8-те най-лоши трансфера в историята на футбола

Трансферите на футболисти са едни от основните фактори в модерния футбол. Европейските грандове са готови почти по всяко време да отделят огромни суми за някои от най-класните играчи в света. Има случаи обаче, когато подобни трансфери са се оказвали пагубни както за даден играч, така и за неговия клуб. За това и Факти.бг ви представя 8-те най-лоши трансфера в историята на футбола.

Фернандо Торес от Ливърпул в Челси за 50 млн. паунда

Испанският нападател направи страхотна кариера в Ливърпул и за няколко години се бе наложил като най-голямата звезда на „Анфийлд“. Той обаче реши, че не може да спечели големи трофеи с Ливърпул и в началото на 2011 г. премина в Челси за невероятните 50 млн. паунда. Всички очакваха, че испанецът ще извлече „сините“ от Лондон до нови висини. Но това така и не се случи. Торес успя да спечели Шампионската лига и Лига Европа с отбора, но така и не се наложи като основна фигура. През целия си престой на „Стамфорд  Бридж“ Торес бе периферна фигура, като за 3 години той отбеляза скромните 20 гола в Английската висша лига. През това лято той премина под наем в Милан, като и до днес си остава най-лошият трансфер в новата история на английското първенство.

Анди Керъл от Нюкасъл в Ливърпул за 30 млн. паунда

В началото на 2011 г. Ливърпул изненадващо продаде своя основен нападател Фернандо Торес на Челси за 50 млн. паунда.  Това стана в последния ден на зимния трансферен прозорец и спешно трябваше да се намери нов нападател. Такъв бе намерен в лицето на младия Анди Керъл.  Той бе направил истински фурор със своя Нюкасъл, с който в Чемпиъншип отбеляза 17 гола, а за 6 месеца във Висшата лига реализира 11 гола, които  скорострелно го превърнаха и в национал. Таранът изглеждаше като следващият голям талант на британския футбол и от Ливърпул платиха невероятните 30 млн. паунда за него. Керъл обаче се провали с гръм и трясък. Той прекара на „Анфийлд“ 2 години, през които вкара точно 11 гола във всички турнири. След това отиде в скромния Уест Хям, където се опитва да възроди кариерата си и до днес. Този трансфер не бе просто финансов провал за Ливърпул. Той спря и развитието на един от най-обещаващите млади нападатели в Европа.

Гари Бъртълс от Нотингам Форест в Манчестър Юнайтед за 1.25.,лн паунда

Бъртълс бе истинска звезда на европейския футбол през 70-те години. Той бе титулярният нападател в Нотингам Форест и основен фактор за двата триумфа в турнира за Купата на европейските шампиони на отбора на Брайън Клъф. През 1980 г. той преминава в Манчестър Юнайтед за рекордната в онези времена сума от 1.25 млн. паунда, като феновете на „червените дяволи“ се надяваха,  че именно Бъртълс ще възвърне закърнялата  в онези времена слава на клуба. Резултатите са отчайващи. За две години Брътълс вкарва едва 12 гола във всички турнири и напълно губи репутацията си на голям нападател. През 1982 г. той се завръща в Нотингам, но никога не достига формата от началото на своята кариера.

Майкъл Оуен от Ливърпул в Реал Мадрид за 8 млн. паунда

Оуен беше мега звездата на Ливърпул в началото на новия век.  Кариерата му на „Анфийлд“ бе белязана от дъжд от голове и дори бе удостоен със „Златната топка“ през 2001 г. Той беше една от суперзвездите на световния футбол и нормално попадна в полезрението на Реал Мадрид. През 2004 г. той стана най-новата звезда на Лос Галактикос и всички очакваха от нещго нищо друго освен наистина много попадения.  Нещата обаче не се развиха така. Оуен трудно намираше място сред титулярите, а контузиите и непостоянната форма му се отразиха видимо. Все пак той отбеляза 11 гола за „белия балет“, но още през следващата година бе продаден на Нюкасъл. Оуен никога повече не възвърна звездния си статут от своите години на „Анфийлд“.

Адриан Муту от Парма в Челси за 15.8 млн паунда

Румънецът се превърна в една от големите звезди в Серия А и през 2003 г. отбеляза 18 гола за своята Парма. Това му осигури и трансфер в Челси за 15.8 млн. паунда. Кариерата му стартира ударно с 4 гола в първите му 3 мача. След това всичко се срина. Той се забърка в серия от скандали с Жозе Моуриньо, а през 2004 г. даде положителна проба за наличие на кокаин. В крайна сметка от „Стамфорд бридж“ въобще не си губиха времето да се разбират с нападателя и директно го уволниха от клуба. След това той продължи своята кариера в Италия.

Денилсон от Сао Паоло в  Бетис за 21.5 млн. паунда

Едва 17-годишен бразилецът се превърна в истинска сензация за своя Сао Паоло. Това привлече вниманието на целия футболен свят към него и през 1998 г. испанският Бетис счупи тогавашния трансферен рекорд, плащайки 21.5 млн паунда за правата на крилото. Денилсон обаче така и не заслужи званието „най-скъп футболист в света“. Той така и не се превърна в голямата звезда, която всички очакваха и след две години бе преотстъпен на Фламенго, след което отново се върна в Бетис. За 6 години в испанския клуб той отбеляза едва 4 гола и никога не реализира предполагаемия си огромен потенциал. След това бразилецът прекара един сезон в Бордо, след което игра в САЩ и Китай.

Андрий Шевченко от Милан в Челси за 30.8 млн. паунда

В началото на миналото десетилетие много хора определяха Шевченко като най-добрия централен нападател в света. Той се бе превърнал в жива легенда на Милан и  бе сред най-големите звезди в Европа. През 2006 г. украинецът реши да приеме ново предизвикателство и премина в Челси за сумата от 30.8 млн. паунда. В Англия обаче той никога не показа реалните си възможности. Шевченко така и не пасна в стила на своя отбор и в повечето мачове бе тотално безличен. За два сезон той успя да отбележи едва 8 гола във Висшата лига, след което безславно се завърна в своя Милан.

Рубиньо от Реал Мадрид в Манчестър Сити за 33 млн. паунда

През лятото на 2008 г. в Сити се изляха огромни финансови средства и от клуба имаха нужда да привлекат наистина голяма звезда. По онова време Рубиньо бе основен играч на Реал Мадрид  и от Сити го привлякоха за 33 млн. паунда. Неговата афера започна добре и изглеждаше, че той ще пасне на своя отбор. В един момент обаче неговата форма тотално се срина и бразилецът по-скоро тежеше на отбора си, от колкото да му помага. През сезон 2009-2010 г.  Рубиньо почти не игра за своя тим и предпочете да продължи кариерата си в своята родина.