Губейки в Украйна, Путин дестабилизира Карабах

Автор: Николай Марченко

Москва люлее лодката в Карабах и други сепаратистки региони като Приднестровието и Абхазия, за да отвлича вниманието на световната общественост от войната в Украйна, в която губи всякаква инициатива. Това констатира съпредседателят на групата за междупарламентарни връзки с Азербайджан към Върховната рада на Украйна Володимир Крейденко.

Още новини от Украйна

Започналото напрежение между Азербайджан и Армения идва, след като през ноември 2022 г. Москва изпрати скандално известния с международната афера "Тройка диалог" руско-арменски милиардер и медиен магнат Рубен Варданян да оглави непризнатия анклав, “Нагорно-Карабахска Република” (“НКР”), на практика контролирана от Москва и Ереван територия.

Формалният повод е са протестите от страна на азербайджански еколози, които недоволстват, че сепаратистите в Карабах и властите на Армения се занимават с незаконен добив на полезни изкопаеми и инертни материали в размирния регион. Затова те редовно блокират пътя между Карабах и Армения, за да попречат на камиони с изкопаемите да напускат региона.

Затова са прекъснати преговорите за двустранен мирен договор, които продължават от времето на четиридесетдневната война между двете страни през 2020 г. Преговорите обаче са прекъснати през декември 2022 г. заради отказа на арменския премиер Никол Пашинян да се среща с Алиев в Санкт Петербург при посредничеството на Руската федерация, която според него не е ангажирали миротворците си срещу “блокадата” на Баку.

Депутатът от партията на украинския президент Володимир Зеленски “Слуга на народа” е поредният политик в Киев, който алармира за безотговорното поведение на Кремъл, който подкрепя властите в Ереван и Степанакерт във все по-голямата ескалация на конфликта с Баку.

Наскоро за опитите на Москва да дестабилизира региона с цел евентуално да създаде втори фронт в Европа говори съветникът на Офиса на президента на Украйна Михайло Подоляк, който допълни, че Русия и нейните сателити се опитват да подкопаят ситуацията и в други региони, окупирани от Кремъл и съюзниците му.

Блокада липсва, но напрежението нараства

Степанакерт и Ереван продължават да твърдят, че е налице “блокада” на Карабах. Рубен Варданян не спира да алармира за “ограничения” за преминаването на автомобили с мироопазващи и хуманитарни функции, по пътя Лачин-Ханкенди. „Не получаваме нищо, освен това, което Червеният кръст и руските миротворци успяват да доставят. Червеният кръст разполага само с два камиона и 15 коли. Количествата храна и лекарства, които руските миротворци носят, също е ограничено“, заяви Варданян пред BBC.

Въпреки твърденията на Пашинян и Варданян, не са налице данните за реалната “блокада” на пътя между Карабах и Армения от страна на Азербайджан. МВнР на Азербайджан редовно се отчита за броя МПС-та, преминали по пътя Лачин-Ханкенди, вкл. такива на руските мироопазващи сили и международни хуманитарни организации.

Ситуацията в т.нар. Лачински коридор обаче е толкова усложнена, че се наложи намесата на световните сили. Вашингтон и Париж очевидно не желаят арменците и азербайджанците пак да стрелят в покрайнините на Европа, докато войната в Украйна ангажира безпрецедентните сили от страна на НАТО. Не е учудващо, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се обади на Илхам Алиев на 23 януари 2022 г., за да изрази загриженост от буксуващото нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан. “Не е имало блокада по пътя Лачин-Ханкенди”, увери Блинкен Илхам Алиев.

Той даде статистика, според което от 12 декември 2022 г. по този път е осигурено преминаването на около 980 МПС-та, 850 от които принадлежат на руските миротворци и 120 - на Международен комитет на Червения кръст. Освен това според Алиев Международният Червен кръст е превозил около 90 пациенти, живеещи в Карабах, за лечение в Армения.

