За Украйна, Киев и повсеместната българщина в тази територия (Втора част)

Част Втора.

През 653 г. подкупени от Биркаите (български банкерски клан) хора и с помощта на Бат-Боян помогнали на Къйр-Багъйл (вожд от хазарската- българска династия от рода Тухчии, лидери на Северокавказието), да избяга от столицата на Курбат в Маджар, столицата на хазарите, където към него се присъединили значителна част от сакалъйпите и всички бугури (българи тюркути от Алтай), общо около 200 хиляди души. Къйр-Багъйл се обявил за
джабгусир-хакан (император) не на Велика България, а на Хазар-Българ, както заповядал да бъде наричана. Негова столица бил град Маджар или Хазар наречен по неговата династия. Самият той обяснил решението за смяна на
името на империята Велика България с Хазар-Българ, за да не може наследниците на Курбат да претендират повече за трона.

Сам той потвърждава, че неговите поданици произлизат от българлъка и си остават българи. Къйр-Багъйл произхождал от старинния български род Тухчи, който още от времето на Дарий Велики (VІ в.пр.н.е.) подържал най-тесни връзки с древна Гърция. Поради това ИРИ побързала да признае Хазар-Българ с това наименование. Още преди смъртта на Курбат Къйр-Багъйл се договорил с Аспарух, Бат-Боян и Катраг за това, че след смъртта на техния баща, те няма да се провъзгласяват за хакани на Велика България и ще се подчинят на Къйр- Багъйл. Аспарух и Катраг изпълнили това обещание, но Бат-Боян се отметнал и веднага след смъртта на баща си се обявил за хакан на Велика България.

Аспарух първоначално обитавал земите между Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му били подчинени. Неговият главен град бил Бурджан (Грозни) на юг в Джураш. Той бил много задружен с чичо си Шамбат, който
седял като улугбек в Бащу, в обкръжението на верни нему български и саклански бии и анчийски бояри. Тази му привързаност на времето не се нравила на Курбат, постоянно подозиращ брат си в готовност за измяна, заради това бил дал на Аспарух най-отдалечения от Кий удел...

След смъртта на Курбат Къйр-Багъйл привел Аспарух, вече женен за неговата приемна дъщеря, от Утиг (Западното Предкавказие) в Халджа (Волжска България), а Катраг от Буртас (Левият бряг на Средна Волга) в Деберзай (Добруджа). Бат-Боян, на когото Къйр-Багъйл първоначално бил много задължен, получил целия Джеремел (Междуречието на Днепър и Дон) и Илат (Северен Дагестан), обитавал земите между Джалда и средното течение на река Буга-Идел (Буг), при което една част от неговия народ се местила от лявата страна на реката, а друга част от дясната ѝ страна. Но след като Бат- Боян не изпълнил обещанието си към Къйр-Багъйл и се обявил за хакан, по заповед на Къйр-Багъйл Аспарух атакувал домена на Бат-Боян в Джалда (Крим).

Когато в 665 година Курбат умрял, Шамбат при подръжката на Аспарух се опълчили на самозвания хакан Бат-Боян за да му отнеме трона. Двамата му позволили да управлява по-спокойно само три години, след което започнали срещу него открита война. Тъй като Курбат приживе забранил на българите да се сражават едни срещу други, то Шамбат нападнал хакана с ак- балинските (източни руснаци) българи и сакланите-уруси (украинци, белоруси), а Аспарух с мурдаси, масгути и наемни отряди от тюркмени (българи от Източното Прикаспие). Пет години Шамбат с подръжката на Аспарух обсаждал Бат-Боян в Джалда и се самоопределил за хакан на останалата част на Саклан-Българската държава. В разгара на тази обсада, наново засилилите се тюркутски хакани нападнали Саклан откъм Агидел
(Кама).

Шамбат с Аспарух се хвърлили срещу врага, но били разбити и избягали с част от своите хора в Бащу...
Българският принц, губернатор на провинция Саксин Джанги, историк, географ, дипломат, разказва около 1100 г. следното: Балтаварът на Кара-Българ, Ак-Урус-Угъйр-Айдар, син на кана на Кара-Българ, Караджар (Чернигов) бил женен за сестрата на хан Крум (на Дунавска България), дъщеря на бека Азан, т.е. правнук 8 поколения на Бат
Боян. Умрял 855 г. През 821 г. хазарския хакан Булуш официално присвоил на всички владения на Урус-Айдар неговото име Урус (Рус), а самият Урус- Айдар наградил с титула урус-хакан или хакан-урус (хакан на Рус). От неговото име Урус възниква името на (Киевска) Рус.

