Last news in Fakti

9 Април, 2024 09:14 2 094 30

Доц. Иван Митев, изпълнителен директор на БМГК, пред ФАКТИ: Целта е Европа да стане по-добро място за живеене

  • иван-
  • митев-
  • мини-
  • енергетиката-
  • енергия-
  • заплати-
  • ес-
  • руда

Минният сектор реинвестира 2% от своите доходи в обучение на персонал, казва експертът

Доц. Иван Митев, изпълнителен директор на БМГК, пред ФАКТИ: Целта е Европа да стане по-добро място за живеене - 1
Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Как България може да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС. Какво е бъдещето на ядрената енергетика в ЕС, какво включва Законът за критичните суровини на ЕС. Такива теми се обсъждаха на конференцията „Енергийна сигурност - основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България”. Тя бе организирана от Цветелина Пенкова, евродепутат от БСП и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. На форума присъства и доц. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.

- Г-н Митев, ЕС определя два основни приоритета – чисти технологии (включително нови ядрени мощности) и ре индустриализация. Каква стъпка е Актът за критичните суровини и къде се намира България в цялата картина на Стария континент?
- Ще започнем от чистите технологии. Реално политиките, които заложи ЕС за кръгова икономика, в последствие за „Зелена сделка“, e да се стремим към по-чисто, по-екологично производство. Това несъмнено е свързано с две направления. Едното е намаляване на емисиите от различни производствени процеси, което несъмнено след себе си води и до чисти технологии. Чистите технологии обхващат аспектите от производството на електроенергия, до първичния добив и преработка на суровините. Тяхната връзка е в няколко аспекта. Знаем, че чистите технологии, които асоциираме от гледна точка на дневния ред на европейското общество – вятърни геренератори, фотоволтаици, батерии, които да съхраняват електроенергията, се развиват в различни посоки. Но има и чисти технологии за автоматизиране на процесите, което се избягва от широкия медиен отзвук. Благодарение на тези модерни нови технологии и автоматизации на процесите за намаляване косвения ефект върху производствените процеси, така наречената енергийна ефективност на промишлените системи, защото ние енергийна ефективност асоциираме само със саниране на сгради, на база на които могат да се получат много добри резултати. Всички тези технологии, ако ги погледнем комплексно, имат две основни цели – Европа да стане по-добро място за живеене от останалия свят и да имаме конкурентни цени на електроенергията. Това е базата, без която ние не можем. Просто ни трябват конкурентни цени, за да бъдем адекватни на останалия свят, за да имаме производствени системи от какъвто и да е характер, за да говорим изобщо за реиндустриализация. Виждаме как цените на енергоносителите принуждават в европейски мащаб преосмислянето и отварянето на нови мощности в целия икономически спектър. Това несъмнено е препятствие, което седи пред Европейската комисия и цялото управление на ЕС. Критичните суровини са в основата на изграждането на такива чисти технологии. Всичко това е свързано с употребата на метали и индустриални минерали. Те са в основата на развитието на човечеството в последните 100 години. Металите и индустриалните минерали спомагат за развитието на технологичните процеси и като апаратура, и като производство, и като ноу-хау. Виждаме как през последните 20 години се разви комуникационната техника. Много интензивно развитие на сектора. Така е и с останалите индустриални икономически сектори.

- Това какви нови пазари отваря пред България?
- Мога спокойно да кажа, че България има много добра стартова позиция. Защо? Защото в момента в Европа ние употребяваме 30% от световния добив на тези критични суровини. А в ЕС добиваме едва 3% от тях. Най-големият проблем е, че ние - при някои от металите и минералите, сме 100% зависими от внос от трети страни, а дори и извън континента Европа.

- У нас добиваме само 1/10 част от цветните и индустриални метали, а останалото е внос. Защо е така?
- 1/10 добиваме от цветните метали, но на ниво световен добив. На ниво ЕС е различно. В ЕС ние сме в Топ 5 по добив на различни метали – като започнем от цинк, мед, злато… Тези метали се необходими не за забогатяване, както много често се опитват да пресъздадат информацията, а за производството на високо-технологични продукти, които са свързани с автоматизацията на всяко едно производство. 27% ни е вносът в ЕС на тези суровини. Целта, която си поставя Европейската комисия чрез регламенат за критичните суровини, е ние до 2030 година да постигнем минимум 10% собствен добив, което респективно отваря пред България добра стартова позиция. Пак ще кажа, че ние сме в Топ 5 по добив в Европа като минна индустрия в различните ѝ направления, а това ни отваря възможност да навлезем в пазар, в който има глад и не е нужно да се борим много с конкуренция. Пред нас се отваря голям пазар, който ще доведе до огромни позитиви за българската икономика. Вместо да се чудим откъде ще дойдат инвестиции в нашата икономика, ние просто трябва навременно и систематично да привеждаме регламентите и законодателството, свързано с критичните суровини, и да го внедряваме.

