Една от най-значимите промени в международните отношения след Студента войната е намаляването на дипломатическата и стратегическа дистанция между САЩ и Индия. За постепенното развиване на обема на отношения между двете страни способстват фактори от различно естество.
За Вашингтон Ню Делхи представлява, ако не обезателно платежоспособен, то поне необятен пазар. Така също Индия е и алтернативен хъб: било за ниска разходна част на изнесено производство, било като диверсификация на веригите за доставки. Макар и да не се изговаря обезателно гласно, американците правят и друга равносметка в следния порядък. Нарастването на оперативните възможности на Индия спрямо Индийския океан - така че техният фокус да не се изчерпва с Арабско море и Бенгалския залив - трябва да бъде реципрочно на увеличаващото се китайско влияние в същия топос. Още повече, че Ню Делхи има стратегически заложби като контрола върху островите Андаман и Никобар, за да изпълнява такава роля на проводник на сигурност в Индийския океан. Именно такъв ангажимент от Ню Делхи ще позволи на САЩ да концентрират вниманието си в парирането на китайския натиск на запад от Протока Малака, в посока Югоизточна Азия и Южнокитайското море. Подобна роля, но този път касаеща по-скоро западната част на Индийския океан и предвид добрите двустранни отношения между Париж и Ню Делхи, Вашингтон антиципира и в лицето на Франция. Някой цинично би определил това като разпределение на труда на географски признак. Засега обаче то е по-скоро хипотеза.
В САЩ пък Индия вижда партньор, с помощта на който да бъде смекчавано геополитическото набъбване на Китай. Противопоставянето на амбициите на Пекин в региона е основна цел във външно-политическият фокус на Индия. Южноазиатската страна е изправена пред потенциална търговска и военна обсада от Китай: на север в Ладак по Линията на фактически контрол, където Пекин увеличава обема на военното си присъствие; на запад пък се хомогенизира оста Пекин - Исламабад, пряко проявление на която е Китайско-пакистанският икономически коридор; на изток се развива Икономическият коридор Китай - Мианмар; на юг в Индийския океан са "перлите" от китайската огърлица (мрежа от контролирани от Китай пристанища, някои от които са Хамбантота и Коломбо в Шри Ланка; Гуадар в Пакистан и Кяукпю в Мианмар).
Именно съображения от този характер, диктувани ако не от еднаква, то от сходна интерпретация на източниците на рискове в Индо-Пасифика, обуславят акцент върху сътрудничеството в сферата на сигурността и военно-промишлените сектори на Вашингтон и Ню Делхи. Пример за това видяхме и в проведената среща между американския президент и индийския министър-председател тези дни. На нея Джо Байдън посрещна на предоставяна от него държавна вечеря Нарендра Моди (третата такава от началото на мандата на ръководителя на Белия дом. На първите две негови гости бяха френският президент Еманюел Макрон и южно-корейският премиер Юн Сук-йол). В рамките на посещението на индийския министър-председател във Вашингтон, двете страни потвърдиха намерението на Ню Делхи да закупи 31 американски безпилотни летателни апарата MQ-9B Reaper (16 oт тях ще бъда SkyGuardian модификация, предназначена за индийските сухопътни и военно-въздушни сили, а 15 Sea Guardian - за флота на страната), след като разговори в тази насока се водеха от няколко месеца насам. И ако преди десетилетие Индия вече бе избрала американската компания General Electric като доставчик на двигатели F414, които да "захранят" проекта за индийски боен самолет (различни модификации на HAL Tejas), то новото в случая е, че необходимите за целта мотори ще бъдат произведени в Индия. Последното обаче предполага споделяне на технология и инфилтриране на местни компоненти в двигателя, което е изключително, предвид стандартната американска резервираност в предоставянето на ноу-хау на чувствителни технологии. Сделката ще бъде на стойност около 3 млрд. долара като чрез добиването на тези дронове се очаква Индия да подобри своя разузнавателен поглед и оперативна готовност както спрямо Хималаите, така и по отношение на Индийския океан (Ню Делхи има вече впечатлението от този тип дрон, тъй като от 2020-та година насам оперира с два Sea Guardian). За американците това споразумение е второто най-знаково такова, касаещо споделянето на военна технология в региона на Индо-Пасифика, от 2021-ва година насам, когато те, заедно с Обединеното Кралство, обещаха предоставянето на подводници с ядрени двигатели на Австралия. За разлика от Индия обаче, Вашингтон, Лондон и Канбера са партньори в разузнавателния съюз "Пет очи" и споделят далеч по-близко минало.
Отвъд сътрудничеството в отбранителните сектори между САЩ и Индия, но в духа на аутсорсинга на производството на технологии и осигуряването на диверсификация на линиите на доставки, Байдън и Моди са постигнали споразумение за създаването на съоръжение за сглобяване и тестване на полупроводници в Индия, което ще се финансира съвместно (проектът е на обща стойност от 2.75 млрд долара, от които американската Micron Technology ще осигури до 825 млн. долара).