През 813 г. самозванецът Кубар се обявил за потомък на Курбат (Кубрат) и се провъзгласил за нов ашин-хакан на Хазар-Българ. В действителност се явявал тайният джахуд (юдей талмудист) Канук (Ханук), предизвикал срещу себе си част от бури-джурашците (чеченците), кара-салите и маджарите, т.е. башкортите и ищяките в Мугаджари - Кучешки планини (Южен Урал). Балтаварът на Илат (Източното Предкавказие) Азмъйш Манас, брат на сабанджара (премиера) на Хазар Абиш Манас, потеглил срещу самозванеца, но бил убит от метежниците.

А младият балтавар на Кара-Българ Урус-Айдар, бидейки на страната на метежниците, върнал от Буричай отряд на балтавара на Кара-Бурджан Коръйм (Крум), негов вуйчо, който отивал на помощ на императора на Хазар Бурат, и за награда заради това получил званието югур (наместник) на Кара- Саклан (Украйна). След това новоиздигнатият югур Урус-Айдар пристигнал край град Карак, около който Кубар и Юлай-Бат били обсадили лагера на Бурат. Тогава именно съюзникът Тартъйш спасил сваления император, като се явил с опълчение от кундури, сали и уруси пред Карак и заставил метежниците да пропуснат от обсадата Бурат и неговите баръйнджарци през Шир (Дон) и Буричай (Днепър) в Бъйрман (Западното Причерноморие). След това синът на Юлай-Бат, Атил, изпратен да преследва Бурат, тайно се договорил с него за мир и му позволил да замине за Табъйрджа (Добруджа). Кара-бурджанският балтавар Коръйм (хан Крум) с радост посрещнал пристигналия при него Бурат, защото разчитал с негова помощ да завземе Истанбул (Царски град, така българите наричали града от древността, много преди да получи името си
Константинопол), но изплашените от неговите намерения урумци (ромеи), отровили Коръйм.

През 820 година, благодарение на инициативата на на Атил и Тартъйш - Бурат, Урус-Айдар, Атил и Тартъйш решили в съюз да приключат с метежа на Кубар и безчинствата на джурешските джахуди и карасали. Кубар заедно с Юлай-Бат се насочил към Бащу (Киев), но край град Урта-Българ или Харка (Харков) бил пресрещнат от войската на Бурат, Урус-Айдар и Атил. Съюзниците, с помощта на набързо дошлите им на помощ отряди на сина на Коръйм, Джамуртек (Омуртаг, хан на Дунавска България) и Тартъйш, разбили изцяло джахудските метежници. Арестуваният Кубар бил осъден и разпънат на колело, като особено долен престъпник. Трупът на екзекутирания изгорили, а неговият прах изхвърлили чак в Сирийската пустиня, мястото, където Тангра заповядал да живеят най-отвратителните алпи и диви. Черепът на Кубар бил закопан под къпчега (саркофага) на Азмъйш Манас в неговата гробница в Самандар (близо до Махачкала).

Юлай-Бат се предал на Тартъйш, приел исляма и бил помилван по молбата на Атил, а всички пленени джахуди били избити. Буртас, по нареждане на Сахиб, помогнал тогава на Булуш, син на Бесермен Тухчи, да стане новият джабгусир-хакан на Хазар. Булуш управлявал от 820 до 838 г. По този повод в българските летописи Даиш допълва: Въз основа само на това, че един коварен метежник и таен джахуд Кубар Канук се бил провъзгласил за ашин-хакан, джахудите (юдеите талмудисти) и техните наемни писатели, започнали да наричат светилника на българската ислямска държавност - Хазар "царство на джахудите и това е възмутително и нетърпимо. Но още по-горчиво от това е, че някои Хайдариди (династията на Урус-Айдар, управляваща Волжска България от 865 до 1584
г.), започващи с Абу Исхак Ибрахим (1006-1025 г.), започнали да въвеждат тази еврейска нагла лъжа в българските летописи.

Хайдаридите се страхували, че Хазар ще бъде възстановен и те ще загубят върховната власт, затова не жалили сили да дискредитират държавата с името Хазар... Бедата на целомъдрата истина е, че твърде много най-големи сили в света желаят да я превърнат в своя развратница. Слава Богу! - Земята от Сулдан (Дунав) до Именското море (Тихия океан) все още се именува България. Най-великият султан Мохаммед-Насъйр Тохтамъйш, когото наричат също Трекмен Мохаммед (Мохаммед-Тюркмен), заповядал да наричат неговото царство Българ-Къйпчак, т.е. Българската степ. А тя така и отдавна е наричана във формата Аскъйп (Българска степ, поле, оттук Скития) от древните българи, както и под формата на Булавъйз була" - Българско поле по улчийски (славянски) от урусите (руснаците). Трябва да е ясно, че думата булавъйз е едно от най-древните български названия, състоящо се от бул, т.е. българ и авъйз, т.е.човек по старобългарски, т.е.български човек.