Алиев е на мнение, че Ереван е инициирал кризата по границата с разработване на находища за полезни изкопаеми през 2021 г. Според него, е важно да се прекрати “незаконното експлоатиране на находищата за полезни изкопаеми на териториите на Азербайджан, където временно са разположени руски миротворци”. За целта той призова за осигуряването на достъп с цел “непрекъснат мониторинг” до находищата в Карабах за властите на Азербайджан. На 26 януари 2023 г. азербайджанският президент предостави обяснения за ситуацията на и на Париж, по време на среща с посланичката на Франция в Баку Ан Буайон. Според него към този момент е осигурено преминаването на около 1000 МПС-та в двете посоки.

Шашлици и стекове. Експеримент показа липсата на глад в Карабах

Не само никаква “блокада”, “хуманитарна катастрофа”, но и “глад” няма в региона на Карабах, колкото и да твърди обратното пропагандата на прокремълския режим в Степанакерт. Така, украинският депутат Володимир Крейденко инициира развенчаване на руската пропаганда относно “глада” в Карабах заради уж “блокадата” на Баку чрез социален експеримент.

За целта, украинският депутат организира поръчване на храна в ресторантите на гр. Ханкенди, столицата на Карабах, която арменците наричат ​​Степанакерт.

Така, направени са поръчки в 10 заведения, ресторанти сладкарници в Ханкенди/Степанакерт и няма отказани доставки. Оказа се, че не е имало проблем с поръчка на вечеря за 7 души с нито един от артикулите в менюто. Например, поръчката от 14 порции шашлик, 7 порции телешки стек, салатите "Арцах", "Цезар" и "Табуле", червено вино и лимонади е струвала 140 хил. арменски драма или 355 долара. Средните цени на пица са 3,5 хил. драма (около 9 долара), а пъстърва на грил струва около 5,8 хил. драм или 15 долара за порция.

Какво показа експериментът? Във видеото за експеримента се вижда, че местните заведения за обществено хранене в Ханкенди предлагат широка гама от ястия за всеки вкус и работят без ограничения във времето и броя на посетителите.

По този начин експериментът показва, че е абсолютно невярна информацията, че в региона са започнали да се въвеждат ограничения в работата на заведенията за обществено хранене поради предполагаемата “липса на хранителни стоки” и необходимостта от “спестяване на енергия”. „Виждаме социален експеримент, който се разпространява в YouTube - активисти успяват да поръчват храна в Карабах без никакви затруднения, което нагледно показва, че няма никаква хуманитарна катастрофа“, разказа Крейденко.

Путин и вторият му фронт в Европа

За сметка на това, целият свят може да наблюдава “истинската хуманитарна катастрофа, организирана от самата Русия” на временно окупираните територии в Украйна, констатира депутатът от партията на Зеленски. „Виждаме смъртни случаи, хуманитарна катастрофа, разрушени жилищни сгради и инфраструктура – ​ в резултат от посегателството и контрола на Руската федерация върху територията на независима държава“, категоричен е Крейденко.

Украинският депутат смята, че за да предотврати подобна хуманитарна катастрофа в Карабах, Азербайджан се противопоставя на всякакви опити на Руската федерация да дестабилизира ситуацията в региона, включително чрез информационното пространство.

Според депутата, Баку продължава да подкрепя Украйна “в борбата за демократичните ценности на свободния цивилизован свят”. Докато в интервюто си за BBC Варданян отказа да осъди агресията на руския президент Владимир Путин срещу Украйна, което е поредното доказателство за лоялността му към режима в Москва.

“На фона на пълномащабната си война срещу Украйна, Русия през своя сателит в лицето на Армения, не оставя опитите да сенамеси във вътрешните работи на Азрбайджан”, обобщи по темата Крейденко. Той е категоричен, че непосредствените кризи, които Москва създава последователно в Приднестровието (Молдова), Карабах, Абхазия и Южна Осетия (Грузия), Крим и Донбас е начинът, по който Русия привнася истинските “глад и разруха” на постсъветското пространство.

