Каква победа трябва да сложи край на руската война срещу Украйна?

Забавянето на нашата победа е ескалацията на войната. Новата 2023 година започна. Какwa ще бъде тq, в момента се обсъжда от всички водещи световни политици и експерти без изключение, пише Юрий Костенко за EUreporter.

За украинците годината е година на победата над руския агресор и освобождаването на всички окупирани територии. За световните лидери 2023 г. ще бъде определящ тест за способността им да се противопоставят на мащабни предизвикателства и да вземат решения, ориентирани към бъдещето.

Ключовата тема на настоящите политически дискусии е въпросът каква би могла да бъде победата на Украйна и какви биха били глобалните последици от поражението на Русия.

Историческите аналогии са много добре видими в тази перспектива. Такъв пример е краят на Втората световна война. Тогава, след радостта от победата, водещите политици категорично отказаха да признаят, че Хитлер е заменен от Сталин, довчерашен съюзник, а днес яростен враг.

В този контекст изключително красноречива е реакцията на тогавашния политически елит на речта на Уинстън Чърчил във Фултън (САЩ) през 1946 г. От европейските лидери единствено Чърчил се обяви категорично против Мюнхенското споразумение с Хитлер през 1938 г. и призова демократичния свят съвместно да се противопостави на разпространението на нацизма. Във Фултън Чърчил, инициаторът на антихитлеристката коалиция, нарича съветския тоталитаризъм по-опасен от фашизма и призовава за създаването на Трансатлантическия алианс (бъдещото НАТО), за да се противопостави на комунизма.

Но тогава, въпреки авторитета на Чърчил, неговите призиви не бяха чути и още повече, че бяха яростно критикувани. И не само в Москва. В САЩ имаше такъв шум, че президентът Хари Труман, който покани Чърчил във Фултън, трябваше да даде пресконференция и да се дистанцира от предложенията на Чърчил. И почти цялата британска политическа общност нарече речта на Чърчил "неблагоприятна за идеята за мир" и поиска публично опровержение.

Само за няколко години обаче комунизмът се разпространи в Европа и СССР се прояви като "империя на злото". През 1946 г. водещите политици нямаха смелостта да осъзнаят мащаба на новите заплахи. И хората, след шест години страдания от световната война, по-скоро се стремяха да се потопят в предимствата на мирното съжителство с комунизма, отколкото да се впуснат в борба срещу него.

Но Чърчил се оказва по-далновиден. И още на 4 април 1949 г. във Вашингтон 30 държави от Северна Америка и Европа създават Северноатлантическия алианс (НАТО), за да се противопоставят на съветския тоталитаризъм.

На 25 декември 1991 г. "империята на злото" СССР законно престана да съществува. И отново, както след поражението на фашизма, в радостта от победата над СССР, демократичният свят не видя нови проблеми със сигурността. Историята се повтори.

Като пряк участник в много международни преговори от онова бурно време и автор на книгата "Ядреното разоръжаване на Украйна: история", искам да се спра по-подробно на това как точно протича този процес и какви решения проправиха пътя към сегашната руска война срещу Украйна.

Пътят към войната

След разпадането на СССР се образуваха 16 независими държави, които обявиха намерението си да изграждат демокрации. Но Западът - с изключение на трите балтийски страни - не видя тези стремежи и не ги подкрепи. Вместо това цялото политическо внимание беше насочено към изграждането на отношения с Русия на "демократа" Елцин. Така, в нарушение на международното право и по искане на президента Елцин, Руската федерация заема места вместо СССР в най-важните международни организации, предназначени да опазват световния мир: Съвета за сигурност на ООН, ръководните органи на МААЕ, ОССЕ и много други. И още през януари 1994 г. на срещата на върха на НАТО в Брюксел Елцин, който участва в нея като специален гост, се договори с президента на САЩ Клинтън за компромис в сферата на влияние върху европейската сигурност. Част от страните от бившия "Варшавски договор" трябваше да се оттеглят в сферата на влияние на НАТО (предимно Полша, Чехия и Унгария), докато други постсъветски страни останаха под "протектората" на Кремъл. Този компромис беше реализиран в специалната програма за сътрудничество между НАТО и Русия "Партньорство за мир".

Но това не беше единственият начин, по който Западът открои и укрепи "демократа" Елцин. Най-голямата стратегическа грешка от онова време е позицията на САЩ за ядреното разоръжаване. След разпадането на СССР, съгласно нормите на международното право, се образуваха не само независими, но и ядрени държави. Ядрените арсенали на съветската империя станаха собственост на Украйна, Казахстан, Беларус и Руската федерация.

