Христо Панчугов пред ФАКТИ: Механизмът, през който кабинет на малцинството може да сработи, са плаващи мнозинства

Академик Николай Денков, кандидат за премиер на "Продължаваме промяната", проведе вече среща с парламентарните групи в търсене на подкрепа на неговия проектокабинет. Всички партии откликнаха на поканата, но без "Възраждане". Какво наблюдаваме в парламента… Пред ФАКТИ говори политологът Христо Панчугов.

- Г-н Панчугов, харесва ли ви това, което се случва в Народното събрание. На какво бихте го оприличили – комедия, драма, трагедия или трагикомедия…
- (Смее се) На детска градина. Това е най-точното определение. Според мен, в момента виждаме абсолютна невъзможност в по-голямата част от партиите да се формулират дългосрочни политически стратегии, както и да се предвиждат резултатите от действията им. „Продължаваме промяната“, които обявиха, че няма да предложат първоначално състав на кабинет, в момента са на точно обратната позиция. Очевидно бяха провокирани от факта, че ГЕРБ предложиха кабинет, който и внесоха в Народното събрание. В този смисъл виждаме едни политически формации, които са просто реакционни и действат водени единствено и само от желанието си да се измерват в политическата система спрямо своите опоненти, а не въз основа на стратегическо поведение, което да отговаря на техните ценности, на техните политически цели и съответно на тяхното политическо битие. Говоря за всички партии, без изключения. Давам пример с „Продължаваме промяната“, защото сега те са наред с втория мандат, но повечето от останалите формации правят същото. Единствената причина, според мен, това да се случва е по-скоро желанието да се намери друг виновник за предстоящите предсрочни избори. Няма по-дълбока политическа стратегия в това, което наблюдаваме.

- Така ли се управлява държава…
- Отговорът е очевиден. Той е очевиден най-вече за българските граждани, защото държавата в момента не се управлява. И това донякъде е тъжното на тази ситуация. Просто президентът продължава да е еднолично на власт - за добро или за лошо, но по-скоро за мое огромно съжаление, защото парламентарните формации не правят елементарен опит дори да отстоят своето влияние в политическата система. В момента странното решение да бъде връчен третия мандат чак след две седмици е абсолютно неразбираемо за мен.

- Президентът обясни този си ход с това, че не иска да има избори през януари и февруари, когато е студено, а да отидем в месец март…
- Няма никаква основателна причина за такова поведение, защото единственият механизъм, който съществува и е познат на демократичните държави за разрешаване на политическите конфликти, кризи и прочие, са изборите. Тук не говорим нито за комфорт, нито за удобство, нито за това, на кого кога му е добре. Изборите са инструментът, през който българските граждани мога да се произнесат относно това, което се случва пред очите им, и да дадат оценка за тази политическата обстановка. В този смисъл президентът не само няма правомощия да определя това, а и няма никакво основание да се отлагат тези процеси повече. Не смятам, че политическите формации, които два месеца и половина не успяха да намерят формула, през която да си говорят и да постигнат споразумение за правителството, ще направят това в следващите две седмици. Тази доброволна абдикация пред удобството на един човек в тази държава, бил той и президентът дори, е абсолютно неразбираема за мен.

- Кандидатурата на проф. Николай Габровски за премиер, лансирана с първия мандат на ГЕРБ-СДС, бе неочаквана и бе изненада, но май бе очаквано неподкрепена. Всъщност, тест ли беше това?
- Имаше две неща, които седяха в основата на този избор. Едното е да изглежда, че ГЕРБ като че ли правят опит да си съставят правителство и в този смисъл да не поемат вината, че се отива към предсрочни избори в рамките на тази година още един път. Втората причина бе опитът да се намерят политически лица в предложения кабинет, които със своята биография могат да бъдат припознати и от други политически формации. И така в парламента да се събере необходимата подкрепа, ако не за кабинет на малцинството, поне да изглежда така, че все едно този опит е бил осмислен в някаква степен. И тази стратегия сработи в известна степан. Не мисля, че някога някой е смятал, че този предложен кабинет, ако беше одобрен, би изпълнил своя мандат.

- Чуват се заявки от ПП и ДБ за кабинет на малцинството. Как и колко той би оцелял. Явно ще се гонят някакви плаващи мнозинства. Колко работещо е това?
- То това е единственият механизъм, през което кабинет на малцинството може да сработи – плаващи мнозинства. Но това изисква и ясен разказ по отношение на конкретните политики, които ще бъдат преследвани от този кабинет на малцинството. Тоест търсене на подкрепа не на общо основание, а по някакви конкретни политически решения. Към този момент вече два месеца и половина ние такъв конкретен разказ не виждаме. А фокусът падна върху Избирателния кодекс и върху други теми, които не са в основата на потенциално бъдещо управление. Това е и първият недостатък на този разказ. Вторият недостатък на това, което се говори от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, е всъщност как точно изглежда и дали е истинска тази заявка. Това не става ясно. Наистина ли са готови да внесат състав на кабинет, който да бъде подкрепен, дори при хипотезата, в която и ДПС и ГЕРБ решават, че ще подкрепя подобно развитие? Те ще го преглътнат и ще се поставят ли в ситуация да зависят от подобна подкрепа? Всъщност, големият въпрос е искат ли наистина „Продължаваме промяната“ и “Демократична България“ да управляват в подобна ситуация. И в зависимост от това дали искат, или не, ще видим и какъв състав на кабинета ще предложат. Или просто за пореден път ще се окаже, че действат само, за да не изглежда, че вината се носи от тези две формации.

- Политически лица или експерти трябва да видим в един кабинет?
- Когато политиката се изчерпи от съдържание, започваме да се занимаваме с такъв тип безсмислени по своето естество разговори. Естествено е, че един кабинет няма как да не бъде политически, защото това, което предстои да взема като решения, са политически решения. И за да са такива тези решения, те имат нужда от ясна политическа подкрепа. Имат нужда от яснота по темата кой носи отговорността. И опитът да се хвърли тази отговорност на някакви експерти, които не представляват никого, а и по тази причина не се ползват от подкрепата на никого, ще обезсмисли подобен подход и изцяло ще направи управлението заложник на някакви временни настроения в българското общество. А това би било по-вредно, отколкото да отидем на избори.

- НДСВ заговори за възкръсване. Още една партия, която ще дърпа гласове. Какъв ефект очаквате от тях?
- Не мисля, че тази формация има какъвто и да е електорален потенциал. Големият резерв от избиратели в българската политическа система е сред тези проценти, които не гласуват. Хората очакват някакъв нов тип партия и правене на политика. Ние го видяхме това през победите на няколко чисто нови формации през изминалата година. Говоря за партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и за „Продължаваме промяната“. НДСВ идва от старото, но има достатъчно други партии, които също представляват старото. В този смисъл е необяснимо защо точно те ще се надяват на някаква електорална подкрепа.

- НДСВ без Симеон Сакскобургготски какво е…
- Партия, която отдавна не е представена в парламента. Това, само по себе си, е достатъчно показателно.