Икономиката и дипломацията няма да решат войната в Украйна

Най-важно е какво става на бойното поле и колко голяма е западната военна помощ за Киев. Това коментира за "Българска армия" Пламен Димитров.

Войната на Русия в Украйна продължава вече почти 14 месеца, а нейният край сега изглежда още по-далечен в сравнение с очакванията, които имахме преди година. Редица икономически, дипломатически и субективни фактори се оказаха надценени по отношение на тяхното влияние върху руско-украинския конфликт. Истината е, че всичко ще се реши на бойното поле, а не от преговорите между световните политици или от прекъсването и пренасочването на големи търговски потоци.

Още новини от Украйна

В първите дни на агресията срещу Украйна руската армия имаше голямо превъзходство, което даваше основания да мислим, че войната ще приключи скоро. Но многокилометровата колона от танкове и други бронирани машини, насочила се към Киев, бе разгромена и руснаците бяха принудени да се изтеглят от трите северни украински области. След това стана ясно, че агресорът няма сили за напредък и по другото стратегическо направление – на юг по брега на Черно море с цел превземането на Одеса и прекратяването на цялата морска външна търговия на Украйна. Към днешна дата на хоризонта вече не се вижда никакво бързо приключване на войната заради евентуален пълен военен разгром на Киев.

Путин разчита и на възможността подкрепата за Украйна сред западните държави да отслабне с времето и това да превърне потока от оръжия към Киев в тънко ручейче. Това са напразни очаквания. Основните играчи в западния лагер

демонстрират завидно единство

и не притискат Украйна за териториални отстъпки в замяна на бърз мир. Слаб лъч надежда за Москва е евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Червенокосото бедствие за американската политика наистина прави някакви изказвания в полза на Русия, но е много малко вероятно, ако пак стане президент, да преодолее съпротивата на Конгреса и да спре военната помощ за Киев. А пък и смяна на караула в Белия дом може да има не по-рано от януари 2025 г., до тогава войната в Украйна все пак може да е приключила.

Неоправдано оптимистично настроените привърженици на Украйна пък смятаха, че Русия може да рухне изведнъж заради вътрешни катаклизми от политически или персонален характер. Но антивоенно настроените руснаци са малко и освен това нямат смелост да издигнат глас срещу кремълския режим, защото ги грозят тежки репресии. Единственият реален и значим опозиционен лидер – Алексей Навални, пък е хвърлен в затвора и скоро няма да излезе от там. В обозримо бъдеще в Русия не може да се случи някаква „революция отдолу“. Вариантът „дворцов преврат“ също отпада. Путин държи здраво щурвала на кораба и умело настройва различните властови и олигархични групировка една срещу друга, за да се явява арбитър от последна инстанция. Руските олигарси като че ли вече се примириха, че няма да могат да почиват в Сен Тропе и Куршевел и да откриват сметки в западни банки.

Най-екзотичните очаквания за бърз крах на Русия бяха извънполитически. Те залагаха на това, че Путин е болен и скоро може да се оттегли от властта по медицински причини. Разпространяваха се всякакви

предположения за тежки болести на руския лидер,

за негови тайни операции, за изчезвания от публичното пространство за по няколко дни. Е, явно няма нищо такова, през февруари т.г. Путин държа почти двучасова реч, излъчвана пряко, и поне видимо не изглежда да има здравословни проблеми. Като за човек, който през есента ще стане на 71 години, той най-вероятно си има някакви болежки, но те няма да го свалят от политическата сцена.

Силно надценена се оказа и ролята на потенциалните посредници между двете воюващи страни. През пролетта на миналата година вниманието бе насочено към Турция, тя събра руски и украински представители на преговори, но това беше максимума, до подписване на примирие така и не се стигна. Все пак Анкара успя и с помощта на ООН да накара руснаците да се съгласят с отварянето на зърнен коридор от Одеса към световните пазари. Това е добре, но няма пряко отношение към прекратяването на войната.