- А какви са те, какво ни казва регламентът…
- Регламентът ни казва нещо, което ние много добре го знаем в България. Първо, ние трябва да обновим базата си данни с видовете полезни изкопаеми, за да може да направим индустриален добив, които да е рентабилен. Това минава през минимум 5-годишни проучвателни планове. Просто правителствата трябва да направят минимум петгодишни проучвателни планове на територията на държавите членки, на територията на вяка една страна, защото информацията за подземните богатства на Европа датира като знания от 70-те и до средата на 80-те години на миналия век. С такава база данни се работи за различните ресурси. Така че първата ни стъпка трябва да е проучването на суровини, които да защитят нашата независимост. След като направим кампания за търсене, ние трябва да погледнем и регулаторната норма. На ниво Европейски съюз проекти за добив продължават буквално десетилетия. А според информацията, която имаме за запасите в ЕС, които и третира Законът за критичните суровини, ние имаме буквално запаси за близките 10-15 години, но не повече от 50 години. Така че възможно по-бързо трябва да започнем проучване и добив. Затова ЕК залага срок за всички разрешителни режими, че това трябва да се случва в рамките на 27 месеца. И това, разбира се, да върви паралелно с развитието на чистите технологии. Оказва се, че става така, че за да развиваме нашите чисти технологии, които са познати по цял свят, в един момент изпадаме в тежки зависимости от доставки. Ние усетихме кризата на доставките, която беше по време на КОВИД пандемията, това заплаши индустриализацията на Европа, а също така застрашава и нашите крайни продукти. Защото е важно тези крайни продукти да носят чиста добавена стойност както към държавата, така и към обществото, към региона, където се развива индустрията и хората работят.

- Как се развива минният отрасъл у нас към днешна дата. Какво наблюдавате?
- Минният отрасъл в България е сравнително устойчив, защото е с огромни традиции. В годините назад развитието му е било умерено, много добре планирано, защото знаете, че цените на металите и на материалите винаги варират. Веднъж са високи, следваща година са ниски, но минната индустрия има огромен опит през годините във времето назад.

- Как се балансира всичко това?
- Минната индустрия е бизнес, който не се разглежда в рамките на 1, 2, 5 години, а в рамките на 10, 15, 20 години. В такъв период се планират приходите и разходите, залагат се флуктуациите по различните пазари и цени. Това са рискове, които нашите индустрия поема. Тя е изградена изключително и само от експерти както на управленско ниво, така и на най-високо мениджърско ниво. И това ни прави стабилни. В края на 90-те години имаше криза на управлението на нашите ресурси, но след това, слава Богу, резултатите на минната индустрия показват устойчив ръст. И като бизнес, и като работна заплата, и като внесени данъци и такси. Това е така, защото сме светла икономика, сектор, който 100% работи по деклариране на доходи и заплащания. Това показват всички ставки на дружествата. Също така виждате, че, където има оператор на подземни богатства, общините са в Топ 3 по средна работна заплата. Това е реалният принос на сектора както за местната икономика, така и за обществото, така и под формата на дарителските кампании, в които участват фирмите. Така се подобряват условията на живот в общините, защото всяка една от компанията реализира печалба, а част от нея инвестира и подобрява средата на живот в региона си. У нас през миналата година има над 500 посещения от световен мащаб в нашите компании. Говорим за хора, които идват да видят ноу-хау, защото сме пример как работим. В България експлоатираме руда с ниско съдържание на полезната част. Какво ще рече това... В България ние оперираме с 0,3% полезна част на тон добита руда, а средното за Европа това е 2%. В световен мащаб средната концентрация на полезната част е около 6%. Реално погледнато, ние се доказваме благодарение на огромните инвестиции, които правят нашите компании в своите предприятия и в квалификацията на кадри. Това спасява нашият сектор въпреки ниската концентрация на полезната част. Ние никога не може да се сравняваме нито с Чили, нито с Полша, защото при тях рудата е богата и полезната част е в пъти в по-голяма.

