Гангстери, дългове и политическа парализа: Брюксел се разпада

Поредица от смъртоносни престрелки, свързани с наркотици, в сърцето на Брюксел - дома на институциите на Европейския съюз, разкрива колко зле е положението в града: фалирал, обхванат от насилие и престъпност, и политически съсипан, пише "Политико" в свой анализ за проблемите, пред които е изправена белгийската столица.

Само през първите месец и половина от тази година са регистрирани 11 престрелки, при които са загинали двама души, а още четирима са ранени. А случаите на гангстерско насилие не спират. Невъобразимо само преди няколко години, тези нападения показват колко рязко е изпаднал градът и колко спешно е необходима силна политическа воля. Но Брюксел няма такава.

Политическата структура на Белгия е като лабиринт — система с много пластове на управление, всяка със свои правомощия и чести вътрешни конфликти. Когато тя работи, всичко е наред, но когато не работи, настъпва парализа.

А малко места са по-парализирани от региона на Брюксел, където девет месеца след местните избори политиците все още спорят, без на хоризонта да се очертава формиране на стабилно управление в белгийската столица.

И не само борбата с престъпността е затруднена от този политически хаос. Строителството на социални жилища и големи инфраструктурни проекти също са изложени на риск от забавяне.

Субсидиите - за благотворителни организации, неправителствени организации, културни проекти и други - са замразени. Финансирането на социални центрове, полиция и местни власти е обвито в несигурност. Публичният дълг се трупа почти толкова бързо, колкото и торбите с боклук по мръсните улици.

"Наистина става дума за оцеляването на Брюксел като град", казва центристкият Кристоф Де Бьокелер, центристки политик от местния парламент на столичната област.

Скандалът за 4 милиона евро на ден

Далеч от туристическия площад Гран-Плас с неговите симпатични магазини за шоколадови изделия и пъстрите бирарии, Брюксел е град на ръба.

Ако градът имаше избрано правителство, овладяването на разходите щеше да е приоритет №1.

Дългът на столицата възлиза на над 14 милиарда евро, без да се броят още 1,6 милиарда, които се очаква да бъдат добавени тази година. Белгийският вестник Bruzz изчислява, че дефицитът на столицата се увеличава с по 4 милиона евро на ден.

Де Бьокелер, който миналия месец се опита да рестартира коалиционните преговори, е безпощаден. В месеците след изборите политиците дори не са стигнали до същински разговори, казва той пред "Политико".

"Целият проблем е политическото позьорство: "Ти си ми приятел. Ти не си. Искам да работя с теб. Но не и с теб..." Това е незряло поведение", казва той.

Капиталовата тежест

Прекалено сложната политическа структура обърква и дразни дори самите белгийци.

Обяснено (относително) просто, Брюксел е една от трите провинции на Белгия, заедно с франкофонска Валония на юг и нидерландскоезичната Фландрия на север, която заобикаля столицата. И трите провинции имат собствени локални правителства, отговорни за въпроси като жилищна политика, транспорт и икономика.

Според Дейв Синарде, професор по политически науки в Свободния университет в Брюксел столичната провинция се е превърнала в "тежест за цялата страна" със своя огромен дълг.

А може да стане и по-зле: кредитният рейтинг на региона може да бъде понижен до лятото, което би направило обслужването на заемите по-скъпо и би увеличило още дълга, предупреждава служебният министър по бюджета Свен Гац.

Проф. Синарде казва, че това поне може да създаде натиск върху политическите сили най-накрая да формират. Други обаче не са толкова оптимистични.

Центристката партия Les Engagés предлага заплатите на брюкселските политици да бъдат орязани с 30%, докато не сформират правителство, и с 40%, ако до юни няма такова.

Дори последният вариант - правителство на малцинството - изглежда съмнително, защото то пак ще се нуждае от парламентарно мнозинство, за да работи и да взима решения.

Макар и далеч от идеалния сценарий, "правителство на малцинството пак е по-добре от никакво правителство", казва Де Бьокелер.

Как се стигна до настоящата ситуация в Брюксел?

Докато нидерландскоезичните избиратели са мнозинство в страната, във федералния столичен регион Брюксел мнозинството е френскоезично. За да се гарантира представителство на нидерландскоезичните сили, брюкселското правителство трябва да включва мнозинство от двете езикови групи. А и на двете страни им е нужно съгласие между партиите, преди да подпишат коалиционно споразумение.

След изборите през юни миналата година, споразумението от френската страна бе сравнително лесно. Център-дясната партия "Реформистко движение" (MR) стана най-голямата франкофонска сила и бързо се договори със социалистите и с Les Engagés ("Ангажираните").

От другата страна, фламандските Зелени спечелиха гласовете на нидерландскоезичните и през ноември се споразумяха със социалистическата Vooruit, либералната Open VLD и фламандските националисти от Нов Фламандски алианс — партията на новия премиер на Белгия, Барт де Вевер.

Тържествата на разбирателството обаче траяха кратко. Френските социалисти отказаха да управляват с фламандските националисти. А либералите от Open VLD пък отказаха да влязат в правителство без Нов Фламандски алианс.

Френскоезичните партии "се заблуждават", ако мислят, че могат да решат проблемите на Брюксел без сътрудничество с фламандските националисти, които управляват на федерално ниво, казва главният преговарящ от страна на Open VLD, Фредерик Де Гухт.

Във видео на профила си в Instagram Ахмед Лаауедж, брюкселският лидер на социалистите, нарече фламандските националисти "сепаратистка, антибрюкселска и анти-разнообразието партия" и заяви, че ако влязат в брюкселското правителство, ще проявят "презрение към региона и неговите интереси".

И така вече пореден месец никой не отстъпва.

Ядреното копче

Макар че Белгия е разделена на три региона, самият Брюксел е разделен на 19 общини. Всяка от тях има свой кмет. Всички те заедно управляват шестте полицейски дирекции в региона.

Покрай нарастващата престъпност и бума на гангстерско насилие, федералното правителство на Белгия заяви, че иска да обедини тези дирекции в една. Не е изненада, че брюкселските политици остро се противопоставиха.

Според тях проблемът не е в сложната структура, а в липсата на национално финансиране, като сливането на полицейски дирекции рискува да отчужди полицията от жителите на Брюксел.

Като пример за езиковото напрежение, някои, като Франсоа де Смет от партия "Независими федерални демократи", обвиняват новото федерално правителство, че налага проект на фламандските националисти против волята на Брюксел.

Фламандските партии обаче твърдят, че сливането на всички 19 полицейски дирекции в една е просто проява на здрав разум. Както и решението всички обаждания към полицията да минават през общ център.

"Не е нужно да си фламандски националист, за да разбереш, че това е по-добра система", казва Де Гухт от Open VLD.

В сегашното положение на блокаж и застой на преговорите за правителство, някои политици се страхуват, че Брюксел губи своята самостоятелност.

Лидерът на партия MR, Жорж-Луи Буше, дори заплаши, че ако Брюксел не се стегне, може да бъде поставен под пряк контрол от федералното правителство.

Това би било все едно да се натисне ядрено копче. И най-вероятно е юридически невъзможно.

Юридически, това е "фикция", казва Синарде. Но на теория федералното правителство може да обвърже допълнителните плащания към Брюксел с определени условия — подобно на това как ЕС наложи реформи на Гърция в замяна на спасителен пакет.

А престрелките в Брюксел продължават. Рано или късно, хаосът в града ще принуди някого да действа. Но явно това време все още не е дошло.

"Срам ме е от този политически цирк", казва Де Бьокелер.