Основа на Евразийския икономически съюз е икономиката

На световната арена се появява нова икономическа организация, която е пълноправен юридически субект и функционира въз основа на принципите на Световната търговска организация. Това заяви в интервю за Факти.бг посланикът на Казахстан в България Н.Пр. Темиртай Избастин. Според оценките на експертите със създаването на Евразийския съюз трите държави - Казахстан, Русия и Беларус, смятат до 2030 г. да увеличат БВП с 25 %, което възлиза на повече от 600 милиарда долара.

Г-н посланик, президентът Нурсултан Назарбаев заяви, че за него новият Евразийски икономически съюз (ЕАИС) е „мост между Изтока и Запада“. Какви възможности за развитие предоставя новият съюз за Казахстан?

ЕАИС, който ще започне да фунционира от 1 януари 2015 година, означава следващ етап от интеграция на основата на вече създадените Митнически съюз и Единното икономическо пространство.
На пространството на ОНД се формира единен пазар, с огромен производствен, научен и технологичен потенциал, богати природни ресурси.
На световната арена се появява нова икономическа организация, която е пълноправен юридически субект и функционира въз основа на принципите на Световната търговска организация.
Взаимната изгода от интеграционните процеси вече се потвърждава от практиката. Разширяват се икономическите връзки между Русия, Беларус и Казахстан, усъвършенства се търговската структура, нараства делът на високотехнологичните стоки в общата структура, укрепва конкурентоспособността на страните ни в световната икономика.
Казахстан, Беларус и Русия смятат да стимулират добросъвестното съревнование на пазара на Съюза. Едновременно с това ще осигуряваме максимално ефективна защита на интересите на потребителите и бизнеса в страните членки.
Поставихме си в бъдеще задачата да създадем общ финансов пазар. Премахването на пречките пред капиталите ще ни позволи да диверсифицираме рисковете, да подобрим качеството, достъпността и надеждността на финансовите услуги.
Поетапната хармонизация на валутните ни политики ще повиши устойчивостта на финансовите системи на страните членки на Съюза, националните ни парични пазари ще станат по-предсказуеми, по-защитени от колебанията в курсовете на валутите, ще повиши суверенитета ни.
Гражданите на нашите страни трябва напълно да оценят преимуществата на евразийската интеграция. Те ще се сдобият с правото да работят свободно в държавите участнички в ЕАИС, при това няма да се изискват никакви разрешителни.

Казахстан ще засили ли позициите си като безалтервативна трансмисия между Русия и Китай? В контекста на подписването на Договора за ЕАИС е необходимо да се отбележи, че това интеграционно обединение се създава за укрепване на икономиките не само на Казахстан, но и всички страни участнички.

Ако се говори за геополитическото разположение на Казахстан между Русия и Китай, или в широк смисъл между Европа и Азия, то Казахстан, намирайки се между такива обемни световни пазари, позиционира себе си като транзитна държава с транспортна инфраструктура, която трябва да стане ред от опорни сухопътни възли между Югоизточна Азия и Европа.
Продължава строителството на международния транспортен коридор «Западна Европа – Западен Китай», трасето на този коридор през територията на Казахстан повтаря основна насока на Великия път на коприната.
Основни положителни показатели на този проект са:
 намаляване на времето за пътуване до 10 денонощия (за информация – морският път през Суецкия канал отнема 45 денонощия, а пътят по Транссибирската магистрала – близо 14 денонощия).
 Положителен икономически ефект (ръст на БВП за региона, увеличаване на товарните превози).
И така, създаването на благоприятни условия за транзит ще позволи на Казахстан да има изгода в качеството му, както се изразихте, на трансмисия между Русия и Китай.

Евразийският икономически съюз трябва да регулира в положителна посока икономическите и търговски връзки между Беларус, Казахстан и Русия. Какви ще са ползите за трите страни?

Общият макроикономически ефект от интеграцията на страните се разделя на няколко точки:
• намаляване на цените на стоките чрез намаляване на транспортните разходи за превоз на суровина;
• стимулиране на «здрава» конкуренция на общия пазар на ЕАИС за сметка на еднакво равнище на икономическото развитие; 
• увеличаване на конкуренцията на общия пазар;
• увеличаване на средната работна заплата чрез намаляване на разходите и ръста на производителността;
• ръст на производството като следствие на ръста на търсенето на стоки;
• повишаване благосъстоянието на народите от страните членки на ЕАИС, след намаляването на цените на стоките и ръст на заетост;
•   повишаване възвръщаемостта на новите технологии и стоки във връзка с увеличения обем на пазара.
Според оценките на експертите със създаването на Евразийския съюз трите държави смятат до 2030 г. да увеличат БВП с 25 %, което възлиза на повече от 600 милиарда долара.

Какви ще са резултатите, които може да очаква България от по – тясното си икономическо сътрудничество с ЕАИС? Можем ли да разчитаме на преференциален търговски режим с ЕАИС?

