Престижът, който носи "златната топка" е вече почти нулев

Стойността на „златната топка“ като най-ценната индивидуална награда в областта на футбола постепенно се обезценява и губи смисъла си. След промяната на начина, по който се гласува за наградата през 2010, сякаш нейният смисъл започна да се губи. „Златната топка“ до голяма степен вече е трофей за популярност, а не награда за най-добри  постижения през сезона. Наскоро дори Франк Рибери изказа разочарованието си за това, че неговите отборни трофеи са били пренебрегнати за сметка на индивидуалните постижения на Кристиано Роналдо.

Португалецът получи наградата по-рано през този месец. Той безспорно е феноменален футболист, а статистиката му през изминалата година е невероятна, като има отбелязани 69 гола в 59 мача. Въпреки това обаче португалецът няма нито един спечелен трофей през изминалата година, което веднага отнема от тежестта на отбелязаните от него попадения. Да, да вкарваш голове е важно, но ако те не водят до трофей след това, целият смисъл от тях се губи. Истината е, че Реал Мадрид направи един от най-слабите сезони в историята  си, а футболът в крайна сметка е спорт, който се определя от колективните постижения на отбора. Роналдо може и да има страхотни индивидуални постижения, но щом те не са спомогнали за крайния успех на тима му, стойността им се губи. В същото време статистиката на Франк Рибери е много по-скромна, но пък в същото време отборът му е много по-печеливш. С неговия принос Байерн Мюнхен спечели абсолютно всичко възможно. Да, той може и да не вкарваше във всеки един мач, но пък за сметка на това беше лидерът на този отбор, вършеше много от мръсната работа на терена, като приносът му се сливаше заедно с този на всички останали. Индивидуалните постижения на Роналдо може и да са по-впечатляващи, но постиженията на Рибери са дали краен резултат, което и автоматично ги прави по-значими.  Много хора биха казали, че това е индивидуален трофей и в неговото връчване отборните постижения не са чак толкова важни, но какъв в същност е смисълът от индивидуалната проява, ако тя не води до краен отборен успех. Роналдо може и да е най-добрият индивидуалист на терена, но Рибери е най-добрият отборен играч, успял да обере всичко възможно на европейската клубна сцена. В крайна сметка това не бе взето под внимание, като през последните няколко месеца на 2013 г. цареше безпрецедентна пропаганда, за това как Кристиано трябва да бъде удостоен със „златната топка“, макар и сухата си, от към отличия година, което се и случи.

Истината е, че към момента ФИФА е един огромен медиен продукт, който има нужда от своите лица. Тези две лица са Кристиано Роналдо и Лионел Меси, а всички останали са поставени в ролята да са просто пълнеж. Португалецът и аржентинецът са най-разпознаваемите футболни лица в световен мащаб към момента, като „златната топка“ просто е нужната добавка към техния ореол на най-добри футболисти в света. Просто ФИФА прави всичко възможно да ги поддържа на индивидуалния връх, независимо успехите на отборите им, просто защото те са най-конвертируемите лица на организацията. Те са ходещи златни жили и всичко, което може да увеличи добива на злато от тях, бива използвано. Едно от тези неща е „златната топка“. Сред шефовете на ФИФА сякаш витае сериозен страх, че ако отличието се озове в ръцете на трети човек, уникалността на Роналдо и Меси може и да изчезне. Това породи и няколко много спорни гласувания относно отличието през последните години.

През 2010 г. Уесли Снайдер направи перфектния сезон. Холандецът спечели  златен требъл със своя Интер, игра финал на световно първенство с Холандия, като беше и един от голмайсторите на първенството. Въпреки това плеймейкъра не бе удостоен със „златната топка“. Той дори не попадна и в призовата тройка. Там бяха Меси, Шави и Иниеста. И ако за Шави и Иниеста, като световни шампиони това бе разбираемо, наградата за Меси породи доста спорове.  Въпреки силното си представяне, със своята Барселона той спечели само титлата на Испания, като откровено казано се представи доста зле на Световното първенство в ЮАР.  Всички очакваха „златната топка“ да отиде в ръцете на Снайдер или на някой из между испанските футболисти, но точно през тази година правилата за гласуване бяха изменени. Наградата на Франс футбол се сля с тази на ФИФА, като за нея вече гласуваха не само журналисти, ами и играчи и треньори. Това автоматично отне от обективността на вота, като всички започнаха да гласуват водени от национални или клубни пристрастия, не оценявайки отборните постижения на даден футболист през сезона. Ако стария регламент тогава се бе запазил същия, гласовете на журналистите щяха да дадат „златната топка“ в ръцете на Снайдер. Те обаче бяха обезценени от вота на футболисти и треньори и отличието отиде при Меси, като за много хора тогава това бе крайно не заслужено.

