Готова ли е Европа да откликне на призива на Макрон за "стратегическата автономия" от САЩ

Президентът на Франция Еманюел Макрон породи полемика сред западните държави и предизвика недоумението на Тайван с изказване, касаещо острова, което той направи в интервю за изданията "Политико" и "Лез Еко". За сметка на това китайците не спират да хвалят, както те казват, добрите идеи на Макрон относно острова, обобщава Франс прес.

По време на пътуването си в Китай Макрон заяви пред двете гореспоменати издания, че Европа не трябва да става последовател нито на САЩ, нито на Китай в случай на конфликт относно Тайван. Това негово изказване двете издания публикуваха едва, след като той се върна от визитата си в Китай.

"Тези коментари (на Макрон) са очевидно плод на едно дългосрочно наблюдение и размисъл", отбеляза китайското издание "Глобал таймс", близко до властта в Пекин.

По време на посещението си в Нидерландия тази седмица френският президент поднови призива си за по-голям суверенитет на Европа. В своя реч Макрон каза, че както пандемията от коронавируса, така и войната в Украйна са показали ясно, че Европа трябва да намали своите зависимости, за да запази идентичността си, предаде ДПА.

Европейските лидери стават все по-благосклонни към стремежа на френския президент Еманюел Макрон за "стратегическа автономия" от САЩ, заяви във вторник председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от "Политико".

В момент, когато се разрастват споровете около коментарите на Макрон, че Европа трябва да устои на натиска да се превърне в "последовател на Америка", Мишел предположи, че позицията на френския политик не е изолирана сред лидерите на ЕС. Макар Макрон да говори в качеството си на френски президент, неговите възгледи отразяват назряваща промяна в позициите на лидерите на ЕС, каза Мишел. "Налице е скок напред по отношение на стратегическата автономия в сравнение с преди няколко години", заяви още Мишел пред френско телевизионно предаване.

"По въпроса за отношенията със САЩ е ясно, че около масата на Европейския съвет може да има нюанси и чувствителност. Някои европейски лидери не биха казали нещата по същия начин, по който ги каза Еманюел Макрон... Мисля, че доста от тях наистина мислят като Еманюел Макрон", посочи председателят на Европейския съвет.

"Наистина има голяма привързаност, която продължава да присъства - и Еманюел Макрон не е казал нищо друго - към този съюз със САЩ. Но ако този съюз със САЩ би предполагал, че сляпо, систематично следваме позицията на САЩ по всички въпроси, не", обясни Мишел.

"Европа е по-склонна да приеме един свят, в който Китай се превръща в регионален хегемон", смята Янмей Си, геополитически анализатор от "Гавикал драгономикс" (Gavekal Dragonomics). "Някои от нейните лидери дори смятат, че такъв световен ред може да бъде по-изгоден за Европа", добавя той.

По време на тристранната си среща с Макрон и Фон дер Лайен в Пекин Си Цзинпин е излязъл извън сценария само по две теми - Украйна и Тайван, заяви служител, който е присъствал в залата.

"Си беше видимо раздразнен от това, че е държан отговорен за конфликта в Украйна и омаловажи неотдавнашното си посещение в Москва", каза служителят. "Той беше явно разгневен от САЩ и много разстроен заради Тайван, от транзитното преминаване на тайванския президент през САЩ и [факта, че] европейците повдигат външнополитически въпроси", добави той. По време на тази среща Макрон и Фон дер Лайен са заели сходни позиции по отношение на Тайван, каза още служителят. Впоследствие обаче Макрон е прекарал повече от четири часа с китайския лидер, през голяма част от които са присъствали само преводачи, и тонът му е бил далеч по-примирителен от този на Фон дер Лайен.

Макрон също така смята, че Европа е увеличила зависимостта си от САЩ по отношение на оръжията и енергията и сега трябва да се съсредоточи върху стимулирането на европейската отбранителна промишленост.

Освен това той предложи Европа да намали зависимостта си от "екстериториалността на американския долар", което е ключова политическа цел както на Москва, така и на Пекин. "Ако напрежението между двете суперсили се засили... ние няма да имаме нито време, нито ресурси да финансираме стратегическата си автономия и ще се превърнем във васали", каза той.

През последните години Русия, Китай, Иран и други държави бяха засегнати от американски санкции, които се основават на отказ на достъп до доминиращата световна финансова система, деноминирана в долари. Някои наблюдатели в Европа се оплакват, че Вашингтон превръща долара "в оръжие", което принуждава европейските компании да се отказват от бизнеса и да прекъсват връзките си с трети страни.

В интервюто си пред "Политико" Макрон заяви, че вече е спечелил "идеологическата битка за стратегическа автономия" на Европа.

Той обаче не засегна въпроса за американските гаранции за сигурността на континента, който разчита в голяма степен на помощта на САЩ за отбрана в условията на първата голяма сухопътна война в Европа след края на Втората световна война. Коментарите на френския президент не се харесаха и на страните от Източна Европа, които подкрепят по-тесни връзки с американците.

"Вместо да изграждаме стратегическа автономия от САЩ, предлагам стратегическо партньорство със САЩ", заяви във вторник полският премиер Матеуш Моравецки, преди да отлети на тридневно посещение в САЩ.

В частни разговори дипломатите бяха още по-откровени.

"Не можем да разберем позицията на (Макрон) по отношение на трансатлантическите отношения в тези много трудни времена", каза дипломат от източноевропейска държава, който, както и други, говори при условие за анонимност. "Ние, като ЕС, трябва да бъдем единни. За съжаление, това посещение и последвалите го френски забележки не са от полза", добави той.

Реакциите отразяват дългогодишните разделения в Европа относно това как най-добре да се да се отбранява тя. Макрон отдавна настоява Европа да стане по-автономна в икономическо и военно отношение - стремеж, за който мнозина в Централна и Източна Европа се опасяват, че може да отчужди САЩ, дори ако подкрепят повишаването на способността на ЕС да действа независимо.

"В сегашния свят на геополитически промени и особено на фона на войната на Русия срещу Украйна, е очевидно, че демокрациите трябва да работят в по-тясно сътрудничество от всякога", каза друг високопоставен дипломат от Източна Европа. "Всички ние трябва да си припомним мъдростта на първия посланик на САЩ във Франция Бенджамин Франклин, който правилно отбелязва, че или ще се държим заедно, или ще бъдем обесени поотделно", добави той.

"Не за първи път Макрон изразява възгледи, които са негови собствени и не представляват позицията на ЕС", посочи пък трети дипломат.

Разочарованието в Централна и Източна Европа се дължи отчасти на усещането, че френският президент така и не е изяснил кой ще замени Вашингтон в Европа - особено ако Русия разшири войната си отвъд границите на Украйна, каза Кристи Райк, ръководител на външнополитическата програма в естонския мозъчен тръст Международния център за отбрана и сигурност.

"Чуваме Макрон да говори за европейска стратегическа автономия, а някак си просто напълно мълчи по въпроса, който стана толкова ясен в Украйна, че всъщност европейската сигурност и отбрана зависят много силно от САЩ", смята Райк.

Все пак експертката отбелязва, че европейските държави, най-вече Германия, искат да модернизират своите армии. Франция също е обещала значително увеличение на бюджетите си за отбрана. Но тези промени, предупреждава тя, ще отнемат "много дълго време".

Ако Макрон "иска сериозно да покаже, че наистина се стреми към Европа, която е способна да се защитава сама, той също така трябва да покаже, че Франция е готова да направи много повече, за да защити Европа от Русия", казва Райк.

Владимир Арангелов, БТА