Тази тенденция на увеличаването на обема на двустранното партньорство между Вашингтон и Ню Делхи е в синхрон със сътрудничеството им и в многостранни формати като Големия квартет в Индо-Пасифика (заедно с Япония и Австралия) и Малкия квартет в Близкия Изток (заедно с Израел и ОАЕ). Но това не означава, че Вашингтон и Ню Делхи имат винаги и обезателно съвпадение на интересите или пък че "четат" събитията от международната сцена по идентичен начин. Ако рисковете от Китай сближават двете столици, Русия ги отдалечава.
Така например, Индия споделя съображенията на САЩ спрямо експанзията на китайските технологии като разработваната от Пекин 5G мрежа. В същото време Ню Делхи не само че не налага икономически санкции на Русия спрямо агресията на последната срещу Украйна, но и се възползва от така създалата се ситуация, закупувайки руски въглеводороди на занижени цени. Москва продължава и да е основен доставчик на военен хардуер за южноазиатската страна, осигуряваща 45% от общия внос на Ню Делхи (за сравнение, американският дял в този сектор е 11%). Русия и Индия имат и общи проекти: във военно-промишления сектор (от Калашников АК-203 до крилата ракета BrahMos) и в икономическите артерии (като Международния транспортен коридор Север - Юг). В тези аспекти си проличава приемствеността на сътрудничеството между Русия и Индия още от периода на Студената война. В същото време индийската концептуална визия за региона (Indo-Pacific Oceans Initiative) има повече сходство с тази на американците и японците (Free and Open Indo-Pacific), отколкото с китайските алтернативи.
В знак на разбирането на историческото партньорство между Москва и Ню Делхи - докато Индия не схваща, макар и чезнещото такова, между Исламабад и Вашингтон - американската външна политика си позволи да направи през годините няколко знакови компромиса с Ню Делхи. Така например Вашингтон не наложи санкции на Индия при нито един от следните случай: когато южноазиатската страна закупи руския зенитно-ракетен комплекс S-400; когато тя започна да внася рекордно количество руски петрол или да инвестира в иранското пристанище в Чабахар (то е част от споменатия по-горе Международен транспортен коридор Север - Юг). В крайна сметка руско-индийското сътрудничество е необходимо и за Ню Делхи, и за Москва като своеобразен, макар и ограничен, баланс на двете столици спрямо влиянието на Китай. Спокойно можем да кажем, че колкото повече намалява дистанцията между Москва и Пекин, толкова повече ще се увеличава тази между Индия и Русия. Пример в тази посока е буксуването през последните години на тристранния формат Русия - Индия - Китай (РИК). На този етап Вашингтон демонстрира по-голямо разбиране за традициите в отношенията между Ню Делхи и Москва, отколкото такова проявява Пекин спрямо сближаването между Ню Делхи и Вашингтон.
Уважението към връзките на Индия от историческото минало, репродуциращи се и в настоящето, е ключ към успешното развиване на партньорството между Ню Делхи и Вашингтон. Преди години първият дипломат на южноазиатската страна, Субраманям Джайшанкар, говори за "плурилатерализъм". Това е този тип активност, която трябва да преодолее дефицитите и на двустранната, и многостранната дипломация, тъй като първата е твърде ограничена, а втората - често неефективна, за да постигат поставените си цели. Още повече, че нито една от двете не успява да реализира това, което Джайшанкар ще напише във впоследствие широко разпространен цитат от неговата книга "Пътят на Индия": "Време е да ангажираме Америка, да менажираме Китай, да насърчаваме Европа, да успокояваме Русия, да интегрираме Япония...". За постигането на подобна сложна амбиция е необходим инструментариум от нов порядък, какъвто обещават залегналите в плурилатерализма на индийската външна политика "гъвкавост" и секторното партньорство; лесен "вход" и лесен "изход" в системата от съвпадащи интереси. Степента на разбиране на индийската външна политика от страна на партньорите ѝ ще определи това дали тя ще създаде за тях рискове или възможности.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Асан
Коментиран от #8, #12, #17
10:02 02.07.2023
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Дедо Джони
10:03 02.07.2023
4 Асан ортопед-травматолог 2 класс кат-А
Коментиран от #14
10:04 02.07.2023
5 Иначе
Коментиран от #7
10:04 02.07.2023
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Така е
До коментар #7 от "Асан":
И петстин хиляди километра мангистрали...10:10 02.07.2023
10 да питам
10:10 02.07.2023
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Тов. Членин
До коментар #1 от "Асан":
Таваришч , с тия темпове кога Ще стигнем до Берлин ?Коментиран от #16
10:13 02.07.2023
13 соломон напасания
10:21 02.07.2023
14 мдаааа
До коментар #4 от "Асан ортопед-травматолог 2 класс кат-А":
Ако мислиш , че петрола , газа и природните ресурси са икономика , вазможна е ...йой10:21 02.07.2023
15 ГосТ
10:24 02.07.2023
16 РЕАЛИСТ
До коментар #12 от "Тов. Членин":
Русия не бърза. Има статия на Евгени Халилов. Противникът не е Украйна. Това е САЩ . Русия се е подготвила за дълга война, която ще изтощи САЩ и НАТО. После самите те ще се молят за мир. Всеки ден в магазина и на бензиностанцията го чувстваш на гърбината си.Коментиран от #18, #19, #24, #28
10:26 02.07.2023
17 С 1,8% от
До коментар #1 от "Асан":
световния БВП и също толкова от световното население не можеш да се наречеш суперсила.Коментиран от #20
10:38 02.07.2023
18 Тов. Членин
До коментар #16 от "РЕАЛИСТ":
Таваришч , а беше само една СВО , за три дня ...🤭😁Коментиран от #26
10:42 02.07.2023
19 Русофил
До коментар #16 от "РЕАЛИСТ":
Усещам по гърба си как отивам скоро на море в Гърция. И руснаците усещатна гърба си как заминават на море в Крим.
