Кокала: Приятно е да биеш ЦСКА, независимо дали с тире или с число

Емил Велев-Кокала винаги е интересен събеседник. Бившият футболист и треньор на Левски има собствено мнение по всички футболни теми и най-важното - никога не се притеснява да го каже. Пред Gong.bg той коментира изминалото дерби Левски - ЦСКА, ситуацията при "сините", както и положението в националния отбор преди мачовете с Гибралтар и Северна Македония и окаяното състояние на стадионите в България.

- Г-н Велев, гостуваме Ви на игрището, на което Вашата академия "Левски-Спартак"провежда своите тренировъчни занимания. Вече две години и половина, ако не се лъжа, тя развива дейност. Има ли голям интерес към школата?
- Да, наистина има интерес. Дори и през периода, когато беше и пандемията от коронавирус, идваха деца, имаха желание да играят. Естествено, когато беше забранено, нямаше как да станат нещата. Впоследствие, когато отпуснаха мерките, започнаха деца да идват. В момента започва и първенството в България, както на малките, така и на по-големите деца. Непрекъснато ми се обаждат, имат желание. Инициативни са децата, искат да играят футбол, да се развиват. Виждам това нещо и в родителите – и те имат амбициите. Естествено, да не изпадат в крайности, защото всеки родител си мисли, че неговото дете е най-добро, в което няма лошо. Така че за момента не можем да се оплачем от липса на деца. Имаме 3-4 гарнитури, с които играем първенство. Смятам, че това нещо е похвално и хубаво.

- Няма как да не започнем с футболните теми встрани от Вашата академия с изминалото наскоро дерби между Левски и ЦСКА. Какво видяхте Вие в този мач?
- Аз бях предвидил победа за Левски, виждах как се движат и двата отбора. Похвално е това, че имаше доста голяма посещаемост, особено феновете на Левски. Знаем в последно време, то се и вижда по финансовите отчети, че толкова приходи са събрани за Левски – за мъжкия отбор, за школата. Има такива групи, които наистина са подели такава инициатива, че отборът да се върне в годините, когато целият стадион беше пълен. Аз си спомням и в далечното минало, когато нямаше седалки, а имаше пейки - на стадиона имаше около 60-70 хиляди зрители, което е нещо уникално. Надявам се това нещо да продължи и в следващите мачове, месеци и години и публиката с огромно желание да ходи на мачовете. Естествено, те искат да виждат спектакъл, хубава игра, атакуващ футбол, както стана онзи ден. Наистина Левски в този мач бяха много по-добрият отбор от ЦСКА. Имаха по-голямо желание за победа и заслужено я постигнаха.

- Ако трябва да отличите един футболист, който израсна под ръководството на Станимир Стоилов в последната година, кой би бил той според Вас?
- Не бих отличил само един. Особено българите, които играят в момента – както по-младите, така и по-опитните, които си възвръщат нивото, на което са играли в близкото минало. Халфовете, в защита също. Напред виждаме също добри футболисти, които с помощта на треньорското ръководство показват много качествени игри и виждаме самия растеж на терена, както се казва.

- Изненадан ли сте от този растеж и всъщност колко бързо бе той постигнат?
- Не. Доколкото си спомням, Мъри се завърна преди една година. Публиката вече от 6-7 месеца тотално окупира секторите, където може да се събере, защото виждаме нашите стадиони в какво окаяно състояние са. Трябва да се наблегне на това нещо, държавата да помисли и да се построят стадиони. Да не даваме много примери, защото винаги можем да намерим. Моят пример, естествено, е от Израел, където в последните 6-7 години направиха 10 стадиона. Уникални!

- Там държавата ли инвестира във футбола?
- Държавата, естествено, с помощ от бизнеса. Всичко е взето заедно, както се казва. Не може само от една страна, но основният двигател е държавата.

- Около нас навсякъде се строят стадиони. Според Вас защо ние сме някакъв своеобразен остров, в който това не се случва?
- Държавата на абсурдите, така ни наричат. Виждаме цялата политическа обстановка, всичко в държавата… Нищо не ни е наред, както се казва, пък футболът ли да е на това ниво, което ние искаме да бъде и гледаме, винаги се оглеждаме на запад в другите страни къде и какво са направили и само цъкаме и викаме: „Какво ще правим сега ние?“. Трябва отнякъде да се започне, трябва някой да го започне това нещо. Да има стройни системи във всички аспекти на държавността, както се казва. Да има хора, които са знаещи, мислещи и могат да направят тия неща. Но това трябва да дойде, както казахте и Вие, с доста говорене, непрекъснато, с агитация. Естествено, това се прави и с пари, не изключвам много важния фактор, но няма начин. Ти не го правиш непрекъснато, един път се прави един стадион за 100 милиона или 3 стадиона за 250 милиона, нещо от този сорт. Не говоря да се стигне до стадион за милиард, защото и такива примери можем да намерим.

