се развият Русия и по-широкият евразийски регион след окончателния разпад на Съветския съюз и разпадането на Руската федерация. Вместо това той поставя реалистични цели пред западните политици, очертава предположенията, на които се основават тези цели, и подчертава въпросите, които вземащите решения трябва да зададат сега, за да се подготвят по-добре за бъдещето.

Цели

След разпадането на Руската федерация Съединените щати следва да преследват набор от постижими цели, които са тясно фокусирани върху американския национален интерес. По-конкретно, САЩ ще трябва:

- Да бъдат реалисти по отношение на перспективите на Русия за демокрация и свободен пазар. 90-те години на ХХ в. показаха, че геополитическата промяна (напр. юридическото разпадане на Съветския съюз) не доведе до автоматична трансформация на руското общество, както мнозина се надяваха. САЩ и партньорите им трябва да се поучат от неуспешните уроци на 90-те години и да не хабят ресурси, опитвайки се да трансформират руското общество, икономика или правителство в демокрация от западен тип. Опитите се провалиха през 90-те години на ХХ век и вероятно ще се провалят отново. Вместо това политиците трябва смирено да признаят ограниченията на западното влияние за създаване на демократизирана Русия.

- Да овладеят всяко разпространение на вътрешните руски борби. След разпадането на Руската федерация може да се стигне до революция, въстание и гражданска война - както на национално, така и на регионално равнище. Овладяването на всякакви вътрешни бойни действия в рамките на настоящите международно признати граници на Русия трябва да бъде основен приоритет за САЩ и техните партньори.

- Отчитане на запасите от оръжия за масово унищожение на Русия. В Русия има почти 6 000 ядрени бойни глави, а за страната е известно, че разполага със значителна програма за химически и биологични оръжия. Отчитането на тези оръжия би било в интерес на международната общност.

- Разпространение на стабилността в периферията на Европа чрез разширяване на евроатлантическата интеграция и задълбочаване на двустранните отношения. Евроатлантическата интеграция е един от най-големите двигатели на стабилността в Европа от 1949 г. насам. Когато Руската федерация се разпадне, НАТО и Европейският съюз трябва да се възползват от слабостта на Москва и да настояват за разширяване с "голям взрив" за останалите страни-кандидатки и претендентки.

Планирането за това, включително подготвителната работа за всички институционални реформи, необходими за присъединяването на нови членове, трябва да започне сега. Там, където членството в НАТО или ЕС не е подходящо, САЩ следва да се стремят към по-силни отношения на двустранна или многостранна основа - особено чрез използване на регионални групировки като ГУАМ1 или Организацията на Тюркските държави.

- Поддържане на превъзходна военна сила в Европа. След края на Студената война много политици се надяваха на така наречения "дивидент за мира" в Европа. Въз основа на тази надежда множество администрации намалиха военните разходи и намалиха американската позиция на силите в Европа. Но мирният дивидент така и не се реализира, а САЩ и техните съюзници бяха недостатъчно подготвени за агресията на Русия. Сега

Сега Америка не бива да допуска същата грешка. Някои ще твърдят, че краят на Руската федерация ще премахне всякаква необходимост от силно военно присъствие на САЩ в Европа. Но никой не знае каква Русия ще се появи след управлението на Владимир Путин. Така че САЩ и техните партньори трябва да предприемат стъпки за смекчаване, маргинализиране, сдържане, възпиране и, ако е необходимо, разгромяване на Русия в обозримо бъдеще.

- Когато е възможно, да се потърси отговорност от тези в Русия за зверствата, извършени в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски направи интересно предложение, подкрепено от различни западни парламентарни органи, за създаване на Специален трибунал за наказване на престъплението агресия срещу Украйна. Трибуналът ще подведе под отговорност най-високопоставените политически и военни лидери на Русия за извършването на престъплението агресия срещу Украйна. Дори ако възможността за осъждане на руските политически и военни лидери е малка, международната общност все пак трябва да опита. Хаотичната ситуация вътре в Русия може да създаде възможности за международната общност да потърси отговорност от тези извършители.