При посещението си в средновековния Киев през 1103 г. Джанги разказва след 1114 г.: ... От тук се отправихме за Бащу, независимо от съветите на бага Наби, "да отложим посещението на столицата на Искел за друго по- благоприятно време. Когато влязохме в този град, аз видях, че той е голям, въпреки че отстъпваше на Буляр, Улуг-Българ (Велики Болгар) и Сабан-Банджа (Жигули, на р. Волга). Със своите размери и крепостни стени той много напомняше на Нур-Сувар (град на р. Утка). Древните правилно го наричали Баджту, което е забравено вече и всички му казват или Бащу или Кук-Куян. Той се дели на два балика (района), отчасти разположени на хълмовете Кук-куянтау (Заешки хълмове, или Хълмове на Небесния Заек), които дали на града своето име. Тези райони се наричат Къй (Киев), или Стария град и Джанбул (Новия град; джан - нов, бул - град, подобно на Ямбол). Начело на всеки район стои собствен градоначалник, управляващ доста самостоятелно. До пожара, който се случил допреди десет години, в Бащу имало седем джамии, от които успели да възстановят само три.

Сега мюсюлманите в Бащу са готови да възстановят и останалите, но улугбекът ("великият княз") Бат-Булюк възпрепятства това с всички средства. Постройките в Къй едва ли не са най-древните от съхраняващите се постройки на север и само това предизвиква почит по отношение на него. Джанбул пък е нов град и има присъщия за младостта цветущ вид. Въобще в Бащу ние се чувствахме прекрасно и дишахме леко. Тази древна българска столица се намира на десния бряг на реката, която българите наричат Тун-Буричай, Тун-Бурун, Варзай, Данбир, Буричай (Днепър). Тук реката тече право на юг, затова нейните брегове в Бащу може да се нарекат западен и източен. В периода на единната Българска държава - Хазар в Бащу, както и на други места в Хазар не е имало джахуди, но след разделението на Хазар в 1013 година синът на Карт-Булъймер (Старият Владимир-Владимир І), Юсуф (мюсюлманското име на Святополк І Окаяния) довел в Искел първите джахуди от Бай-Буляр (Полша)... Обаче прекрасното пеене на мюезините в три джамии в Бащу ни застави да мислим за прекрасното...

Още преди идването ми в Кара-Саклан (Украйна) - аз бях слушал много за бившето владение на Буджим (Будим, "Вадим" от руските летописи), сина на кара-бурджанския цар Коръйм (дунавско-българския кхан Крум). Тогава Буджим служил на кара-българския (черниговския) баг или балтавар Урус-Айдар (815-855 г.) и му помогнал за първи път да обедини под своята власт почти целия Кара-Саклан. Неговия бейлик в негова чест започнали да го наричат Урус (Рус) и хакан-бекът на Хазар му присвоил титлата урус-хакан. Обаче скоро след мисията му като посланик в Урум през 839 година Урус-Айдар изпаднал в немилост и бил свален от хакан-бека на Хазар от поста балтавар на Урус. Вече при този Урус-Айдар, Буджим владеел град Барадж-Иле (Град на Дракона; Трепол, на 35 км. южно от Киев на десния бряг на Днепър), който сам бил основал.

Там живеят кара-бурджани, преселени от Буджим от град Берчин (Града на Дракона) на река Тунджа.
Говорят, че те досега не са загубили нито своя особен агилски (дунавско- български) език, нито обичаите си. Разбира се, българите празнуват едни и същи празници, но всяко българско племе включва в тези общи празници и свои особени обреди. Даже реката, на чието устие се намира град Барадж-Иле, те наричат Тунджа (Стугна, десен приток на Днепър северно от Трепол. Тунджа; на български значи Студена Река). Барадж-Иле е наричан още Трекбул и Барадж-Сала, което означава едно и също - Град на Дракона. Ние намерихме време и дойдохме тук от Бащу и бяхме посрещнати тук като най- скъпите техни гости. Те ни устроиха в наша чест пир право на градския пазар, където за нас издигнаха пет огромни шатри, изпълниха за нас стари български песни и танци. Аз видях, че техните песни и танци приличат на тези на караджайските българи (карачаево-балкарите). Когато ние бяхме в Кара- Бурджан (Дунавска България), аз забелязях че дрехите на барджилците с нищо не се отличават от дрехите на кара-бурджанците.