Стратегията за национална сигурност, която беше изградена от украинския парламент в началото на 90-те години, реши постепенното унищожаване на ядрените бойни глави при наличието на широка западна подкрепа и на първо място от Съединените щати и международни гаранции за сигурност. Вместо това, с подаването на Русия (следващото искане на Елцин), САЩ започнаха да оказват натиск върху Украйна да предаде цялото ядрено наследство на Руската федерация без международни гаранции за сигурност. Тогава САЩ подцениха, че след разпадането на СССР в Русия се запазва тоталитарен режим, който през 21 век придоби още по-опасни форми за демократичния свят от съветския му предшественик.

Ето защо в началото на 90-те години всичките ни предложения към САЩ да заложим на Украйна, която с подкрепата на Запада може бързо да стане демократична и европейска и ефективно да повлияе на цялото постсъветско пространство, включително Руската федерация, бяха отхвърлени от тезата на американските стратези: "Русия вече не е същата" и "С вашите ядрени оръжия вие не давате шанс на човечеството да повиши нивото на световната сигурност". Почти същото, което беше хвърлено върху Чърчил след пророческата му реч във Фултън.

Под съвместния натиск на Запада и Русия до 1996 г. Украйна напълно прехвърли третия по мощ ядрен потенциал в света в ръцете на "демократа" Елцин.

На въпроса дали това (украинската саможертва), направи света по-добър и по-безопасен, времето ни даде отговор сега.

Първо на политическата арена се появи неоимпериализмът на Путин, който според НАТО се превърна в най-голямата заплаха за света през 21 век.

Що се отнася до намаляването на ядрените заплахи, според прегледа на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), един от най-авторитетните аналитични центрове в света, през 2014 г. (в началото на руската военна агресия срещу Украйна) Русия и Съединените щати, въпреки споразумението за намаляване на ядрените арсенали, притежават повече от 90% от всички ядрени оръжия в света. Това е достатъчно, за да се унищожи цялото човечество и то повече от веднъж.

Въз основа на подобен исторически анализ си струва да се оценят текущите политически стратегии и дискусии за това как трябва да приключи войната в Украйна.

Днес най-често политиците и експертите, особено тези, които пречат на трансфера на модерни оръжия, необходими за победата на Украйна, оправдават позицията си със страх от ескалация на войната и нейното прерастване в ядрена война.

Взаимно унищожение. Каква е вероятността?

Относно ескалацията

Връщайки се към историческите паралели, може спокойно да се каже, че днес Путин е в подобна ситуация, в която беше Хитлер през 1938 г. преди подписването на Мюнхенското споразумение. Следователно дали настоящата война ще излезе извън територията на Украйна зависи от решимостта на Запада да се противопостави на експанзията на рашизма. Западът наистина трябва да се изправи пред истината. Днес само Украйна може да спре Путин и желанието му да въвлече демократичния свят в глобална война. И само украинските войници могат да разрушат всички болни мечти на диктатора още тази година. И обратно. Забавянето на нашата победа е ескалацията на войната.

Според мен ядрената война е изключително малко вероятен сценарий. Ето и аргументите. Според статията "Растежът на ядреното превъзходство на САЩ", публикувана в списание Foreign Affairs на 2 май 2006 г., "Русия има 39% по-малко бомбардировачи с голям обсег, 58% по-малко междуконтинентални балистични ракети и 80% по-малко подводници със стратегически ядрени ракети, отколкото имаше в СССР през последните си години".

Днешното състояние на руския ядрен потенциал е още по-драматично. Корупцията и липсата на средства (военните разходи на Русия са повече от 10 пъти по-малки от тези на САЩ) доведоха до това, че повече от 80% от руските стратегически ракети с минно базиране са достигнали края на гаранционния си период и плановете за тяхната замяна непрекъснато дерайлират. По-конкретно, украинският "Пивденмаш" окончателно спря доставката и поддръжката на 46 от най-модерните и мощни стратегически носители ("Сатана"), всеки с по десет бойни глави. И няма какво да закърпи тази дупка в ядрения потенциал на Руската федерация.