Предпоставки за планиране

Въпреки че никой не може да предвиди каква Русия ще се появи след края на управлението на Путин, някои разумни предположения могат да помогнат на политиците да планират по-добре. Тези предположения за планиране включват:
- Русия ще продължи да се фрагментира. Разпадането на Руската федерация, независимо дали де факто или де юре, може да раздроби Русия в геополитически план. Тази по-нататъшна фрагментация вероятно няма да бъде толкова ясна или "чиста", колкото появата на 15-те нови държави след юридическото разпускане на СССР през 1991 г. Политиците трябва да приемат, че по-нататъшната фрагментация на Русия ще бъде по-скоро като Чечня през 1994 г. (брутален конфликт), отколкото като Естония през 1991 г. (мирна и ясна), например.
- В някои руски региони ще има значително население от безработни ветерани от войните. Значителна част от руските войници в Украйна са само от няколко региона на Руската федерация. Хиляди млади мъже от етническите малцинства ще имат боен опит от Украйна и ще се завърнат в родните си региони с малко икономическо и социално бъдеще. Много от тези региони в миналото са били склонни към движения за независимост и въстания. Това би могло да направи по-вероятни вътрешните борби.
- Китай и Турция ще се опитат да запълнят вакуума във властта в цяла Евразия. Китай и Турция ще се конкурират за влияние в Централна Азия и Кавказ, където Москва традиционно има голямо влияние. Конкуренция може да възникне и в руския Далечен изток.
Частните въоръжени групировки ще се разрастват. Възможно е да се увеличи броят на "частните армии" (напр. Групата "Вагнер") или на поднационалните въоръжени групи (напр. чеченският 141-ви специален моторизиран полк, наричан обикновено "кадировци"), когато руската държава се срине. Тези групи и техните лидери ще се превърнат във важни носители на власт в Русия след Путин - особено в общество, в което ще има десетки хиляди ветерани от руската инвазия в Украйна.

Заместникът на Путин няма да бъде Томас Джеферсън. Непосредствено след края на режима на президента Путин, който и да го замени, ще бъде също толкова националистически и авторитарен. Западните политици трябва да спрат да се надяват на "умерен" руски лидер, който иска мир със съседите си и реформи у дома.
- Русия ще се завърне. Независимо от това колко тежко може да бъде поражението на Русия в Украйна и колко деградирали ще станат руската икономика и армия в резултат на това, Москва никога няма да се откаже от имперските си проекти в Източна Европа. Дори превъоръжаването и възстановяването да отнемат няколко десетилетия, Москва ще бъде заплаха за своите съседи. САЩ и НАТО трябва да базират своите силови позиции и стратегии на това предположение.
Седем въпроса, които политиците трябва да си зададат сега
Никой не може да предложи конкретни препоръки за политиците по отношение на Русия след Путин. Те обаче трябва да си зададат седем въпроса сега, като същевременно вземат предвид горепосочените цели и предположения, за да се подготвят по-добре за окончателния разпад на Съветския съюз и разпадането на Руската федерация.

