Когато Западен Берлин бе спасен от гладна смърт

Цяла Германия изглежда като огромна развалина. След края на Втората световна война цялата страна е разрушена, но хората се надяват на по-добри времена. В същото време над възстановяването на страната вече надвисва сянката на Студената война.

Победителите във войната започват недоверчиво да се дебнат взаимно. От едната страна са САЩ, Великобритания и Франция, от другата - Съветският съюз. Германия е разделена на окупационни зони. Разделена е и столицата Берлин. В града напрежението между довчерашните съюзници е особено осезаемо.

В трите западни сектора на Берлин живеят два милиона души - на нещо като остров посред съветската окупационна зона в Източна Германия.

Кризата, предизвикана от въвеждането на германската марка

На 20-и юни 1948-а година Западът и Изтокът стигат до открито премерване на силите. Западните съюзници взимат решение за валутен съюз: рождението на западногерманската марка. Германия трябва да бъде изправена на крака с помощта на силна, твърда валута. Западната марка е въведена и в Западен Берлин, но съветският диктатор Сталин се опасява, че това ще укрепи града като предмостие на западните сили към цял Берлин и Източна Германия.

"Така се стига до разлом между западните съюзници и съветското командване", обяснява историкът Бернд фон Костка. "Общата политика по отношение на Германия и дотогава е трудна, но с валутния съюз тя става направо невъзможна."

През нощта срещу 24-и юни Съветите блокират всички артерии към Западен Берлин. Скоро там настъпва и мрак, защото три четвърти от електроенергията идва отвън. Режимът на Сталин иска да изтощи Западен Берлин, за да изтласка западните съюзници от града. Но те не се дават. САЩ смятат Западен Берлин за ключов фактор в борбата за свобода и демокрация - и за барикада срещу настъплението на комунизма.

Западен Берлин - преден пост в борбата за свобода

А времето неумолимо изтича: западноберлинчани направо са заплашени от гладна смърт. Ето защо президентът на САЩ Хари Труман, след договорка със съюзниците, взима решение за една направо сензационна операция. Двата милиона граждани на Западен Берлин вече ще бъдат снабдявани с храна само по въздуха, като самолетите ще летят по три коридора, които Съветският съюз е гарантирал. В първия момент този план изглежда абсолютно невъзможен, но алтернатива просто няма, обяснява фон Костка.

На 26-и юни първите машини на американските ВВС стартират от базите във Франкфурт на Майн и Висбаден към западноберлинското летище Темпелхоф. Скоро самолетите вече летят през минута и половина и кацат първо на едно, а по-късно на още две летища в Западен Берлин.

Гражданите на Западен Берлин се нуждаят всекидневно от 5000-6000 тона храни и въглища. Акцията по тяхното снабдяване достига апогея си през април 1949-а година, когато в рамките на 24 часа и 1500 полета в обградения град са доставени 13 000 тона товари. Пилотите, осъществяващи въздушния мост, летят постоянно. Често са смъртно уморени и рискуват живота си, за да кацнат в Западен Берлин независимо от климатичните условия. Няколко машини претърпяват злополуки.

Шоколади и дъвки за децата

Машините с перки, които берлинчани наричат "стафидени бомбардировачи", при кацането си често минават толкова ниско над жилищните сгради, че екипажите и хората на земята дори могат да си помахат. Някои от пилотите хвърлят саморъчно направени парашутчета с шоколади и дъвки за децата долу.

Прехвърлянето на този въздушен мост поставя началото на затоплянето на иначе доста напрегнатите отношения между американските окупационни сили и германското население. "Един приятел от окупационните сили ми е разказвал, че преди моста когато влизали в ресторант, местните хора ставали и напускали. Но след като започнахме да снабдяваме Берлин с храна, вече бяхме добре дошли. А това е фантастично. Враговете станаха приятели", разказва в спомените си бившият пилот от ВВС на САЩ Гейл Халворсън.

Решаващи са не само храбростта и умението на съюзническите пилоти, но и издръжливостта на западноберлинчани. По онова време тамошните домакинства имат ток само по един час на ден, защото въглищата за електроцентралите идват по въздуха. Режимът на тока е променлив, така че в някои случаи единственият миг за приготвяне на топла храна настъпва посред нощ. За отопляване и дума не може да става. "Населението е било подложено на чудовищни лишения", обобщава швейцарският историк Валтер Хофер.

Въздушният мост печели на съюзниците все повече симпатии на международната сцена, докато авторитетът на Съветския съюз започва да спада заради наложената блокада. В крайна сметка Сталин е принуден да осъзнае, че няма да спечели това премерване на мускулите и след 322 дни, на 12-и май 1949-а вдига блокадата. За тази близо година в Западен Берлин са кацнали 260 000 самолета, които са доставили над два милиона тона храни и други стоки за населението. Официално въздушният мост е прекратен на 30 септември 1949 година - преди точно 75 години.

Историческата грешка на Сталин

"Сталин постигна точно обратното на своята цел да предотврати възникването на западногерманска държава. Напротив - нейното създаване бе ускорено, появи се и НАТО, интеграцията на западния свят започна да набира скорост. Блокадата на Западен Берлин е една от най-големите грешки, допускани от някой политик в човешката история", смята историкът Валтер Хофер.

А германците изведнъж отново се чувстват приети в ценностната общност на западния свят. И вече гледат на съюзниците не толкова като на окупатори, колкото като на закрилници, обяснява историкът фон Костка.

Той смята, че този въздушен мост е в основата и на днешното международно сътрудничество в условията на хуманитарни катастрофи, в райони на конфликти и кризи. "Разбра се, че снабдяването по въздуха работи. А днешните самолети имат толкова голяма товароподемност, че онези доставки вече могат да се осъществят с много по-малко полети - и то до всяка точка на света."

Автор: Ралф Бозе