Защото не се чу една песен в страната на „мизерниците“…

Една песен не се чу в страната на „мизерниците“, а това се оказа пълна, щастлива и жива DJ класика. Какво ще се запомни от мача на Григор Димитров и Новак Джокович… Два часа шоу, събрани пари за благотворителност, артистични изпълнения от сърбина – защото се е научил да прави шоу, тенис на високо ниво, добри изпълнения и т.н. Като цяло едно добро забавление, което всеки ще си го помни. За мача се писа много два дни преди него. В деня на шоуто бе отразен и толкова. Край! Край ли – нееее. Всичко за мача започна с неговия край, когато Ноле каза, че три дни се е готвил да пее една песен. Поиска от диджея в залата да му я пусна, но не я получи. И така една песен обзе страстите и превзе държавата на „мизерниците“. Вече за n-ти ден говорим кой прав, кой крив и защо една песен не се чу за Ноле. N-ти ден говорим за една песен, а мача между Гришо и Ноле май вече никой не го помни. Ми, то е така, в държавата на „мизерниците“. Липсата на една песен предизвика хиляди коментари, оживени дискусии, ожесточени спорове и т.н. А това, че македонски вицепремиер ни нарече „мизерници“… Да, това беше заклеймено от редица политици и анализатори, но отмина в един или два дни.

И какво излиза. Че това, че някой ни обижда, че се гаври с народа и държавата ни е нещо хей така, с което няма проблем. Обществената енергия го приема, някак като ежедневие. Няма силна обществена реакция, нищо че в очите на политик от РСМ сме „мизерници“… Това не е кой знае какво.

Но обществената енергия избухна, защото не се чу една песен. А колко може да е полезна тази обществена енергия, ако със същия ентусиазъм накара хората да отидат да гласуват, примерно, да подадат ръка на някой в нужда, да направят добро, да откликнат на зов за помощ, да дарят кръв или пари, да купят нещо в магазина на възрастен човек на опашката. Всъщност, сигурно това се случва, но не се забелязва, остава скрито, защото доброто винаги е силен стимул за живот. Но тази енергия не се канонизира някак, защото всеки си казва – и тва ще мине, нали сме си…