10:47 02.07.2023
20 Глупко
До коментар #17 от "С 1,8% от":
Мдааа прав си! Но когато имаш една трета от световната територия и най големия (по всяка вероятност) ядрен арсенал, можеш!Коментиран от #23
11:58 02.07.2023
21 Глупко
До коментар #7 от "Асан":
Герб и Борисов нищо не са построили! Само откраднаха и оголиха д-то към САЩ да сме му удобни. А и създадоха орда от слепци следващи ги без да знаят защо, или защото са на хранилката и приживят бавно с влажен поглед!12:04 02.07.2023
22 Варна
До коментар #6 от "Механик":
Произвеждат непрестанно войни!12:06 02.07.2023
23 Този коментар е премахнат от модератор.
24 ТрампЛин
До коментар #16 от "РЕАЛИСТ":
русия ще изтощи икономически Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия и Япония?!? Е това твърдение е за “златния фонд”! Само един пиян ватник може да го твърди.14:35 02.07.2023
25 Успокоител
Коментиран от #27
15:00 02.07.2023
26 Чакат ви
До коментар #18 от "Тов. Членин":
Десетки години военна помощ и пушечно месо за УкрИстан, затягане на коланите, трицифрена инфлация, ядене на молци, хлебарки, и бели червеи, законен и задължителен ицест, хомосексуализъм, забрана на семейството, държавата и собствеността.Концлагер основан на правилата на евроатлантическите ценности определени от сатанисти чиновници- наследници на фашисти... Светлото бъдеще на 1984г. Вече е тук... НА МАТРЯЛА-ЧЕСТОТО!Коментиран от #29
15:16 02.07.2023
27 Джеронимо
До коментар #25 от "Успокоител":
Още поДобре, ако унищожението е физическо, като при индианците... Както писа наскоро един американски наблюдател-"Колко мирно и приятно място ще стане света ако Америка изчезне...Коментиран от #30, #31
16:05 02.07.2023
28 Българин
До коментар #16 от "РЕАЛИСТ":
Русия и САЩ трябва да спрат да се състезават!!! Защото заради тях цялото човечество страда !! Каквито са САЩ, такива са и Русия и накрая някой друг ще спечели !! Вместо да се обединяват големите държави в името на хората и природата,те НЕ спряха да се надпреварват във въоръжаване и да правят войни !! Това е катастрофа за целия свят !!17:11 02.07.2023
29 Обикновен човек
До коментар #26 от "Чакат ви":
Всичко това благодарение на Русия и то сега в 21-век !!! Путин и ОЛИГАРСИТЕ му НЕ искат да се цивилизоват и НАРОДА му да живей свободно !!! Иначе те живеят в ОХОЛСТВО и ЛУКС с крадени пари от руснаците !!!17:21 02.07.2023
30 Българин
До коментар #27 от "Джеронимо":
И сега, ако Русия изчезне и по-точно Путин и ОЛИГАРСИТЕ изчезнат , светът ще стане по-добро място за живеене !!17:33 02.07.2023
31 Човек
До коментар #27 от "Джеронимо":
По-скоро светът ще стане по-добър, ако лидери като Путин и всички, които искат да запазят господството си и имат амбиции да завладяват света ,изчезнат завинаги !!! Обикновените хора НЕ искат войни и диктатури !!!17:48 02.07.2023
32 ЦРУ
20:16 02.07.2023
33 Мравояд
До коментар #11 от "Тя бялата":
Тя бялата ти е взела акъла , късно е за лечение.22:46 02.07.2023
34 Този коментар е премахнат от модератор.