Между чука и наковалнята: Може ли Европа да балансира между Тръмп и Китай?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп инициира глобална търговска война, като наложи мита, включително на европейските съюзници. Предвид въздействието на тези мерки, трябва ли ЕС да се стреми да смекчи загубите си чрез задълбочаване на икономическите връзки с Китай?

В сбор от коментари, публикувани от Фондация "Карнеги", експерти по международна икономика и търговия анализират възможностите и рисковете пред европейската политика в условията на глобално напрежение.

Пьотр Джержановски

Анализатор по международни икономически отношения в Полския институт по международни отношения

Не. Икономическите връзки между ЕС и Китай причиняват много отрицателни ефекти за европейската икономика. Тъй като "Китайски шок 2.0" е в ход и удря силно индустрията на ЕС, ние сме изправени пред риск от "Ръждив пояс над Рейн". Ако допуснем отрицателни икономически и социални последици, подобни на тези, които Съединените щати претърпяха след присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО), трябва да очакваме подобни политически ефекти - нарастваща поляризация, засилен популизъм и цялостно завиване надясно. Това ще бъде поредната екзистенциална криза за ЕС.

Въпреки това, последните американски действия може да изискват дипломатически маневри за смекчаване на загубите. Бъдещето на международната търговия - и по-общо на основания на правила ред - е несигурно. Ако Западът като съюз продължи да се влошава, по-тясното сътрудничество с Китай ще бъде задължително. Засега обаче изглежда, че всяко сближаване трябва да бъде тактическо, целящо да засили позицията на блока в трансатлантическите отношения и ЕС и САЩ да признаят споделен интерес за коригиране на хищническата икономическа политика на Китай.

Сесилия Малмстрьом

Бивш еврокомисар по търговията, гост-сътрудник в Института "Питърсън" за международна икономика

Докато се опитва да намери решение за митата на президента на САЩ Доналд Тръмп, Европа трябва също така да засили търговските си отношения с други партньори, за да диверсифицира и да намали риска от Съединените щати. Европейският съюз вече има търговски споразумения със седемдесет и шест държави, но ратифицирането на споразуменията с Меркосур и Мексико би било спешно. По същия начин финализирането на преговорите с Индонезия, Малайзия и Австралия е важна задача. ЕС трябва също да се присъедини към Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP), където повечето от неговите съюзници и търговски партньори вече участват и където ще бъдат разработени голяма част от бъдещите правила и стандарти.

Що се отнася до Китай, това е трудно за еднозначна оценка. От една страна, Европа търгува с Китай и се нуждае от достъп до неговите зелени технологии. От друга страна, европейците имат притеснения, когато става въпрос за субсидии, нелоялни търговски практики и т.н. Европа също е твърде зависима от Китай, когато става дума за редкоземни и критични минерали. Много държави се притесняват, че Китай ще достави продуктите със свръхкапацитет и в Европа. Нека не забравяме замразеното Всеобхватно споразумение за инвестиции (CAI), което е спряно поради санкции срещу двадесет европейски граждани. Ако те бъдат отменени от Пекин, мисля, че ще има желание да се опитаме да ратифицираме споразумението и по този начин частично да увеличим търговията с Китай.

Сандър Тордоар

Главен икономист в Центъра за европейски реформи

И ЕС, и Китай са блокове с търговски излишък: те разчитат на външно търсене и се нуждаят от купувачи, а не от продавачи, тъй като Съединените щати намаляват търсенето си. Китай няма да действа като купувач: той страда от слабо търсене и продължава да разчита на нетния износ за растеж на икономиката си. Пекин може да предложи премахване на митата върху вноса от ЕС, но много от неговите пазари са обременени от свръхкапацитет, което означава, че европейските фирми не могат да изнасят рентабилно. Единственото смислено предложение, което Китай може да направи, е да стимулира вътрешното си потребление.

Износът на ЕС за Съединените щати е на стойност около 3 процента от БВП и много специализирани инженерни артикули трудно могат да бъдат заменени от Съединените щати. Загубата на част от този износ заради тарифите на Тръмп представлява много по-малка заплаха за европейската индустрия, отколкото експлозивният износ на автомобили, машини и промишлени комплекти от Китай. Той ще бъде увеличен, тъй като Китай пренасочва излишъка си към Европа заради митата на САЩ.

Или Китай трябва доброволно ще ограничи износа си, или ЕС в крайна сметка ще разгърне инструменти за търговска защита като предпазни мерки. Но Европа все пак ще загуби други експортни пазари заради пренасищането на износа на стоки от Китай. Европа е притисната между чука на китайския свръхкапацитет и наковалнята на американските тарифи. Единственият изход за ЕС е чрез индустриална политика да насочи търсенето в собствената си индустрия.

Жужа Анна Ференци

Асистент в Националния университет Дон Хуа, Хуалиен, Тайван

Като наложи големи мита на останалия свят, след това обяви тримесечна пауза, като същевременно предупреди, че никоя страна няма да бъде освободена от тях, президентът на САЩ Доналд Тръмп отприщи мащабна геополитическа несигурност и икономическо презастраховане, вероятно далеч от Съединените щати. В отговор Европа спря своите контрамерки, а Китай отговори с контрамита. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че блокът иска "да даде шанс на преговорите", но предупреди, че контрамерките ще влязат в сила, ако преговорите "не са задоволителни".

Предложението за преговори е правилният европейски подход. Трансатлантическото разделение е лошо за и Европа, и за Америка. Доверието на Европа в Съединените щати вече е пречупено. Надяваме се, че в крайна сметка може да бъде възстановено.

