Най-голямото нахалство: Денят на победата

Коментар на Георги Лозанов:

На фона на преговорите за траен мир в Украйна, които Путин майсторски саботира, предложението му за тридневно примирие (от 8 до 10 май) в очакване и на реципрочност от Зеленски, не беше нищо друго, освен голямо политическо и човешко нахалство. Какво като за всеки е ясно, че единствената му цел е да осигури спокойствие за парада по случай тъй наречения День Победы в тъй наречената Великая Отечественная война, след като Путин разбра, че със завръщането на Тръмп в Белия дом, колкото по-безпардонни са исканията му, толкова по-вероятно е да бъдат изпълнени.

Още новини от Украйна

Поне три исторически фалшификации

Най-голямото нахалство обаче е самият Ден на победата (9 май), обявен за такъв от президиума на Върховния Съвет на СССР през 1945 година, без съгласие на съюзниците във Втората световна война, които имат други представи за края ѝ. Но комунистическа Русия е бързала да си присвои победата, а въобще и войната като я преименува от световна на отечествена, с което създава поне три исторически фалшификации.

Първата е тенденциозното подценяване на съюзниците, които съветската пропаганда скоро ще превърне във враг №1 и ще влезе в Студена война с тях. А учениците в съветския блок от най-ранна възраст ще учат, че именно руснаците са спасили Европа от фашистите и в бъдеще ще я спасят и от капиталистите, каквито са и самите им бивши съюзници. Нищо, че без активната роля на Великобритания и САЩ и отварянето на втори фронт изходът от войната щеше да е твърде различен.

Втората фалшификация, донякъде в противоречие с първата, е заставането редом до същите тези съюзници, благодарение на които войната се разгръща като сблъсък между демокрация и диктатура, за да излезе, че и СССР принадлежи на демокрацията. И да се прикрие фактът, че на източния фронт битката е между две еднакво зловещи диктатури, като комунистическата – след коалиционната победа над фашистката, да получи правото да окупира големи части от Европа. Единствено Чърчил сякаш си дава сметка какво ги чака окупираните държави и замисля съюзниците в края на войната на свой ред да разгромят армията и на победилата диктатура. Планът му обаче не намира подкрепа в уморените вече военни, както личи от кодовото му наименование – операция "Немислимо".

За симетрията между двете диктатури ние имаме собствен красноречив пример с книгата "Фашизмът" на Желю Желев. Написана още през 1967 година, тя излиза след 15-годишно висене по издателствата, за да бъде три седмици по-късно иззета от книжарниците и библиотеките и инкриминирана. Причината е, че масово се чете като описание на комунизма, макар че разказва само за фашизма. И "читателят сам за себе си откриваше ужасяващата истина, че между нацистката и комунистическата политически системи не само няма съществена разлика, но доколкото я има, тя не е в полза на комунизма", пише д-р Желев. Дори ужасяващите числа съвпадат – по около 20 милиона минават и през нацистките, и през сталинистките лагери. Въпреки това обаче: "Светът ненавиждаше Хитлер и съчувстваше на Сталин. Хитлер е завзел половината Европа и целият останал свят му е обявил война. Сталин е завзел половината Европа и целият свят го е приветствал", както печално констатира руският писател емигрант Виктор Суворов и се пита "Защо Втората световна война е завършила за Съветския съюз с така наречената "велика победа", която се е оказала по-лоша от всяко поражение?". Вероятно защото Западът - пред угрозата демокрацията в Европа да бъде унищожена от Хитлер - предприема нещо като познатата ни "сглобка", но геополитическа, в която, за да спре едната диктатура, се съюзява с другата с надеждата после да се справи и с нея. И след 45 години най-сетне успява или поне така ни се струваше тогава…

Третата фалшификация е в датировката на Великата отечествена война – от 1941 до 1945, за да отпаднат първите две години от началото на Втората световна война заедно с въпроса какво е правил СССР през тях. И да се забрави, че подписва договор с Хитлеристка Германия, известен като пакта Рибентроп-Молотов и съвместно нападат Полша – на 1 септември 1939 година Германия, а след 16 дни СССР. И дори излизат с обща декларация, в която се казва, че "уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа". Тръпки да те побият от оруеловата демагогия - "Войната е мир..." - и от това колко прилежно я е усвоил режимът на Путин, като например, че не той, а България и Румъния са виновни за войната в Украйна. Но ако наистина, според една убедителна версия, Хитлер и Сталин навремето са се скарали заради България, светът трябва да ни е особено благодарен, защото можем да си представим какъв щеше да е той, ако двамата диктатори в коалиция бяха продължили да заграбват територии и да избиват населението им.

Единственият коз на Русия

Исторически случайното в последна сметка преминаване на СССР на страната на антифашизма е единственият коз (в хазартната терминология на Тръмп) на Русия, който тя продължава да стиска 80 години след победата над фашизма. А Путин безогледно го използва за алиби на завоевателната си политика. И първата работа на пропагандата му – по тертипа на Сталин, за когото всеки противник е фашист или нацист, бе да обяви още с незаконната анексия на Крим украинците за нацисти, а ЕС направо за Четвъртия райх.

В така надутия пропаганден балон става жизнено важно за Путин на парада в Москва на 9 май да дойдат световни лидери, които с присъствието си "по подразбиране" да легитимират режима му като справедлив и демократичен. Гротеската обаче е пълна, когато, за да легитимират путиновата демокрация, един до друг на трибуната се подредят диктатори и парадът изглежда като излязъл от филм на Чарли Чаплин.