Кога и как един човек, който се занимава с футбол, усеща, че е нежелан? Георги Василев пред ФАКТИ

България завърши наравно – 2:2, с Унгария в евроквалификация, която се игра на Националния стадион „Васил Левски“. Илиян Илиев направи дебют като селекционер на първия ни тим. Но всичко от случващото се на терена остана на втори план, защото хиляди се събраха пред стадиона, за да искат оставката на президента на БФС Борислав Михайлов. Стигна се и до ексцесии, има ранени. Защо се случи всичко това… Пред ФАКТИ говори Георги Василев – Гочето.

- Г-н Василев, как гледате на това, което се случи по време и след мача България-Унгария (2:2)…
- Какво може човек да каже в такъв момент. Не е добре. Във фокус се превърна поведението на хората извън стадиона, а самият факт, че играем такъв официален мач на националния отбор, някак остана на друг план. Струва ми се, че цялата ситуация не беше толкова около футбола, а повече около стремежа на хората, които бяха на тази демонстрация, да се чуят. Фактът, че има ранени, че има размирици, не помага на футбола. Все едно бяха дошли да пречат и да гонят някакви собствени интереси, а на преден план не бе футболът. Безспорен е фактът, че бяхме на толкова високо ниво във футбола преди години, а сега сме стигнали дъното.

- Целят ви живот е минал във футбола, но някога чувал ли сте федерация да призовава да се играе мач на националния отбор без публика…
- Ако това е истина, е нещо невероятно. Крайно некачествено по отношение на работата на важния човек в БФС, който трябва да създаде всички условия и възможности – най-вече за отбора домакин, за да стигне до победа. Неминуемо публиката е част от този фактор.

- Бил сте треньор на много отбори у нас и в чужбина. Кога и как един човек, който се занимава с футбол, усеща, че е нежелан?
- Усещането идва, когато вижда поведението на хората около него. Как няма нужната атмосфера за работа по време на тренировки и мачове, слаба вътрешна атмосфера в самия отбор, отиването към чиновничество, това влияе и се отразява на играта, респективно и следва спад в резултатите. Всичко това предопределя и бъдещето на човека.

- Какъв е основният проблем на българския футбол?
- С две думи не може да се изрази, но ние загубихме много години в организацията и развитието на играта у нас. Много изостанахме от съвременния футбол като организация, като подготовка на кадри, като база. Във футбола останаха хора, които са далече от същината на работата, а имат само ореол от миналото си. И тази възможност да се доказват с авторитета си те просто не го направиха. С качествата си показаха, че не могат да защитават този голям авторитет, който бяха завоювали, респективно и българският футбол бе завоювал. Другите отбори, другите държави отидоха много напред, а ние изостанахме и в общата работа, и в индивидуална работа, и в подготовка на специалисти, и като обединяваща форма на спорта.

- Виждате ли подготвени хора, които да поемат футбола…
- За един футболен ръководител не е достатъчно да е бил добър футболист. Някак погрешно се разбира тази представа, че даден човек излиза от терена и влиза в ръководството и е добър.

- Но е факт, че сме свидетели на това как играчи веднага стават ръководители?
- Докато е играч, човекът изгражда около себе си ореол и той се запазва, както и самочувствието му, което предава на останалите в отбора в началото. Но с времето този ореол намалява и ако той няма визията и образованието, това води до поражение и последици.

- Има ли предпоставки да се случи промяна у нас във футбола?
- За мен въпросът не е толкова до промяна, а до точния избор на хора, защото и сега виждаме апетит в много хора да влязат във футболното ръководство. За мен важното е тези, които искат да решат да решат този проблем - да вдигнат нивото на футбола у нас, дали ще имат качествата и възможностите. В момента нивото ни е много ниско, а въпросът е дали ще се вдигнем, или ще затънем още повече.