Връщането на доверието в отношенията между ЕС и Китай обаче е различна история. Да твърдим, че това може да стане лесно е наивно и опасно за Европа. ЕС трябва да пренебрегне изкушението да се присъедини към Китай в отговор на атаките на Тръмп. Това няма да донесе облекчение. Напротив, това би отслабило Европа икономически и политически. Разтоварването на китайския свръхкапацитет в производството чрез износ вече подкопа индустриалната база на Европа и целта на Пекин е да отдели Европа от Съединените щати.

Европа трябва да остане фокусирана върху справянето с фундаменталните предизвикателства, които поставя Китай, включително държавната намеса в пазара - по ирония на съдбата споделена трансатлантическа загриженост. Връщането на нормалните търговски практики в Китай е в интерес както на Европа, така и на Америка.

Георгиос Папаконстантину

Изпълняващ длъжността директор на Флорентийското училище за транснационално управление към Европейския университетски институт, бивш министър на финансите на Гърция и министър на енергетиката, околната среда и изменението на климата

Навремето, преди атаката на Тръмп 2.0 срещу глобалния ред - и вътрешните работи на САЩ - и изправен пред двупартийна американска стратегия за отделяне от Китай, ЕС разработи свой собствен отговор: "намаляване на риска", а не отделяне. С други думи, благороден опит да се намери средно положение, да се намалят рисковете и да се ограничат стратегическите зависимости в отношения, които разглеждат Китай като партньор, конкурент и системен съперник.

На фона на превръщането на САЩ в глобален хищник, в невероятен обрат на събитията, стратегията на Европа за намаляване на риска сега е толкова свързана със Съединените щати, колкото и с Китай. В този свят, колкото и труден да е, когато новият президент на САЩ изисква абсолютна вярност, Европа сега няма друг избор освен да се сближи с Китай.

Може да се започне с печелившите за всички области на политиката: ЕС и Китай водят глобална коалиция на желаещите да спасят планетата от изменението на климата. Европа също трябва да продължи с по-сложните области на търговията, финансите, данните, критичните минерали и изкуствения интелект (ИИ). В тези области преговорите могат да намерят средно положение, което поддържа нехищническа икономическа взаимозависимост и се съгласява относно споделени глобални норми на управление, като същевременно приема фундаментално различни предпочитания и ценностни системи.

Майке Окано-Хейманс

Ръководител на програма за геополитика на технологиите и дигитализация в института "Клингендел"

По-близките връзки с Китай няма да решат проблемите на Европа с президента на САЩ Доналд Тръмп. ЕС и неговите държави-членки трябва да се ангажират с Пекин по редица въпроси, като се започне с предотвратяване на дъмпинга на евтини стоки поради митата на САЩ. Но днешните беди не променят дългосрочното системно предизвикателство, което Китай поставя пред Европа.

Изкуствено евтини продукти - от автомобили до слънчеви панели и хуманоидни роботи - предизвикват традиционните и стратегически важни европейски индустрии.

Трябва ли европейците да обсъдят възможността за премахване на някои ограничения за високотехнологичен износ, по-специално за усъвършенстваните дълбоко ултравиолетови чипове на ASML? Това ще зарадва Пекин и ще изпрати съобщение до Вашингтон, че Европа може повече да не следва Съединените щати във всяка стъпка от технологичното му съперничество с Китай. Но това е рискована стратегия, която едва ли ще облекчи стремежа на Китай да разчита на собствените си сили.

Ако днешната криза трябва да се превърне във възможност, която обслужва дългосрочните интереси на Европа, най-добрият път напред е ЕС да инвестира в собствената си конкурентоспособност, особено в критични и нововъзникващи технологии, докато се позиционира като знаменосец на мултилатерализма, от който Съединените щати отстъпват.

Сътрудничеството с партньори като Япония, Южна Корея и Индия е от решаващо значение, за да покаже на страните от Глобалния юг, че алтернативите на Съединените щати и Китай са реални.

Ноа Баркин

Старши съветник по взаимодействието с Китай на "Родиум груп"

Търговската война на Тръмп не намали проблемите на Европа с Китай. Всъщност това експоненциално увеличи риска китайският свръхкапацитет да наводни Европа. Добрата новина е, че тези мита и деветдесетдневната им отсрочка, предоставена на ЕС и други страни, увеличиха влиянието на Европа върху Китай.

Европа трябва да използва този лост в навечерието на срещата на върха ЕС-Китай, планирана за юли, за да притисне Пекин за ребалансиране на икономическите отношения. Предложението е просто: пазарът на ЕС ще остане отворен само за продукти на китайски екологични технологии - от електрически превозни средства и батерии до вятърни турбини - ако Китай се съгласи да ограничи износа си и да инвестира масово в европейското производство.

Тези инвестиции трябва да отговарят на европейските условия за трансфер на технологии и ноу-хау, създаване на местни работни места и зачитане на критериите за данни и киберсигурност.

Ако Пекин не се съгласи с тези условия, ЕС ще последва примера на САЩ в затварянето на китайския износ.

Ако Китай е готов да удовлетвори исканията на ЕС - много голямо ако - тогава икономическите отношения между ЕС и Китай могат да се сближат. Ако не, тогава Европа ще трябва да се съсредоточи върху защитата на своята индустрия. Най-лошият курс за Европа в момента би бил да отслаби исканията си към Китай заради Тръмп.