Беркай Чокджан: Време е ДПС да скъса с феодалния модел

Автор: Еми Барух

Има ли изненада от соловата акция на Джевдет Чакъров? За хора от най-вътрешния кръг на запознатите неговото решение не е неочаквано. Не е трудно да отгатнем, че в пластовете, които са мотивирали това решение - пластове, които не виждаме на повърхността и които са като плаващи пясъци върху подводни течения, се приплъзват парични потоци. Запори на фирми, активи, заплахи и публични унижения. Това е абсолютната “задушаваща хватка” на Делян Пеевски, санкциониран по закона Магнитски. В Корана е казано: „Парите, придобити от нещо, което е грях, са греховни”. Но нравствени понятия от моралния регистър на канона не са в речниковия багаж на лидерите на ДПС.

В името на хората?

Очевидно е, че "фотосесията" с ръкостискането между доскорошните двама “съпредседатели” е режисирана под натиск. Нещо като онези видеа за сплашване на публиката, в които поставен на колене и раболепно навел глава, сломеният противник разказва пред камерата на победителя… че са провели “задълбочен и конструктивен разговор”, че са решили да приключат с конфронтацията и да се обединят “в името на хората”. Но дали хората са същото мнение?

Ето как политическият анализатор Беркай Чокджан коментира очакванията на младежкото ДПС след опита за сливане на двете фракции:

Беркай Чокджан: Плахото, неуверено и пасивно лидерство на Чакъров, дължащо се също както и при предшествениците му на това, че беше назначен, а не естествено появил се лидер, отдавна пораждаше съмнения и спекулации и не се харесваше не само на редовите партийци, но и на младежите. Една част от тях подадоха оставки преди броени дни, разочаровани от организационния хаос, липсата на комуникация, поставянето им на заден план, едноличното вземане на решения и употребяването им за тесни лични интереси. И макар и някои да се присъединяват към "Новото начало", засега по-голямата част от младежите остават на страната на почетния председател. От сегашните партийни първенци те припознават Илхан Кючук като водач и изразител на техните идеи, но той едва ли ще остави успешната си кариера в Брюксел, за да оглави партията.

Кой може да оглави партията?

Беркай Чокджан: Необходимо е старото, обременено от страх и зависимости, ръководство да излезе от партийните окопи и да отстъпи място на по-млади, смели и енергични хора - в противен случай гниенето ще продължи и фаталният край няма да е много далеч. Непрестанната употреба на отдавна развенчания мит за Доган няма да допринесе нито за организационна, нито за електорална консолидация.

"Нужни са нов подход и нови послания"

Необходим е нов подход, нова визия и послания, които да бъдат релевантни на съвремието и неговите предизвикателства, както и скъсване с едноличния феодален модел на управление и сляпото му, сектантско подчинение. Моделът на субординация, който поощрява удобните и послушните, а санкционира критичните, възпроизвежда слаби и безлични политици, набедени за лидери като Чакъров. Този модел трябва да остане в миналото.

Ако искат оцеляването на партията си, младежите трябва да се превърнат в двигател на този оздравителен процес на вътрешнопартийно обновление и демократизация. Ако нямат желанието и характера да се преборят за партията си, а предпочетат да се носят по течението, и държат на кариерна реализация в политиката, вероятно в не толкова далечното бъдеще ще им се наложи да преминат от другата страна на барикадата.

Какво значение има това за политическия баланс в парламента, както и в смесените райони?

Беркай Чокджан: Преди около 10 месеца, когато започна „схизмата“ в ДПС, стартирала с поединичното отцепване на депутати, преминаващи от лагера на Пеевски към този на Доган, се беше стигнало до числен паритет на двете парламентарни групи. По-малко от година по-късно, нещата изглеждат диаметрално противоположни - не просто групата на Пеевски е превъзхождаща, а групата на неговия противника беше ритуално обезглавена. Тази победа на Пеевски има повече символно, отколкото оперативно значение, защото Чакъров така или иначе беше слаб председател с нисък рейтинг. Но това е и своеобразно предупреждение към останалата стара партийна олигархия около Доган за това, че никой не е застрахован. Именно заради това няма да е изненада, ако скоро видим и нов “сензационен” трансфер.

Ако лагерът на Доган иска да има някакъв шанс да оцелее дългосрочно, трябва спешно да обнови ръководството си с млади, необременени от страх и зависимости кадри, осъзнаващи значимостта на историческия момент и готови да понесат отговорност. Ако това събитие не подейства отрезвяващо на така или иначе сериозно ерозиращата партия на Доган, чиито структури по места са силно деморализирани, и вместо да се извлекат поуки, партията и младежката ѝ организация продължават да бъдат използвани като преторианска гвардия за гарантиране на вече натрупани благини, ще бъде само въпрос на време пълната асимилация от Пеевски.

"Претенциите на Пеевски за власт и влияние ще продължат"

Той много умело съчетава моркова и тоягата, за да разширява влиянието си в смесените райони - някои кметове изкушава, като им обещава средства за инфраструктурни проекти, други, за които знае, че са били замесени в злоупотреби през годините, заплашва с прокуратурата. Разбира се, областните координатори също са натоварени със задачата да привличат кадри от Доган, изкушавайки ги с обещания за постове и кариера. И по всичко личи, че системните претенции за власт и влияние на Пеевски, които не са му били делегирани от гражданите по време на избори, ще продължат с още по-голям интензитет. За това спомогна оттеглянето на фракцията на Доган от управляващото мнозинство, което официализира значението на Пеевски като златен пръст за управляващите, както и оскъдността на вътрешни съпротивителни сили в ДПС.