- Какво се случва на държавно ниво?
- Минният сектор реинвестира 2% от своите доходи в обучение на персонал. Единствено пред нас като сектор, който инвестира повече - в рамките на 3%, това е държавната администрация. Ние поддържаме дуални обучения по регионите, поддържаме професионалните гимназии във всякакъв аспект, работим много с висшите училища и всичко това е свързано със социалната политика. Говорим за приноси, които не могат да бъдат оценени сега, а ще бъдат измерени в годините напред.


Поставете оценка:
Оценка 1 от 12 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 шефа

    26 1 Отговор
    За да е България добре трябва да се направи точно обратното на лъжите и измислените твърдения на този измислен соро.... Доцент.
  • 3 Да ! Точно така!

    18 0 Отговор
    Да ! Точно така! За някои индивиди!
  • 4 Слава Русия

    21 0 Отговор
    Целта е Европа да стане негодна за живеене и най лошото място на планетата земя и най бедното!!!
  • 5 свидетел

    19 0 Отговор
    за живеене, ама на кого !?
  • 6 европа загива бавно и сигурно

    22 0 Отговор
    европа беше добро мясъо за живеене но вече не е и не отива към по-добре а точно обратното!!! освен всякакви глупави ограничения новите инженери спомагат за това и то стабилно който не е ходил в европейски големи градове направо ще му дойде като шок когато види каква паплач е превзела централните улици на градовете
  • 7 Анонимен

    3 8 Отговор
    дано
  • 8 Сталин

    19 1 Отговор
    Като им чуеш празните приказки на тези безполезници и разбираш че за нищо не стават ,лузъри и непотребници
  • 9 Здрасти

    15 0 Отговор
    Вижте му физиономийката. Та тоз и прането си не бих му поверил.
  • 10 1020

    14 0 Отговор
    "По-добро място за живеене" БЕШЕ целта на Европа. Сега целта е тотална власт на шепа извр атеняци върху многомилионното европейско население.
  • 11 ХА ХА

    15 0 Отговор
    Тоя смешник взема хората за абсолютно тъпи! Всички действия на бюрократите в европейския парламент са насочени към съсипването на Европа и това е очевидно и целенасочено!
  • 12 ТаУмВзе

    7 1 Отговор
    Бивша Европа е Халифат бре гугутка!
  • 13 7373272

    6 0 Отговор
    Пак илюзии продават.
  • 14 Ха ха ха ха ха ха

    6 0 Отговор
    А бре ти кога за последно ходи в Ойропата и какво ти разбира сурватката под ,,по-добро" място за живеене !
    Добре,че НИКОЙ не ви обръща внимание на простотиите които ги бълвате нон стоп.
  • 15 Полит.коректен расист

    6 0 Отговор
    А защо в БГ.реклами има негри

    Коментиран от #26

  • 16 7373272

    5 0 Отговор
    Пак илюзии ,нищо общо с това ,което ни виждат очите.
  • 17 Въх..

    4 0 Отговор
    Боже!,моля Те !, прибери си версиите!.
  • 18 наум

    7 0 Отговор
    Откъде се пръкнаха такива парцали? Що за тъпотии?
  • 19 Макето

    10 0 Отговор
    България-държавата:
    с повече професори от студентите
    с повече писатели от четящите
    с повече държавни служители от работещи
    с повече народни представители от избиратели
    С една дума, Абсурдистания!
  • 20 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 21 БЪЛГАРИН🇧🇬

    5 0 Отговор
    ЩоТриетеБеБоклуци?Какво нецензурно написахБеПЕЕЕЕЕРАСИ?

    Коментиран от #25, #27, #28

  • 22 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 23 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 24 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 25 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 26 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 27 Ев. А. го

    0 0 Отговор

    До коментар #21 от "БЪЛГАРИН🇧🇬":

    Тия зеаа голямата изтривалка .
  • 28 Е. Ва. Го

    1 0 Отговор

    До коментар #21 от "БЪЛГАРИН🇧🇬":

    Имам чувството , че поне трима ме следят и трият .
    Еййй , да не е Тодор Живков на власт бре .
    Аааааа добре , наследниците са му .
    Ядва се .
  • 29 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 30 Този коментар е премахнат от модератор.