През време на обхода и скицирането на разни части на Бащу, който аз провеждах с неголям брой мои хора, аз неочаквано се сблъсках с Бат-Булюк (Великия княз Святополк ІІ), навъсен и брадат брюнет, когото тукашните джахуди наричаха свой приятел [Бел. авт. - Защо ли ми навява прилика с днешния кмет на Киев Кличко?!]. Той троснато ни запита на български, какви сме ние, като направи вид, че не ме е познал, и когато ние отговорихме, той каза нещо на своя бояр (старши дружинник) вече на улчийско наречие на агилски (праславянски) език. В резултат на това, неговите хора явно започнаха да ни обграждат и аз съжалих, защо не взех със себе си нашите егети (юнаци кавалеристи бодигардове). Не зная как би свършило това, ако не се беше появил Булъймер Карък (Владимир Мономах). Много наши ненавиждаха този кара-български (левобрежен, черниговски) бек, равностоен по могъщество на улугбека Бат-Булюк, но както стана, аз очевидно трябва да съм му благодарен за своето спасение.

Булъймер Карък беше доста висок, русокос, имаше неголяма брада и по външност изглеждаше по-приветлив, но жестоките бръчки в ъглите на неговите бузи и тежък поглед говореха за неговата безпощадност и даже жестокост. Той също се приближи до нас с отряд от брадати уруси, които винаги говореха само на трьок-български език и презираха джурите на Бат- Булюк за речта им на улчийски език и запита Бат-Булюк на трьок-български за това, какво става и с очи посочи към мен. Бат-Булюк в отговор махна с ръка и се оттегли от нашия път, Булъймер слезе от коня, започна да говори с мен, в началото на трьок-български, а след това дума по дума на арабски. Като научи от мен всичко, каквото беше нужно, той ми каза: Принце, сега времето е много тревожно, затова не можем да ви пуснем в Кара-Българ (Чернигов). Но в замяна на това аз ви разрешавам да обиколите моите владения в Бер-Сала (Переяславл) и ви давам за съпровождение моя син Себер (Ярополк) с отряд уруси. Булъймер си беше поставил за цел да откъсне ако може половината българи на Искел, а именно брадатите уруси и кара-кулаите (печенеги и торки) от българлъка (световната българска общност) и особено от ак-българите (волжските българи).

В един от нашите доверителни разговори аз го пипитах направо, с каква цел прави това. В отговор той ми каза: "И в Искел (Киевщина) и в Ак-Българ (Волжска България) господства българският народ, но искелските българи засега са по-слаби и се стремят към Ак-Българ. Ако не се раздели общността на искелските от ак-българските българи, то Искел ще бъде погълнат от Ак-Българ. Според плана на Карък, ядрото на искелските българи, излезли от българлъка, трябва да бъде съставено от брадатите уруси. Брадатите уруси сега господстват в Науруз (Овруч), Анча-Галидж (Галич), Бер-Сала, Шамлъйн (Смоленск) и Джир (Ростов), а в Кара-Българ те съставляват почти половината българи и през време на неуредици сред останалите българи и там се сдобиват с първенство. Безбрадите уруси, господствали по-рано във всички тези градове, а също и в Българ-Балад (Полоцк) и в Българ ал-Харидж (Външен Българ, Новгород Велики), но при управлението на Кинзясляп (Изяслав Ярославич, баща на Святополк ІІ) и Карт-Съйп-Булат (Всеволод Ярославич, бащата на Мономах) били изтласкани от повечето места и от известно време господстват само в Българ-Балад и Кара-Българ.

А в Ак-Българ безбрадите уруси господстват безразделно и от тях се съставя редовната армия - курсъйбай (създаден от държавата 6 хиляден кавалерийски корпус от гвардейци, предци на казашките отряди). Мнозинството брадати уруси в Искел са съгласни да се считат за отделни от българския народ, защото никога не са били българъяри (ярки българи), въпреки че помнят, че са родствени с останалите българи. Един от брадатите уруси Сакал (Брада) още през времето на моето второ посещение в Искел през 1103 година, ми разказа легенда за техния древен цар Саклан, който имал двама сина: От единият - Урус, произлезли брадатите уруси, а от другия - Българ, произлезли всички българи. А тази история следва да е съчинена съвсем отскоро, защото родителите на Сакал не я знаеха.