1. Какво трябва да направят САЩ, за да координират международния отговор на призивите за независимост и самоопределение, които вероятно ще се появят в Русия?
Руската федерация се състои от 83 федерални единици. Много от тях се състоят от хора с обща култура, история и език, различни от славянското население на Русия. В някои от тези единици вече има движения за независимост на ниско равнище. След разпадането на Руската федерация политиците трябва да очакват някои от тези федерални единици да обявят независимост. Съединените щати трябва да работят със своите партньори, за да координират отговора на тези призиви за самоопределение по начин, който е в съответствие с интересите на САЩ и е в съответствие с международното право.
2. Как САЩ и техните партньори могат да предотвратят разпространението на вътрешен въоръжен конфликт след разпадането на Руската федерация? Разпадането на Руската федерация вероятно ще доведе до вътрешни борби между различни центрове на власт. В интерес на Америка е боевете и конфликтите да останат в настоящите граници на Руската федерация и да не засягат съседните държави. Така че САЩ и желаещите партньори ще трябва да засилят двустранното сътрудничество по цялата евразийска суша, за да подобрят военните способности, сигурността на границите, правоприлагането и сектора за сигурност.
3. Как САЩ и партньорите им могат да координират международния отговор за опазване на руските запаси от ОМУ? Хилядите ядрени оръжия на Руската федерация, заедно с програмите ѝ за химически и биологични оръжия, представляват риск за глобалната стабилност, ако няма сигурност или отчетност. Този въпрос трябва да бъде причина за обща загриженост на международната общност. Съединените щати трябва да помислят още сега как ще ръководят усилията за решаване на този въпрос. Като начало трябва да инвестират повече в по-добри възможности за откриване на оръжия на граничните пунктове в целия регион.
4. Трябва ли НАТО и ЕС да се възползват от слабостта на Москва и да настояват за разширяване с "голям взрив" за останалите страни кандидатки и претендентки за членство? В Европа има няколко държави, които се стремят един ден да се присъединят или към Европейския съюз, или към НАТО, или и към двете. За страни като Грузия и Украйна основният препъни камък е натискът и въоръжената агресия от страна на Русия. Ако Руската федерация се разпадне, ЕС и НАТО трябва да обмислят ускоряване на процеса на членство за избрани държави.
5. Как САЩ и партньорите им могат да координират икономическата и възстановителната помощ за регионите под руска окупация, които ще бъдат освободени? Разпадането на Руската федерация не само вероятно ще доведе до призиви за независимост от някои региони в Русия, но и местата, където Русия понастоящем окупира територии извън границите си, вероятно също ще бъдат освободени. В това число влизат Приднестровието в Молдова, регионите Абхазия и Цхинвали (известен също като Южна Осетия) в Грузия, както и Крим и други места в Украйна, които понастоящем са под руска окупация. Вашингтон ще има уникалната възможност да помогне на тези партньори на САЩ да възстановят териториалната си цялост в рамките на международно признатите си граници. Колкото по-бързо и по-ефективно бъде направено това, толкова по-стабилна ще стане ситуацията.
6. Какво трябва да направят САЩ, за да координират международен или регионален отговор на разрешаването на съществуващите гранични спорове между Руската федерация и някои от нейните съседи? Сред тях са спорните острови Укатний, Жестки и Малък Жемчужний в Каспийско море, естонско-руската фактическа граница , статутът на Северните територии и евентуално Карелският въпрос. За западните политици, намиращи се на хиляди километри от нас, тези въпроси може да изглеждат малки, но всеки от тях има потенциала да се превърне в регионален проблем, който може да има глобални последици.
7. Какво могат да направят САЩ и техните партньори, за да ограничат руското влияние в други части на света, като например в Сирия, Либия и части от Субсахарска Африка? Поради нахлуването на Русия в Украйна влиянието на Москва в някои части на света вече е намаляло. Ако Руската федерация се разпадне, това ще засегне и държавите-клиенти и марионетните сили на Кремъл в Близкия изток и Африка. САЩ трябва да започнат да работят сега със своите партньори, за да разработят стратегия как да увеличат западното влияние в регионите, където руското влияние намалява.

Заключение

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. промени ситуацията със сигурността в Северноатлантическия регион по начин, невиждан от Втората световна война насам. Евразийският континент няма да усети напълно последиците от руското нахлуване, особено ако Украйна победи, в продължение на години. Политиците трябва да признаят историческия мащаб на ситуацията и да започнат да се подготвят по подходящ начин.

Успехът на Украйна на бойното поле срещу Русия би могъл да предостави уникална възможност да върне Русия в нейната геополитическа кутия за едно поколение. Това би създало нова геополитическа реалност, невиждана от цяло поколение. Докато политиците планират тази нова геополитическа реалност, те трябва да извлекат поуките от 90-те години на ХХ век, когато западните ръководители наивно се надяваха на демократично управление и икономически реформи в Русия, които така и не се осъществиха. Ако поведението на Москва на световната сцена от 1991 г. насам е показало нещо, то е, че е малко вероятно Русия да се превърне в отговорен глобален фактор в обозримо бъдеще. Вместо да се фокусират върху непостижимото, американските ръководители трябва да провеждат прагматични и реалистични политики, които да подпомагат националните интереси на САЩ.

Превод: Инж.Николай Илиев

Източник: Hudson Institute