Последователното развитие на ЕАИС е невъзможно да се представи без широко взаимодействие с Европа, Азия и други регионални обединения или отделни държави.
Заедно с това ще отбележа, че евразийските интеграционни обединения са отворени проекти. Съюзът е отворен за приемане на всяка държава, която споделя неговите цели и принципи.
Договорът предвижда при Съюза да има съответно статут на страна-кандидат и страна-наблюдател.  Също така се предвижда, че за да бъде приета в Съюза, страната-кандидат трябва в пълен обем да изпълни всички задължения, произтичащи от правото на Съюза.
Относно двустранното сътрудничество, Република България като членка на Евросъюза също е търговски партньор на Казахстан. Продължава търговско-икономическото и инвестиционно сътрудничество в тази насока, създаден е благоприятен инвестиционен климат.

Г-н посланик, Евразийският съюз единствено ще укрепва икономическите отношения, а ще създаде и условия за задълбочаване на връзките във военната област, особено след създалата се ситуация в Украйна, какви са Вашите прогнози?

Член 1 от договора за ЕАИС определя, че Съюзът е международна организация на регионалната икономическа интеграция. Това е главната основа на Съюза – икономиката.
Договорът не съдържа текстове, свързани с гражданството, граничния контрол, паспортно-визовата политика, общата миграция, отбраната и сигурността, които излизат извън пределите на икономическата интеграция.

Г-н посланик, президентът Нурсултан Назарбаев отбеляза, че Алматъ е най-удачния финансов център, каква е идеята за това предложение и как Алматъ  определя това, че е по-добра позиция. Бихте ли разказали какви институции предстоят да се изградят в Алматъ?

Алматъ вече е финансов и културен център на Казахстан и Централноазиатския регион. 60% от банковите операции и 53% от кредитите в национална валута се извършват в Алматъ. Тук са централните офиси на почти всички банки, Националната банка и други финансови институции на Казахстан.
Според the Global Financial Centres Index градът е на 13-то място между азиатските финансови центрове.
На 29 май т. г. по време на заседанието на Висшия евразийски икономически съвет в Астана президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев заяви, че от 2025 година в Алматъ ще бъде разположен наднационален орган за регулиране на финансовите пазари на ЕАИС. В същото време президентът Назарбаев предложи да не се чака създаването на финансовия регулатор, а Алматъ вече да се позиционира като финансов център на Евразийския икономически съюз.
Относно наднационалния орган за регулиране на финансовите пазари на ЕАИС, искам да подчертая следното.
Към 2025 година Казахстан, Беларус и Русия планират да извършат поетапна хармонизация на законодателствата във финансовата област. Наднационалният орган в рамките на ЕАИС, който ще регулира единния финансов пазар,  няма да има надзорни функции.
Предполага се, че на първия етап (2015-2020 г.) разработенните и утвърдените изисквания ще имат препоръчителен характер. След 2020 година посочените изисквания ще станат задължителни за спазване от надзорните органи на страните участнички в Евразийския икономически съюз. И чак след приключването на хармонизацията на законодателството в областта на финансовите пазари (към 2025 година) държавите от ЕАИС ще вземат решение за пълномощията и функциите на наднационалния орган за регулиране на финансовия пазар.
Според договора за ЕАИС, основни принципи на съгласуваната политика ще станат: последователна хармонизация и сближаване на подходи при формирането и провеждането на валутната политика; създаване на необходими условия на национално и междудържавно равнище за развитието на интеграционните процеси във валутната област.
Също така в рамките на Съюза страните членки на ЕАИС ще извършват съгласувано регулиране на финансовите пазари.

Кои страни очаквате да заявят своето желание за присъединяване към Евразийския икономически съюз?

Днес ЕАИС е едно от най-перспективните интеграционни обединения. Много държави вече изразяват своята заинтересованост в участието в проектите на евразийското пространство. Към този момент няма някакви географски ограничения във въпроса за приемане на нови страни в ЕАИС.
Относно разширяването на кръга на участниците в Евразийския съюз, първо ние говорим за Армения и Киргизстан. Държавните глави на Казахстан, Беларус и Русия вече са разгледали проектодоговора за присъединяване на Армения. Киргизстан планира да се присъедини към ЕАИС до края на 2014 година.
Освен това, по време на заседанието на Висшия евразийски икономически съвет, състояло се на 29 май т. г., на което лидерите на Казахстан, Русия и Беларус подписаха договор за Евразийския икономически съюз, бе взето решение за активизиране на преговорите с Виетнам, за което вече споменах, за създаване на зона за свободна търговия, за задълбочаване на взаимодействието с Китай, включително в областта на обмена на митническа информация за стоки и услуги, за формиране на експертни групи за създаване на преференциален търговски режим с Израел и Индия.
Ще напомня – Съюзът е отворен за приемане на всяка държава, която споделя неговите цели и принципи.
.