Харис има проблем. И той не е Тръмп, а образът в огледалото

Три седмици преди изборния ден Камала Харис буксува. Кампанията на кандидата за президент на Демократическата партия изглежда като автомобил, който започва да губи мощност в особено ключов момент, точно преди финалната права.

Разбира се, нека започнем с очевидното: с влизането си в предизборната битка като кандидат за ръководител на Белия дом на мястото на Джо Байдън Камала Харис направи изборите оспорвани. Но още към онзи момент бяха лесни за разпознаване проблемите пред бившия прокурор и сенатор от Калифорния - това, че кандидатурата ѝ е електорално лимитирана предвид тесния ѝ идеологически профил и принадлежност към едно непопулярно управление като действащото. Поради това нейното кандидатиране за президент на САЩ бе стъпка напред за Харис и две назад за Демократическата партия. Няколко месеца по-късно времето не опровергава, а напротив, потвърждава тези структурни обструкции пред нея: тя продължава да бъде приемана от американците като по-радикалния кандидат спрямо Доналд Тръмп и не успява да се дистанцира от непопулярните и откровено сгрешени политики на текущата демократическа администрация.

Особено сериозен пример за последното бе медийното ѝ участие в The View по ABC, където, попитана дали би направила различни решения от вече взетите такива от Джо Байдън, тя отговори с "няма едно нещо, което да ми идва наум". И впоследствие добави, че "аз съм част от повечето решения, които имат значение". А това бе изключителен подарък - нещо като автогол 10 минути преди края на мача - за републиканците. Те "грабнаха" тази част от интервюто на Харис, в което тя самата се "пришива" до едно непопулярно управление, и я превърнаха в успешна антиреклама, която вече се върти в различните кабелни и социални мрежи. Всъщност през цялата кампания Доналд Тръмп се опитваше да каже на американските избиратели, че Камала Харис е още от същото (Джо Байдън), а накрая те го чуха и от устата на кандидата на демократите. Такива, уж нагледно малки неща във вихъра на кампаниите - като това да си погледнеш часовника, докато те питат за националния дълг на страна, както направи Джордж Х. У. Буш през 1992-ра г. - всъщност имат обратнопропорционален ефект.

Три седмици преди 5-ти ноември подкрепата за Камала Харис се намира някъде между електоралната стагнация и рецесия (тоест, ако има динамика, тя е по-скоро в посока да губи подкрепа, отколкото да я задържа, но във всички случаи демократът не я увеличава). Смисълът, който стои зад тази констатация, е много важен: окончателната дата, на която американските граждани могат да гласуват, наближава, а кандидатът на Демократическата партия е зает с това да задържа, а не да увеличава подкрепата за себе си! Може би точно това незавидно положение обяснява защо Камала Харис обиколи през последната седмица редица медийни платформи - от кабелни телевизионни мрежи до подкасти, чиято публика е по-скоро близка на Демократическата партия. Харис е в ситуация, в която тя се опитва да задържи питомното в кошарата, а не да вкара дивото в нея. Питомното е недостатъчно, за да спечели Белия дом, но поне я задържа в надпреварата в достатъчно конкурентна позиция.

Това електорално буксуване на Камала Харис намира числово изражение и в данните. Шест от седемте оспорвани щати "светнаха" в червено според осреднените данни на RealClearPolitics. Да, във всеки един от тях разликата между Харис и Тръмп е не просто в рамките на социологическата грешка, но дори под 1%. Такива маргинални разлики съществуват по-скоро на хартия, отколкото на практика. Но те показват нещо важно: след като републиканецът е конкурентноспособен в Мичиган (условно, Тръмп води там) и Уисконсин (условно, Харис води там), значи Тръмп е в по-добра позиция да спечели в Пенсилвания, отколкото е Харис. А проблемът за кандидатурата на Демократическата партия е, чe за нея е много по-важно да спечели и Уисконсин, и Мичиган, отколкото това е за Тръмп; републиканецът може да загуби и двата споменати щата и пак да стане президент, докато това изглежда много по-трудно за демократа.

Всъщност текущият момент показва, че Доналд Тръмп никога не е бил в по-добра позиция да спечели Белия дом. Три седмици преди изборния ден републиканецът изоставаше с разлика, по-голяма от статистическата грешка, и през 2016-та (срещу Хилари Клинтън), и през 2020-та година (срещу Джо Байдън). В актуалния случай Камала Харис има преднина пред Тръмп на национално ниво с 1.8%, но - което е много по-важно от националните сондажи! - демократът губи от републиканеца с 0.4% в оспорваните щатите според данните на RealClearPolitics. Повтарям: тъй като тези разлики са по-скоро формални, техните числовите изражения не трябва да се абсолютизират. Но те са повече от достатъчни, за да очертаят една ясна тенденция в сравнителен план. Един път, Камала Харис е в по-лоша позиция, отколкото бе тя самата преди един месец. Тогава, ако някой от двамата имаше предимство в оспорваните щати - независимо колко тънко или маргинално - то бе на страната на демократа. Втори път, Камала Харис изглежда като по-слабия кандидат за президент на демократите спрямо Клинтън през 2016-та и спрямо Байдън през 2020-та г.

Показателно за това, че кампанията на демократа се намира в състояние на тиха криза, е и въвличането в нея на бившия президент Барак Обама. Появата на 44-тия ръководител на Белия дом в предизборно събитие в Питсбърг тази седмица имаше двояка цел. Един път, да даде допълнителна енергия за кампанията на Харис в ключов щат като Пенсилвания. Втори път, да адресира един специфичен електорален проблем на кандидата за президент на демократите - липсата на ентусиазъм сред мъжете афроамериканци да гласуват за Камала Харис (последното проучване на New York Times/Siena показа, че подкрепата за Харис в този конкретен електорален сегмент е 50%, докато за Хилари Клинтън тя е била 71%, а Джо Байдън - 69%).

Разбира се, всяка поява на Обама носи много повече от преодоляването на специфични проблеми, доколкото той остава най-значимият политик в средите на Демократическата партия, който може да повлияе в положителна насока на мотивацията на свързаните с въпросната формация избиратели. Оттук бившият президент се опитва да компенсира дефицити на Харис като липсата на автентичност/непринуденост в обществената комуникация и нейната все още относително високата степен на непознаваемост сред американското общество. Колкото и бири да изпие Камала Харис със Стивън Колбър в The Late Show по CBS, колкото и "женски разговори" да проведе демократът в подкастa на Александра Купър Call Her Daddy, просто има неща, които само Обама може да направи.

Но не Обама се явява на избори след три седмици, а Камала Харис. И тя има проблем, който не е Тръмп, а образът в огледалото.