Когато го попитах, тогава откъде са произлезли безбрадите уруси, Сакал се смути и каза, че това са българи, някога дошли при урусите и взели тяхното име... А думата саклан той ми я обясни като грах. Този наш разговор се случи в двора на неговия чифлик и беше прекъснат от децата на Сакал, които бягаха с шум покрай нас. Сакал им викна: Цъйц (тихо) бе, българи! После ме погледна и се засмя. Сега, когато пред мен нарече своите собствени деца българи, всичко ми стана ясно... Бат-Булюк (Святополк ІІ) подържал стремежа на Булъймер да отдели българите в Искел от останалите българи, но ако Карък беше за съхранението на господството на трьок-българския език в Искел, то Бат-Булюк искаше да направи като главен език в Искел улчийското наречие на агилския ("древнославянския" или балкано-български) ези Брадатите уруси и синовете на Карък, Елбир (Мстислав) и Себер (Ярополк), изобщо не искали да чуят за улчийския език, за тях роден език бил трьок-българския. Елбир знаел по улчийски само няколко думи, а Себер не знаел и тях ( Забележка на Даиш: Едва при управлението на Улуг-Бат-Аслап /Святослав Всеволодович, 1142-1194 г./ улчийското наречие станало главен език и то не навсякъде. В Кара- Българ, например, основен език си останал трьок-българския)... Урусите в Искел могат да се назовават и се назовават само урус- българи и барсъйли, които се считат за най-близките роднини на урусите. В последно време брадатите уруси, повечето приели християнството, им било разрешено и от искелските папази да се наричат уруси. Искелските улчийци наричат себе си само улчийци и се кланят ниско на всеки урус за избягване на побой.

Друг разказ:
Между Горен Бирак (р. Рос) и Горен Тертер (р. Тетерев), съставляващи съответно южната и северната граница на Баръйнджар, се намират 30 града и столицата на баръйнджарците или кара-арджаните, както още им казват (кара арджан - черни или западни чисти българи,арджан - чист, едно от старите наименования на българите). По река Тертер баръйнджарите граничат с тюбата на салаучите, или салаучските българи - Салауч (Болоховска земя). Салаучските българи са потомци на Шамбат (брата на Курбат) и досега са управлявани от неговите потомци. Някои твърдят, че предци на салаучските българи са били източната част на улчиите старите улчии (славяни), минали на страната на хоните и се нарекли дулоба т.е.народът на Дуло (царският род на хоните и кашанските българи). Вероятно това отчасти е така. Но това което сам лично узнах, е че салаучските българи се считат не просто българи, а истински българи, и не искат да чуват нищо за свои предци улчии.

Те говорят и на трьок-български и на агилски език. Западните дулоба сега се наричат балъйнци (волинци), но те вече говорят единствено на агилски език и фанатично се смятат за българи и наричат улчиите "друг, различен от тях народ". По външен вид всички дулоба, и салаучските и балъйнските - те даже повече приличат на ак-българите, отколкото баръйнджарите, - истинското българство им е несъмнено. И салаучските и балъйнските дулоба ми разказаха следната история: При хакан Йолъйг (ІІ-І в.пр.н.е.) в Бъйрбат (Белорусия и Северна Украйна) се преселили част от българите-сали от Мангъйшлак (град на Каспийско море), от които произлезли и всички българи-дулоба. Реката, която текла по западната граница на първоначално образувалата се област на българите-сали, те самите нарекли Салауч (днес Случ, на 50 км. северозападно от гр. Хмелницки), което значело Граница или Край на салите.

Когато българите-авари, объркали дулоба с улчийците и нападнали дулоба, част от дулоба се преселили в по-безопасна местност на запад от река Салауч и там получили прякора балъйнци (волинци). Днешният баг Бъйлтъйр (Володар Ростиславич) и неговият брат Васъйл (Василко), двамата са ярки българи, мечтаещи да възстановят царството Улуг Българ (Велика България) с включването в него и на целияи Кара-Бурджан (Дунавска България). Бъйлтъйр изисква от своите поданници, те винаги да го назовават Балтавар (титла на древнобългарските царе, значеща Свято-Славен Святослав Вожд). Васъйл даже се скарал с байлакския (полския) баг и повел война с него заради това, че той отказал да го счита за българкски баг и обиждал улчиите (славяните)...

Въпреки известното съперничество между баръйнджарите и салаучците, те никога не воюват непосредствено едни срещу други. В пограничната област между тях се вклинява улчийския окръг Миджан, в който и баръйнджарците и салаучците се оглеждат за жени, защото миджанките се славят с красота, скромност е деловитост. Заради смешението с улчийците, значителна част от северните баръйнджарци и всички салаучци освен трьок- български, знаят и агилски език, докато южните баръйнджарци говорят само на трьок-български език.

Автор: Валентин Вътов