През тази година в руско-украинската драма реши да се намеси Китай. За първата годишнина от началото на войната Пекин излезе с нещо като мирен план в 12 точки. Това обаче бе по-скоро излагане на някакви принципи, които китайците следват в своята външна политика, отколкото пътна карта за мир в Украйна. Документът не предвиждаше изтегляне на руската армия от окупираните украински територии, което автоматично го направи неприемлив за Киев. А и Китай трудно може да мине за неутрална страна, след като не осъди категорично руската агресия, не се присъедини към санкциите срещу Москва и продължава да дава на Русия търговски излаз от икономическата блокада, наложена от Запада. Си Дзинпин има влияние върху Путин, но не чак толкова голямо, че да принуди руския лидер да прекрати войната. Пък и Пекин едва ли иска Украйна и Западът да излязат като категорични победители от този конфликт. Така че поне

засега можем да забравим за посредничеството –

относителното равновесие на бойното поле прави и двете страни във войната трудно податливи на външен натиск.

Така стигаме до същината на въпроса – изходът от руско-украинската война ще се реши на бойното поле. Но това не означава, че Западът няма роля в този сюжет. Напротив – везните на успеха ще бъдат наклонени от размера и качеството на западната военна помощ за Украйна. И това изглежда вече е осъзнато във Вашингтон и в европейските столици, защото към Киев се придвижват все повече оръжия и от все по-висок клас. Ако в началото ставаше дума най-вече за противотанкови средства и дронове, то после последователно дойде ред на артилерията, системите за противовъздушна отбрана и танковете. Ще се стигне и до модерната западна авиация. Европейският съюз вече има ясен план за дългосрочна доставка на боеприпаси за Украйна, защото е ясно, че краят на войната е далеч.

Логичният край на цялата тази драма е западното технологично превъзходство постепенно да започне да дава резултат на бойното поле в Украйна. Но това няма да стане бързо, видя се, че европейските държави и дори американците имат дефицити по отношение на въоръжението и разполагаемото количество боеприпаси. А и Русия има много по-голям демографски ресурс от Украйна. Така че – украинско контранастъпление вероятно ще има, но то няма да доведе до прогонването на руската армия от всички окупирани територии.

Санкциите работят, но Русия няма да фалира

Специално внимание заслужава темата за влиянието на икономическите санкции срещу Русия. Първоначално на тях се възлагаха много надежди, очакваше се за броени месеци Москва да изпадне в тежка ситуация и да не бъде в състояние да финансира войната. Санкциите наистина имат сериозен ефект, но засега той определено не е катастрофален за руската икономика. Тук трябва да отчитаме и факта, че най-сериозното ембарго – срещу руския петрол, влезе в сила сравнително скоро – от 5 декември м.г., а срещу руските нефтопродукти – едва от 5 февруари т.г. По-голяма част от продажбите на руски природен газ в страните от ЕС бяха прекратени от Москва в края на лятото на миналата година и в близко време „Газпром“ няма да намери алтернативен пазар. Нефтено-газовите приходи в руския държавен бюджет за първите три месеца на т.г. паднаха почти наполовина в сравнение с първото тримесечие на 2022-ра. Важна роля за този спад има сривът в цената на руския петрол марка „Уралс“. Макар че Москва успя да намери нови купувачи за нефта, който до декември 2022 г. отиваше в Европа, за руската суровина вече дават по-малко пари.

През първите два месеца на тази година руският държавен бюджет отбеляза много голям дефицит – 2,6 трлн. рубли, при планиран недостиг за цялата година от 2,9 трлн. рубли. Трябва да се отбележи обаче, че при приходите от данък добавена стойност няма почти никакъв спад. През март хазната дори успя да излезе на малък плюс и така дефицитът за първото тримесечие се сви до 2,4 трлн. рубли. Москва има и известни резерви, които ще ѝ позволят да върже двата края поне през тази година – еднократен данък върху печалбите на бизнеса, парите във Фонда на националното благосъстояние, които са около 11 трилиона рубли, евентуално емитиране на държавни заеми на вътрешния финансов пазар. Така че – войната няма да свърши заради това, че на Русия ще ѝ свършат парите. Поне не през тази и следващата година.