- Докъде може да стигне Левски в рамките на настоящия сезон, господин Велев, прекалено рано ли е да се говори за шампионска титла?
- Вижте, ние непрекъснато спекулираме с това нещо, но амбициите на Левски винаги са били спечелване на шампионската титла и Купата на България, както и класиране в Европа, за да играе Левски в Европа, както стана тази година. Ние друго нещо не можем да пожелаем и да искаме от Левски, освен да имат желание и амбиции. Аз не обичам, когато питат шефовете на Левски или на другите големи отбори „Каква е вашата цел?“ и почват да увъртат. „Искаме да станем шампиони“, така трябва да се казва. В момента виждаме, че силите са почти изравнени – Лудогорец, Левски, дори и ЦСКА, нищо, че в последното дерби бяха много разклатени и колебливи. За мен и ЦСКА е добър отбор, който както иска да го нарича. Виждаме, че феновете го следват, така че казваме, че е ЦСКА. Дали с тире или с число – няма значение (смее се). Винаги е приятно, когато биеш ЦСКА, това е моето мото.

- Вие в един публичен коментар в социалните мрежи изразихте своята позиция за отношението на „червените“ фенове към техни легенди на въпросния мач между двата ЦСКА. Може би това, че не случва на „Герена“ по никакъв начин нещо подобно и че Левски си уважава легендите е голямата разлика?
- Да, наистина в Левски си уважаваме легендите и ветераните, както се казва. Според мен в случая там на „Народна армия“ имаше постановка, това не беше случайно. Така ми се видя на мен. Защото всички познават тези хора, по които плюеха и псуваха. Всички познават и Стойчо Младенов, Любо Пенев, Ради Здравков, по-старите футболисти. Това, че са намерили да работят в другото ЦСКА и някой сметна, че е неправилно и неморално… Но пак казвам, че според мен беше постановка. Не идва отвътре това нещо. Ако питате всеки един фен поотделно дали познава еди-кой си и как ще реагира, ако го види в друг отбор, то надали ще ги псуват и така ще се отнасят към тях. Все пак това са хора, които са играли толкова много мачове за ЦСКА, спечелили са купи, титли. Да не говорим в далечното минало как побеждаваха Ливърпул, Нотингам, Байерн Мюнхен. Това просто няма как да се забрави. Според мен всичко беше нарочно и някой ги е накарал да го направят.

- Коя е приятната изненада според Вас до момента в efbet Лига?
- За мен не беше изненада Левски да е в момента в това състояние с едно изключение – злощастното отпадане от Хамрун. Дори мога да кажа, че бяхме много по-добри от този отбор, но и късметът тогава ни обърна гръб. В първия мач до голяма степен ни покри късметът, но във втория беше нещо ужасно – да ти вкарат веднага гол, след като си се класирал де факто. Малко трагично беше. Може би затова се получи този спад след отпадането от Европа и загубихме, по-слабо играехме. Видяхме, че отборът доста бързо се съвзе и заигра това, което самият Стоилов иска да вижда. Както и той казва – много е трудно Левски да бъде победен, независимо в каква формация играе, дали е в система с трима защитници, с петима или с четирима.

- Какво очаквате от новия национален селекционер Младен Кръстаич и предстоящите мачове с Гибралтар и Северна Македония? Той повика доста млади момчета, някои от които никога не са имали мач за националния отбор.
- Хубаво е да се подмладява един национален отбор, но след като имаш такива важни мачове… Най-вече трябва да победим Гибралтар, за да не изпаднем в по-долна група, откъдето класирането за следващ форум, европейски или световен, ще е много трудно. Така че това е първата и основна задача на Кръстаич – да сглоби такъв отбор, че да победи, при това с разлика, отбора на Гибралтар. Ако е с някакво измъчено 1:0 или 2:1, пак няма да изглежда добре българският национален отбор. Но той си е направил сметка. Странно ми беше защо не беше повикан Чочев, който в момента мисля, че е голмайстор на първенството и много силно играе. Аз лично също много уважавам това момче, винаги играе със сърце и душа, а и знае да играе футбол. Според мен той можеше да бъде от помощ, а и не само той. Още трима-четирима по-опитни можеха да дръпнат по-младите с тях, за да може да изглежда националният отбор много по-добре. Ще видим как ще се развият нещата, дано и самите футболисти да разбират важността на самия мач, защото това е по-важното. Треньорът е едно, той ги нарежда на дъската и казва: „ти почваш да играеш“. Важно е на терена какво ще се получи. Ако нямаш сърце и душа да играеш, оставяме качествата настрана, трябва да си агресивен и мотивиран и да изиграеш този мач все едно е последен. Така трябва да се играе за националния отбор и за фланелката.

- За финал – да очакваме ли скоро ново треньорско предизвикателство във Вашата кариера? Има ли го все още това желание и този глад във Вас?
- Винаги има. Въпросът е къде ще продължи моята кариера като треньор. Смятам, че доста неща съм научил и с времето доста опит съм натрупал. Естествено, трябва да има и някакви амбиции човек или в отбора, където отида, самият отбор да има амбиции за нещо. Иначе само така да се каже, че отиваш на работа – не мисля, че е правилно, поне за мен.