"И тогава вече няма да ни трябват български паспорти"

Свидетели сме на драматични събития в региона, които са плод на световната геостратегическа криза. Русия и Западът отново са на нож - и този сблъсък в значителна степен се разиграва на Балканите. А НАТО и ЕС се опитват да стабилизират региона и да предотвратят по-нататъшни ескалации и проблеми. Техните сравнително координирани усилия са насочени към ускоряването на европейската интеграция на страните кандидатки. Русия от своя страна иска да предотврати този процес и умишлено създава допълнителни проблеми, за да отклонява вниманието на Запада и неговите дипломатически и други ресурси от основното бойно поле. В този сблъсък, в един политически момент на епохални промени и новооткриващи се уникални възможности, работата на нашите политически елити е да разпознаят тенденциите и да се възползват от всички добри за нас възможности, скрити в тези глобални събития. Във времена на подобни тектонични размествания на пластовете не бива да бъдем наивни и да се поддаваме на емоциите. Напротив - трябва рационално и дори егоистично да използваме всички шансове, които се отварят пред нас.

Да не сме наивни

Първо, наивно е да мислим, че като се заинатим, като се окопаем в траншеята си, ЕС или САЩ ще престанат да настояват за ускорената европейска интеграция на Република Северна Македония. Защото за тях това вече е въпрос на сигурност - и няма никакво място за шикалкавене. Няма съответно и причина да очакваме разбиране или съчувствие към нашите романтически копнежи или национално-етнически фрустрации, особено пък от страна на САЩ, които идентифицират тъкмо в Европа нова фронтова линия на задаващата се втора Студена война. Досега европейската интеграция на страната беше само темел за нашето бъдеще и въпрос единствено от принципен международен стратегически интерес. Но сега вече става дума и за тяхната собствена сигурност - и няма мърдане. Затова нека не се заблуждаваме, че някой щял да ни разбере или да ни отстъпи.

В същото време за ЕС сега се открива уникална възможност за пробив към евроинтеграцията, която дълго време буксуваше поради вечните колебания на самата Европа. Ескалацията, която качи въпроса до равнището на международната сигурност, дава възможност процесът да се ускори, без да се вглеждаме твърде много в детайлите. А това е изключително добра новина за нас, защото ние най-добре си знаем капацитета бързо да изпълняваме изискванията. Тъй че сме лишени от лукса да продължаваме с дребните местно-политически сметки.

Освен това е наивно да се очаква по-изгодно европейско предложение, някаква различна рамка или подобрение на условията за членство - независимо от засиления интерес на ЕС към региона. На този етап единствената възможност за предоговаряне на преговорната рамка за еврочленството е да прекратим преговорите. А това би бил ход с непредвидими последствия. Някои обаче казват, че рамката можела да се промени и без такава радикална стъпка. Дори да е така: нека не забравяме, че ако рамката наистина се промени, то това няма да е само в отговор на нашите забележки, ами автоматично ще я отвори и за нови искания от България. Като се има предвид колко трудно ни беше да постигнем сегашното решение, страхувам се, че повторното разопаковане на този пакет би било просто идеалното ново извинение за България, за да ни блокира отново. Освен това рамката не е като рафтовете в супермаркета: това ми харесва и ще го взема, а онова другото не. Тя е именно пакет от решения, част от които ни се услаждат, друга част обаче нагарчат - за всички замесени страни.

Страхът от българизацията

Особено наивно и дори опасно е да се търси някаква взаимовръзка между процеса на конституционни промени и страха от побългаряване в резултат от придобиването на български паспорти от македонските граждани. Нека уточним: първото е политическо искане на страна членка, свързано с приемането в ЕС (независимо дали ние го смятаме за справедливо или не), а второто е индивидуално решение на македонски граждани, които гледат да подобрят собственото си икономическо положение. Двете неща изобщо не са свързани. Искането за конституционнr промени е ново, а взимането на български паспорти продължава поне две десетилетия - и всеки опит да свържем двете ни отвежда директно на терена на параноята.

Въвеждането на "части от българския народ" като фраза в Конституцията се отнася именно до онези македонски граждани, които тук, в Северна Македония, се декларират като българи - а те в момента са само 3500, не повече. С други думи, няма никакви доказателства, че всичките предполагаемо стотици хиляди македонски граждани, взели българско гражданство, ще се декларират като българи тук. Те са взели паспорт по икономически причини, както много български граждани са взели например германски паспорти, преди страната им да стане член на ЕС: по икономически причини. И никой определено не очаква, че тези българи с германски паспорти у дома си, в България, ще тръгнат да обозначават като германци. Тоест, ако македонците с българско гражданство решат да се декларират като българи в Северна Македония, на това не може да се попречи с отказ да променяме Конституцията. И меродавно е не отношението на България към тях, а тяхното отношение към собствената им държава.

И накрая нещо съвсем еднозначно: ако българските паспорти ни плашат, нека не забравяме, че колкото по-дълго оставаме извън ЕС, толкова повече македонци ще взимат българско гражданство. Колкото по-скоро влезем в ЕС, толкова по-бързо българските паспорти ще станат излишни.

В обобщение: пътят ни към ЕС може да се окаже изключително труден, ако нямаме ясен план Б в случай на отказ. Защото не може да се вземе решение за такъв отказ без ясна визия как да действаме оттук нататък, а само с някакви абстрактни заявления, национална мистика или политически подмятания. Алтернативата трябва да е точна и конкретна, за да знаем какви са опциите ни. В такава драматична геостратегическа обстановка стратегията "да откажем сега, пък после ще му мислим" просто е… твърде наивна.

***

Автор: Петар Арсовски

Коментарът на Петар Арсовски бе публикуван първо на сайта на македонската редакция на Дойче Веле.