Турският Пинокио, който шантажира НАТО в полза на Путин

Това, което трябваше да бъде разходка за здраве, се превърна в бягане с препятствия. Когато решиха да се откажат от неутралитета си, за да се присъединят към НАТО, точно след нахлуването на Русия в Украйна, Швеция и Финландия смятаха, че това ще бъде само формалност, толкова отворени бяха за тях ръцете на членовете на Алианса, така че да могат да защитят себе си от империалистическите импулси на Москва. Генералният секретар Йенс Столтенберг го каза: кандидатурата на двете северни страни ще бъде една от най-бързите в историята на Алианса. Детска игра в сравнение с дългото чакане, което може да се окаже напразно за Украйна и Грузия. Така стояха нещата без да бъде отчетена съпротивата на Будапеща и Анкара.

Осем месеца по-късно Стокхолм и Хелзинки все още чакат в преддверието на Атлантическия алианс, тропайки от нетърпение след много принесени жертви, докато руската мечка избра ескалацията и смъртоносната надпревара. Това пише в анализ за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Ветото от страна на Унгария на Виктор Орбан, главният европейски съюзник на Владимир Путин, който се възползва от всяка възможност и използва всички маневри за забавяне, за да угоди на Кремъл и да разбие единството на ЕС, може да отпадне през следващите седмици с ратификацията на споразумението от парламента. Във всеки случай това е предложението на Будапеща от декември. Но не и ветото на Турция, бунтовническият стълб на източния фланг на Алианса, който след като пося раздори в Средиземно море, след като провокира Гърция и Франция, от края на пролетта взе настоящите и бъдещи членове на НАТО за заложници в името на вътрешните си и външни политически интереси. Влизането на нов член в атлантическото семейство обаче задължително трябва да получи зелена светлина от 30-те членки на НАТО. Това е правилото за единодушие.

Осъждайки снизходителността на тези две скандинавски страни спрямо кюрдските бежанци, някои от които са близки до ПКК, Кюрдската работническа партия или нейната сирийска версия, YPD, и движението на гюленистите, обвинено за преврата от 2016 г., Анкара наложи вето на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. Двете столици бяха принудени да направят множество отстъпки, за да премахнат съпротивата на Турция и да сключат с нея меморандум през юни 2022 г. По-специално те трябваше да премахнат ембаргото върху износа на оръжия за Анкара, да се ангажират да ускорят процедурите за екстрадиция на обвинени в политически престъпления и да обещаят по-строго законодателство за борба с тероризма.

Но списъкът с искания на Анкара порасна като носа на Пинокио, въпреки сделката в началото на лятото. И това не е за първи път: западняците подцениха кюрдската мания на Ердоган, която превърна темата в алфа и омега на своята политика. Днес целта на Анкара е преди всичко Швеция, където живеят 100 000 кюрдски бежанци, и въпреки, че присъединяването на двете страни е съвместно, Хелзинки ще чака Стокхолм. Турските лидери съставиха дълъг списък с "терористи", чието екстрадиране искат. Поискаха оставката на министър, който преди десет години е ходил на събитие в подкрепа на ПКК! И поискаха започване на разследване на групировка, смятана за близка до ПКК. След като приветства новия закон за борба с тероризма, който е в сила от 1 януари в Швеция, Анкара ожали отказа на шведския Върховен съд миналия месец да екстрадира журналиста Бюлент Кенеш. "Турция иска неща, които ние не можем да ѝ дадем", каза премиерът Улф Кристерсон в понеделник. Балансиращият акт на правителството, което се опитва да удовлетвори Анкара, без да изневерява на ценностите и законите си, е критикувано от част от опозицията, която смята, че Швеция, малка страна с десет милиона жители, която от осем месеца насам напразно прави мили очи на Турция, "трябва да спре да се унижава".

Като блокира влизането ѝ в НАТО, Турция се опитва да промени шведската политика за приемане на кюрдски бежанци. Но също така затяга съюза си с Русия на Владимир Путин, срещу която не прилага санкциите, наложени от Запада. Изнудването на скандинавските страни също е косвено средство за оказване на натиск върху Съединените щати, гръбнакът на НАТО, които доставят оръжия в Сирия на YPG, считана от Анкара за терористична организация със същото название като ПКК. Турция още не е преглътнала изключването си от американската програма за изтребители F-35. И не обърна внимание на факта, че Вашингтон осъди ударите ѝ в североизточна Сирия през ноември. Но турският шантаж, като отклонява дебата от лошата икономическа ситуация, също е лост във вътрешната политика, докато президентските избори през юни 2022 г. обещават да бъдат трудни за Ердоган.

Превод: News.bg