Западът цака с АTACMS преди Тръмп и Путин да са решили съдбата на Украйна

Имаха много месеци да се подготвят за това. Но едва след преизбирането на Доналд Тръмп западните лидери направиха равносметка на неговата политика на разрив и постепенно излязоха от отричането, като подновиха обещанията си да помогнат на Украйна. Вербално подкрепата за Киев достигна нов връх, сякаш съюзниците, паникьосани, искаха да действат, преди избраният президент, който вече действа във Вашингтон, да наложи мир, неизгоден за украинците. Това пише в материал за френския всекидневник политическият анализатор Изабел Ласер.

За да преобърне съдбата и да вземе историята с щурм, администрацията на Байдън разреши на украинците да използват американски ракети ATACMS за удари по военни цели в Русия. Това беше отдавнашна молба на украинците, която американският президент, страхувайки се от нова "ескалация" на войната, досега отказваше да уважи. Както и преди, преди да промени решението си, той отказа да достави тежки танкове и изтребители бомбардировачи F-16. "Помощта от международната общност ни помогна да оцелеем. Но забавянията, наложени от безкрайните политически дебати и спирачките, наложени на помощта, причиниха загубата на много животи. Време е да оставим Украйна да спечели, а не просто да ѝ позволим да се съпротивлява и да не губи. Повече от всякога имаме нужда от истинска смелост и истинско лидерство", обобщава украинката Александра Матвийчук, носител на Нобелова награда за мир през 2022 г., на Парижкия форум за мир.

Има ли вероятност американската промяна на курса, представена като отговор на ангажимента на 10 000 севернокорейски войници на страната на Русия, да промени баланса на силите на място? "Американците правят това, което трябваше да направят в началото на войната, вместо да ограничат помощта си, за да предотвратят поражението на Русия. Но тези ракети няма да променят хода на войната. Твърде късно е. Украинците вече не могат да отвоюват територии", анализира високопоставен дипломат, близък до темата. Откакто въпросът за ракетите с голям обсег беше сложен на масата, руснаците имаха време да се подготвят за това, като преместиха определени военни инфраструктури далеч от фронта, за да ги защитят.

За момента американската зелена светлина се отнася за района на Курск. Позволявайки на Киев да защити позициите си, придобити през август на руска земя, той ще се стреми да постави украинците в по-добра позиция по време на бъдещи преговори. Но ще бъде ли разширен в други региони на Русия? Европейците са също толкова виновни. След като дълго време подценяваха руската заплаха, те не се подготвиха за промените в приоритетите на американците. Днес те наблюдават с паника и ужас пристигането на торнадото Тръмп, което иска да даде яростен ритник на международните безредици. Споразумението, дадено в Киев, логично трябва да бъде последвано от това на британците и французите за техните ракети Storm Shadow и Scalp. Но за момента европейците преди всичко се обявиха против евентуално прекратяване на помощта за Украйна от бъдещата американска администрация. ЕС и НАТО ще помагат на Украйна "колкото е необходимо", обеща Еманюел Макрон.

На Парижкия форум за мир френският външен министър Жан-Ноел Баро обеща, че първите френски изтребители Mirage ще бъдат доставени в началото на следващата година. Украйна "може да разчита на ЕС", добави председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но Европа е разделена. Тя го показа отново със злополучната инициатива на канцлера Олаф Шолц, който наруши изолацията, наложена на Владимир Путин, като му се обади по телефона. Еманюел Макрон направи същото в началото на войната, за да се опита напразно да получи отстъпки от руския президент. Олаф Шолц повтори опита в момент, когато украинската армия изпитва големи трудности на място и когато самият той е канцлер в изпитателен срок. Инициативата му несъмнено беше насочена към възстановяване на позицията на ЕС преди започването на евентуални преговори. Но според президента Володимир Зеленски това "отвори кутията на Пандора". Канцлерът, който обеща, че Германия няма да остави Украйна "сама" срещу Русия, все още отказва да достави ракетите Taurus, поискани от Украйна. В Берлин изкушението да се върне към "бизнеса както обикновено", с Москва, както и с Вашингтон, никога не е за подценяване. "Германия трябва да направи всичко, за да поддържа добри отношения със Съединените щати", каза той. По-специално, тя трябва да работи в полза на "връщане към мира в Европа".

Европа също е обезоръжена. Докато НАТО изисква от своите членове да отделят най-малко 2% от техния БВП за отбрана, осем държави все още изостават значително. Франция и Германия едва достигат този минимум. Само Полша, където делът на населението надхвърля 4%, изглежда е осъзнала проблема. Ако Доналд Тръмп внезапно прекрати помощта за Украйна, европейците несъмнено няма да имат средства да компенсират. Още повече, ако Германия намали наполовина помощта си за Украйна, както планира, и ако Франция, задушена от бюджетния си дефицит, трябва да преразгледа някои от амбициите си в посока надолу. Но Европа е тази, която ще трябва да управлява източните си граници. "Трябва да се противопоставим на руската заплаха, вместо да се чудим дали няма да пожертваме парче от Украйна. В противен случай ще плащаме скъпо и дълго", предупреждава финландският външен министър Елина Валтонен на Парижкия форум за мир. Стратегическата автономия, защитавана от Еманюел Макрон, в крайна сметка триумфира в европейския дискурс.

Но колко още време трябва да мине, преди всички държави да предприемат действия? В Русия стартира друга надпревара след американските избори. Дълго подготвяна, тя се играе не с думи, а с оръжие. Нейната цел е да завземе възможно най-много територии, преди Доналд Тръмп да поеме властта и да установи баланс на силите, благоприятен за Владимир Путин, преди започването на евентуални преговори. Енергийната инфраструктура в големите украински градове беше силно засегната от въздушни удари миналия уикенд. Според американските разузнавателни служби 50 000 войници, включително севернокорейци, подготвят контранастъпление, за да си върнат териториите, завладени от украинците миналото лято в района на Курск. Също така се съобщава, че Кремъл подготвя предстоящо нападение на южния фронт, в района на Запорожие. От октомври руските сили смениха скоростта в Донбас, където завзеха над 400 квадратни километра. Без да трепнат, съюзниците на Русия Иран, Китай и Северна Корея засилиха военната си помощ. Една парализирана Европа винаги обещава: съдбата на Украйна никога няма да бъде решена без украинците и не може да се преговаря за териториалната цялост на страната. Днес обаче всеки рискува да бъде поставен пред свършен факт от Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Въпросът никога не е бил толкова наболял: ще бъде ли Европа нещо друго освен зрител, ако двамата мъже се съгласят да решат съдбата на Украйна?

"Това е въпрос на воля и военно-промишлен капацитет. Ние знаем какво да правим и как да го правим. Но ще имаме ли капацитета и волята да постигнем стратегическа автономия?", пита високопоставеният служител на Европейската комисия Питър Вагнер на Парижкия форум за мир. Елина Валтонен се надява на това: "Би било необходимо, защото не става въпрос само за съдбата на Украйна, но и за бъдещето на демокрацията и на Европа".