Русия използва стратегия, която многократно се е проваляла

Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”/ БГНЕС

Руснаците започнаха концентрирана въздушна атака срещу Украйна с използването на безпилотни самолети. Целта е гражданската и промишлена инфраструктура, предимно електрически и свързани с тях системи. Целта на нападението е да се подкопае способността за оцеляване в градовете, като се ограничи транспортирането на храна, отопление и т.н., за да се принудят украинците да се предадат или да се отслаби дотолкова защитата им, че наземната атака да може успешно да проникне и да завземе територия. Освен това атаката може да има и психологическо измерение, като причини значителни жертви сред цивилното население, създаде силни трудности и накара отделни градове или дори страната като цяло да се предадат. Замислена е като по-евтина и по-ефективна стратегия от използването на големи пехотни части.

Проблемът с тази стратегия обаче е, че тя е била изпробвана преди и последователно се е проваляла. В началото на Втората световна война германците се опитват да принудят Великобритания да капитулира чрез концентрирани бомбардировки на Лондон. Щетите и жертвите бяха значителни, но британците не се предадоха. По-късно през войната американците и британците предприемат комбинирани въздушни атаки, целящи да сломят морала на цивилното население и да разрушат германската инфраструктура. Те не успяват. Американското проучване на стратегическите бомбардировки, проведено след войната, показва, че германското производство всъщност се е увеличило по време и след въздушните нападения.

Във Виетнам САЩ провеждат въздушни кампании, целящи да навредят на индустриалната мощ на Северен Виетнам. Към края Ханой е атакуван и от предизвикващите опустошение Б-52, но тези атаки са били по-малко точни и са довели до повече жертви сред цивилното население. Северен Виетнам не капитулира.

Всяка от тези атаки е извършена от обучени и мотивирани пилоти с отлични (за онова време) самолети. Причините за неуспехите са в известна степен последователни. Нападенията срещу градовете бяха съсредоточени върху използването на самолети, което ги правеше уязвими за противовъздушната отбрана. Разузнавателната информация за местоположението на фабриките и другата инфраструктура е била неточна и поради това въздушните атаки не са успявали да уцелят целите си. Самолетите и боеприпасите периодично са били недостъпни, което е давало на врага известна свобода на действие. Може би най-важното е, че нападенията пораждат дух на съпротива сред населението, което означава, че жертвите, причинени от ефективните нападения, намаляват натиска върху правителството да капитулира. Населението е стигнало до извода, че безмилостните въздушни атаки ще означават по-безмилостен мир. Някои дори твърдят, че Блицът е спасил Чърчил. Всичко това е на фона на възстановителната сила на врага. Щетите могат да бъдат поправени, а пълното унищожение от въздуха е трудно.

Концентрираните въздушни атаки рядко се използват срещу сухопътните сили. Самолетите, които се използваха, бяха предимно изтребители, които имат по-голяма прецизност. Това наложи разпръскване на сухопътните сили, което направи килимните бомбардировки слабо ефективни, а щурмовите самолети уязвими за огъня на земята.

Въздушната атака на Русия срещу украинската инфраструктура и градове има едно предимство пред предишните атаки: Безпилотните летателни апарати имат известна прецизност. Проблемът обаче е, че идентифицирането на целите при тях се основава на разузнавателни данни, които могат да остареят по време на полета. Освен това разузнавателните данни се събират в градска среда с голямо затъмнение. А в настоящата технологична среда е по-вероятно дроновете да бъдат свалени, отколкото самолетите в предишни войни.

Най-важният момент е, че при най-добрите обстоятелства въздушните сили не могат да завземат и задържат земя. За целта трябва да се разгърнат сухопътни сили. Безпилотните самолети могат да подкрепят наземни кампании, както въздушните сили през Втората световна война и Виетнам, но разминаването между разузнаването и действията затруднява подкрепата за наземни атаки.

Затова руснаците разчитат на последваща сухопътна атака, съчетаваща артилерия и пехота и противопоставяща се на същата. Проблемът е, че пехотата може да бъде широко разпръсната и окопана, както е днес. Градските боеве срещу противник, запознат с теренните условия, са предизвикателство. Шансовете, че въздушните сили могат да облекчат този проблем, са толкова малки, колкото и през Втората световна война или Виетнам. Наземните сили ще трябва да влязат, а голяма част от отбраняващите се сили няма да са нокаутирани от въздушната атака. Те ще бъдат в класическата ситуация на пехота в атака: ще бъдат изправени пред контраогън от добре окопан враг. Това може да стане, но твърдя, че новообучената руска пехота няма да може да се справи с закалените украински сили. Въздушната мощ, с изключение на ядрената, е необходимо, но недостатъчно измерение на войната.