Като цяло, според западни експерти, само 150 междуконтинентални балистични ракети може да са останали в Русия до 2015 г. През 1990 г. в СССР е имало 1300 от тях. Следователно способността на Съединените щати да нанесат първи безвъзмезден ядрен удар на руска територия е повишаване. Потвърждение на това заключение на експертите е предоставено в статията "Има ли край на взаимното гарантирано унищожение или ядреният аспект на предимството на САЩ", публикувана в списание International security през пролетта на 2006 г., където военни анализатори, чрез компютърни симулации, установиха, че САЩ вече имат достатъчно вероятна възможност за унищожаване на всички руски стратегически бомбардировъчни бази, всички атомни подводници и всички стратегически ракетни системи без заплаха от получаване на ответен ядрен удар.

И в края на този преглед. Още през 2006 г. списание Foreign Affairs съобщи, че Вашингтон отново търси ядрено превъзходство над други страни. Това се доказва особено от програмата за подобряване на американския ядрен арсенал, която има за цел "да нанесе първи удар срещу Русия или Китай, който ще ги обезоръжи".

Последният етап от "специалната операция"

На календара е 2023 г. Времето и средствата в САЩ бяха достатъчни, за да елиминират така наречената "ядрена заплаха" на Русия. И Путин много добре осъзнава това.

И така, така наречените "ядрени" аргументи на експертите относно възпрепятстването на широкомащабните доставки на модерни оръжия на Украйна за нашата победа през 2023 г., както се вижда от горните аргументи, не издържат на никаква критика.

Друга теза, която започнаха да използват противниците на нашата победа, е оскъпяването на военните доставки за Украйна.

Несъмнено цената на съвременните оръжия се увеличава бързо и следователно всеки ден на агресия на Путин изисква все повече и повече средства. Но първо, въпреки че тази война засега е ограничена само до украинска територия, военните действия на Путин, според експертите, вече заплашват световната икономика с глобална рецесия. Следователно, когато говорим за финансовите загуби на Запада в подкрепа на Украйна, първо трябва да изчислим астрономическите размери на потенциалните загуби, когато военният конфликт излезе извън границите на Украйна.

Второ, войната е не само загуба, но и печалба. По-специално, изпълнението на програмата Lend-Lease от САЩ по време на Втората световна война извади индустрията от рецесията и се превърна в двигател на икономическия растеж в продължение на много десетилетия. От друга страна, днес, благодарение на украинските войници, светът вече видя какво е така нареченото "ненадминато" руско оръжие. Както се оказа, това е поредната пропагандна измама. И затова военните поръчки за руско оръжие бързо спадат. А това са 10-15% от световните доставки. Най-големите клиенти на руски оръжия - Индия, Тайланд, Филипините - вече са отменили повечето си поръчки за отбрана от Русия. И това е само началото. Следователно колкото по-малко Русия продава оръжията си, толкова повече печели военната индустрия на Запада. Следователно при обективна оценка на цената на военната помощ за Украйна трябва да се вземе предвид и този фактор.

И още един. Подготовката на каквото и да е оръжие за използване на бойното поле, особено най-новото, също изисква средства. И това са значителни разходи, които Военната индустрия инвестира, за да създаде условия, максимално близки до реалните военни действия. Днес Западът има възможността да тества напредналите си военни технологии в Украйна, без да похарчи нито стотинка. Вече е известно, че част от предадените ни оръжия, които се използват в Украйна, се нуждаят от значително подобрение. От друга страна, най-модерната немска система за противовъздушна отбрана Iris-T вече потвърди своята ефективност в реални бойни условия.

И така, въз основа на представените аргументи, моите заключения са:

Така наречената "специална операция" на Путин в Украйна е последният етап от глобалната война, която руският диктатор започна срещу демокрацията през 2008 г. с частичната окупация на Грузия.

Време е да осъзнаем, че периодът на мирно съжителство и търсене на политически компромиси между демокрация и диктатура, установени след Втората световна война, приключи. Без изключение всички международни системи, които поддържаха глобалния мир и закон и ред, бяха унищожени от неоимперската политика на Русия.

Целта на Путин е да обедини диктаторските страни и да установи нови геополитически баланси на световната сцена. И така, в тази принципна битка за глобални промени в света няма компромиси, камо ли дипломатически решения. Само един човек може да бъде победител.

Всяко забавяне от страна на Запада в предоставянето на всичко необходимо за победата над Путин в Украйна през 2023 г. и по този начин глобалното поражение на диктаторските режими крие риск от ескалация и ще допринесе за постигането на геополитическите цели на руския режим.