Григор Лилов: Президентът, декларацията и сценарият

Всички политически партии правят и невъзможното, за да продължи управлението на служебния кабинет – на президента Румен Радев.

Това коментира във "Фейсбук" Григор Лилов.

В тази връзка Декларацията на ДБ, приета и от ПП, е същото – минимум още 3 месеца да изчака президентът + 2 месеца до провеждане на изборите + неизвестно колко до сформиране на работещ парламента + неизвестно колко до евентуално правителство.

Накратко: ПП-ДБ направиха поредна крачка, за да осигурят алиби за това президентско управление.

Предишната крачка беше на ГЕРБ.

Съзнателно Борисов представи за гласуване правителство от изцяло верни негови хора, част от които порядъчно изцапани, а някои направо плачещи за затвора. Замисълът беше като пропадне кабинетът, да се развържат ръцете на президента. Защото при върнат мандат следващото връчване е разписано в Конституцията след седмица време, докато при приет, макар и пропаднал в парламента, срок за връчване на втори мандат не е посочен.

Освен това тези поне 5 месеца означават януари догодина.

А какво ще се случи до и в януари догодина?

1. Ще изясни кой е новият президент на САЩ и каква външна политика ще води. Както прогнозирах в мой пост, до този избор у нас ще се тупа топката. Повелята на Живков „да се поснишим, докато премине бурята” е душата и сърцето на партиите у нас

2. На фона на този избор Кремъл и Путин ще определят новата си геополитика.

3. На фона на този избор ситуацията в Украйна ще се поизясни.

Чак тогава ще приключи политическата криза у нас – по един или друг начин.

Освен това самата Декларация е парадоксална и е нонсенс (без смисъл, абсурд).

Тя е нещо като малко бременна, каквото чудо лъжата и демагогията познават, но реалността - не.

Защото хем се заявява, че антикорупционно мнозинство за създаване на правителство в този парламент няма, хем от друга с Декларацията се предполага антикорупционно мнозинство.

Ами ако очаквате такова, направо правете правителство! Ако не очаквате, защо тогава е Декларацията?

Тази демагогия е необходим похват да се излъжат електоратите въпреки претенциите им, че са умни и интелигентни. Както ги лъжат за противоречията между Румен Радев и Главчев. Защото не искат да забележат факта, че Главчев отказа във Вашингтон да подпише Декларацията за Украйна(виж мой пост – т.е. направи точно онова, което изискваше Радев,. А Радев така си изми ръцете от тази отговорност и вина.

Декларацията за пореден път закова един известен факт, който никаква пропаганда не може да скрие освен за малко време. ПП е президентска партия по зачеването ѝ. Днес потвърди, че си остава такава – дете на бащицата Радев. Новото е, че ДБ (автори на декларацията) май също искат от Радев да ги припознае като свое дете.

Днес ПП-ДБ дадоха рамо на бащицата. С разчета, че утре той ще им подаде десница зад кулисите.

Позицията на Румен Радев засега е обективистична. Обективистична, но не и обективна. Той се накара на децата си, че Конституцията изисква нещо друго от тях. Но задържа мандата и не им го връчва.

Най-вероятно следващата седмица партиите ще докладват, че са започнали обсъждането на Декларацията. След месец ще докладват, че започват да бистрят законите. И така докато мине времето и се види накъде ще задухат геополитическите ветрове.

Апропо, на 4 юли Румен Радев заяви, че не вижда по-ранни избори от месец октомври. Мотивът на президента: август не бил добър за предизборни кампании. При такъв разчет правителство евентуално ще има чак след президентските избори в САЩ.

И последната точка в този сценарий е подготовката за „правителство на националното съгласие”.

Обществото за тази цел се вари на бавен огън, вкл. и със сценария "декларация". Така се вари, че да не го усети - както жабата не го усеща и не изскача извън тенджерата, макар че ще я сварят съвсем.

Правителство на националното съгласие означава едно-единствено нещо: създаване на парламентарно мнозинство не само с БСП, не само и с едно от двете ДПС-та (затова Задкулисието го разцепи – да се намърдат в мнозинството и др. партии), но и с Възраждане и дори отломките от разпадналото се Величие.

Още една крачка към постепенната путинизация на България под възторжените аплодисменти на поведените за пореден път за носа електорати.