Съдия Мазгалов пред ФАКТИ: Приравняване на главния прокурор с председателите на върховните съдилища не е оправдано

В петък депутатите промениха дневния си ред и решиха да се заемат с окончателното приемане на поправките, въвеждащи механизъм за контрол и разследване на главния прокурор. В четвъртък депутатите от Правната комисия одобриха въвеждането на механизъм за контрол и разследване над главния прокурор. Комисията одобри намаляване на необходимото мнозинство в Пленума на Висшия съдебен съвет, необходимо за назначаване и освобождаване на главния прокурор, но прие същото и за председателите на ВКС и ВАС. По темата пред ФАКТИ говори съдия Красимир Мазгалов, изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България.

- Съдия Мазгалов, от колко години се занимавате с право и сте юрист?
- От 1998 година, вече 25 години.

- Питам ви не за друго, а защото днес сме свидетели на огромни скандали, когато говорим за прокуратура, Висш съдебен съвет и съдебна система? Някога мислили сте си, че ще станем свидетели на подобно нещо?
- За съжаление, тези процеси текат доста отдавна и част от проблемите са заложени още в самата Конституция, приета през 1991 година. Тогава се дават едни доста разширени и всеобхватни правомощия на главния прокурор, както и се приравнява до известна степен статутът на председателите на върховните съдилища със статута на главния прокурор. Проблемите не са от днес и вчера, но за съжаление те постепенно се задълбочават и то в посока на ограничаване и отнемане на независимостта на съда, за сметка на увеличаване на правомощията и възможностите на прокуратурата да влияе освен на досъдебните производства по наказателни дела, което е резонно и е в основата на дейността ѝ, така и върху избора, назначаването и въобще кадруването в системата на съдилищата, което е опасна тенденция.

- Този скандал осветлява неприятни връзки на висши магистрати с политици и политически партии. Сега ли трябваше да прозрем очевидното, или просто му е дошло времето?
- Като че ли това е част от българската народопсихология. Никога досега не се е случвало да обърнем внимание на първоначалните знаци за наличие и съответно- предотвратяване на даден проблем. Винаги сме изчаквали да стигнем до края, докато ситуацията се развие до неприятни крайности и тогава обръщаме внимание на проблема.

- От Съюза на съдиите внесохте мотивите във ВСС и искате временно отстраняване на Иван Гешев, Борислав Сарафов и Ясен Тодоров от постовете им, защото всеки от тях може да повлияе на установяване на фактите. Това не се случва… Защо?
- Формалното оправдание на ВСС е, че няма такава процедура, когато се иска предсрочно освобождаване на главния прокурор. От една страна можем чисто формално да се съгласим, но от друга страна трябва да знаем и помним, че не може правото да бъде ограничавано формално само от процедурите, защото то би се изкривило по този начин и става самоцелно. След като има даден правен въпрос, който трябва да бъде разрешен, трябва и да се създаде съответната процедура, по която това да стане. В това отношение ВСС, в рамките на закона, може да създаде и приложи такава процедура, която да е аналогична на съществуващите процедури при дисциплинарните производства срещу редови съдии, прокурори и следователи.

- Като цяло скандалът е свързан с прокуратурата, но забелязва ли се и усещали се вече едно противопоставяне във ВСС между съдии и прокурори?
- За противопоставяне между съдии и прокурори във ВСС не може да се говори. По-скоро става въпрос за цялостното функциониране на съдебната система и намирането на баланса в отношенията и действията на съдиите, прокурорите и следователите. Приравняването между главния прокурор от една страна и председателите на ВКС и ВАС всъщност води до дисбаланс, който следва да бъде преодолян. Съществуват международно утвърдени стандарти (от Консултативния съвет на европейските съдии, например), които трябва да бъдат спазвани от всяка демократична държава по отношение на независимостта на съда. Изборът на председатели на върховни съдилища и главен прокурор, назначаването, дисциплинарната отговорност, уволняването на съдии, прокурори и следователи, трябва да са съобразени с тези принципи и стандарти. А именно - в органа, който избира, назначава и уволнява съдии, следва да има превес на броя на членовете, пряко избрани от съдии. И обратното - в органа, който избира, назначава, уволнява прокурори, трябва да има превес на т. н. „гражданска“ или „политическа квота“ поради различията в съществото и функциите, които тези две институции упражняват в рамките на съдебната власт.

- Но тази политическа квота, за която говорите, в определени моменти не взима ли едностранна позиция… Виждаме как се случват събитията във ВСС…
- „Политическата квота“ или така наречена „гражданска квота“ е безспорно необходима. Ако тя не съществува, няма да има граждански контрол върху съдебната власт и тя ще се капсулира и самовъзпроизвежда, което в крайна сметка е вредно за едно демократично общество. Обратната пък тенденция и нарушаването на баланса в другата посока също е вредно, защото институционалното, както го наричат някой политици, влияние на парламента въобще в съдебната система, се изражда в нерегламентирани контакти и влияние.

- Правната комисия се зае ударно да прокара промените, свързани с ограничаването на правомощията на главния прокурор и възможността за неговото отстраняване…
- Това е едната страна на нещата, защото тук вече трябва да поговорим и за това, което се случи в Комисията по правни въпроси към Народното събрание на 25 май. Като цяло вниманието към този законопроект се концентрира върху контрола върху дейността на главния прокурор и процедурата за разследването му при извършени евентуални престъпления. В същото време, в законопроекта се съдържат и изключително важни промени в Закона за съдебната власт, касаещи избора на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор. По време на заседанието на Комисията в парламента, чрез т.нар. “редакционна поправка“ по предложение на един народен представител от водеща политическа сила, един текст от закона бе променен така, че освен намаляване броя на необходимите гласовете в Пленума на ВСС за отстраняване на главния прокурор, беше намален по същия начин и броят на гласовете, необходими за избиране и освобождаването на председатели на върховните съдилища. Това приравняване на главния прокурор и председателите на върховните съдилища не е оправдано, предвид коренно различните им функции. Именно това приравняване застрашава независимостта на съда, доколкото при сегашното разпределение на членовете на ВСС между прокурорската и съдийската колегия, биха били необходими гласовете на 11-те от прокурорската колегия плюс само два гласа от съдийската, за да бъде избран или освободен председател на върховен съд. С други думи - прокуратурата, която е една от страните в процеса, би могла да си избере председател на решаващия орган (арбитъра) в процеса, което е очевидно абсурдно. Но това не се случи. За щастие, в петък (26 май) по време на пленарното заседание при приемането на закона на второ четене, отново настъпи промяна и народните представители решиха, че за избор или прекратяване правомощията на главния прокурор са достатъчни 13 гласа в Пленума на ВСС, а за избор и отстраняване на председател на ВАС или ВКС – 17 гласа, т.е. квалифицирано мнозинство. Необходимо е да се отбележи, че дори и по този начин не се изпълняват напълно препоръките на Консултативен съвет на европейските съдии (КСЕС) и Венецианската комисия. За да са изпълнени, трябва към квалифицираното мнозинство от 17 гласа да се добави и второ изискване - мнозинство на съдиите, пряко избрани от съдии.