Какво цели играта на Кремъл в Южен Кавказ? Путин може заедно с Армения да нахлуе в контролирания от Азербайджан Карабах, предупреди съветникът на президента на Украйна Михайло Подоляк в интервю за телевизия "Молдова 1", цитирано наскоро от “Дневник”. Тогава той изказа мнение, че руският президент се опитва да отвлече вниманието на обществеността и медиите по света от случващото се в Украйна и да го "превключи" към други конфликти. По думите му, тази задача Русия в случая се опитва да я реши през реанимирането на карабахската криза и така "да размие медийният дневен ред в Европа, където войната в Украйна е на първи страници".

Експерти: Протеже на Путин срива мирния процес по оста Ереван-Баку

Москва и нейният съюзник, близкият до Владимир Путин олигарх Рубен Варданян, се опитват да накърнят мира в региона. С такава констатация излезе в статията си за Politico Europe бившият анализатор на Съвместното командване на НАТО и италианския генерален щаб Маурицио Гери.

Материалът му е озаглавен като „Нов руски ангажимент в Кавказ“ - в него той той припомня, че Азербайджан и Армения са били много близо до мирно споразумение на срещата си в Прага през есента на 2022 г. При посредничеството на ЕС арменският премиер Николас Пашинян и азербайджанският президент Илхам Алиев потвърдиха, че “взаимно ще си признаят териториалната цялост и суверенитета” и ще приемат Споразумението от 1991 г. като основа за гранични спорове наравно с Алматинска декларация на ООН.

Но изведнъж отнякъде се появи Рубен Варданян, който се самообяви за министър-председател на Карабах, пише Гери. „За да легитимира отделянето на Нагорни Карабах от Азербайджан, администрацията на Варданян публикува фалшифицирани данни за състава на населението му – такава тактика беше използвана от Москва, за да оправдае незаконното анексиране на украински територии”, припомня Гери.

Според Мауруцио Гери войната в Украйна изисква много дипломатически, военни и политически усилия, следователно “спирането на мирните преговори между Армения и Азербайджан би дало на Москва възможност да изтласка всички от пътя и да се намеси в конфликта, когато може да наложи свои условия”. “По този начин тя ще може да запази позицията си на международен арбитър в Южен Кавказ“. Експертът призова международната общност да организира мирни преговори между Азербайджан и Армения час по-скоро.

С Гери е съгласен и старши сътрудникът на Фондация “Джеймстаун” и автор на Failed State: A Guide to Russia's Rupture Януш Бугайски, който анализира конфликта между Ереван и Баку в материала си за американското издание The Hill.

“Протежето на Кремъл в Карабах завишава данните за населението на анклава три пъти, като твърди, че броят на арменците там надхвърля 120 000, въпреки че според всички последни оценки те са около 40 000“, пише Бугайски. Според експерта самият Варданян беше признавал, че „колкото по-лошо става положението ни, толкова по-добре се чуват нашите искания и нашият глас по света“. Бугайски припомня, че етническата война за Русия не е нещо ново: “Кремъл подклажда сепаратистки групи в Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна и ги използва за укрепване на руското влияние”.

След мащабната офанзива на Москва в Украйна през февруари 2022 г. според Бугайски арменските националисти в Нагорни Карабах, заедно с политици в Ереван, започнаха призиви “за увеличаване на руското военно присъствие в региона”. “Искат референдум за присъединяване към Руската федерация по примера на незаконните референдуми в Крим и Донбас“, пише още експертът в The Hill. Бугайски излиза и с по-зловещо прозрение: контролът на Путин над Карабах и намеренията му да доминира над арменското правителство може да вкара региона на Южен Кавказ в конфликт с участието на Турция, НАТО, Русия и Иран.

За да се предотврати пълната дестабилизация, Вашингтон и съюзниците му по НАТО и ЕС трябва да мобилизират международна подкрепа, за да заменят руските войски в Карабах с международна мироопазваща мисия. “Така те ще помогнат за сключване на трайно мирно споразумение между Армения и Азербайджан, основано на териториалната цялост на двете държави", обобщава експертът. Дали Путин ще успее в новата си кървава авантюра обаче зависи от международната общественост - дали ООН, Съветът на Европа, ЕС и НАТО позволят на насъскваните от Москва Степанакерт и Ереван да ескалират конфликта около блокирания път в Карабах, или ще продължат да сдържат страните, тръгнали по пътя на преговори за окончателен мирен договор.