Спорове имаше и през 2012 г. „Златната топка“ отново отиде при Меси, въпреки че сезонът за Барселона бе ужасяващ. Каталунците взеха само Купата на Испания, губейки титлата на страната от Реал Мадрид и отпадайки на полуфинала на шампионската лига от Челси. Да, Меси подобри головия рекорд на Герд Мюлер от 85 отбелязани гола за една година, но това едва ли осмисли недобрата година за Барса. Освен това Испания спечели трети пореден международен турнир, ставайки европейски шампион за втори пореден път. Постиженията на испанските футболисти обаче не бяха взети под внимание и Меси отново взе най-престижното индивидуално отличие. Така и един от най-великите национални отбори в историята на футбола е заплашен да не излъчи носител на „златната топка“, при условие, че в неговия състав блестят супер звезди като Шави Ернандес и Андрес Иниеста, които между другото постигнаха и всички онези успехи с Барселона, заедно с Меси. Трябва да се спомене, и че през 1972 г., когато Мюлер постигна своя голов рекорд, не бе удостоен с нагрдата, за сметка на Франц Бекенбауер, който тогава не беше голмайстор на Байерн Мюнхен или Германия, но бе безспорния лидер на терена и за двата отбора.  Тогава  Йохан Кройф също беше в апогея на кариерата си, но лидерските качества и безценната отборна работа която защитникът Бекенбауер вършеше на терена, нямаше как да не бъде  оценена от тогавашните специалисти. Е, досещате се, че днес няма как защитник да спечели „златната топка“, то за халфовете е трудно да го направят, пък камоли за бранителите.  Просто отличието вече се дава на най-популярния футболист за в момента, а естествено популярни са футболистите, които бележат голове като Роналдо и Меси.  Играчи, които не вкарват толкова много, но пък стоят в основата на цялостната организация на играта на отборите си, каквито са Шави, Рибери и Иниеста просто са обречени да стоят миманса и да получават по едно потупване по рамото, за това, че са помогнали на големите звезди да изпъкнат. Това не е честно. На футболния терен няма само нападатели. Там има халфове и защитници, които имат съществена роля за звездния статут на атакуващите играчи. Те обаче няма как да бъдат звезди. Снайдер и Рибери не взеха „златната топка“ просто защото нямат ореола на супер звезди около главите си и не продават продукта футбол, както го правят Меси и Роналдо. Истината е, че ако играеха в днешни дни футболисти като Матиас Замер, Луиш Фиго, Ривалдо и Бекенбауер нямаше да получат своята „златна топка“, просто защото не са лица на достатъчно рекламни марки и не вкарват по 50 гола на сезон.

Гласуването за „златната топка“ през тази година също бе опорочено. Срокът за него бе увеличен, на много от гласуващите бе даден шанс да променят вече дадения си вот, защото според ФИФА е имало опасност хората да не вземат под внимание финалния спринт на Роналдо през 2013 г. и силното му представяне за националния отбор на Португалия. Всъщност самата дата на нейното връчване е абсурдна. „Златната топка“ би трябвало да се връчва през лятото, когато футболния сезон е завършил и може да се направи най-ясно изчисление за това кой какво е постигнал. Сега наградата се връчва през януари, по средата на новия сезон, когато спомените от стария са поизбледнели и хората си спомнят основно случилото се през последните няколко месеца.

Истината е, че „златната топка“ все повече се превръща в рекламен сувенир, целящ да бетонира любимците на ФИФА на троновете им. Вотът на журналистите, които между другото, колкото и невероятно да звучи дават най-обективна оценка, бива изместен от вота на  футболните хора, които гласуват спрямо това кой им е съотборник, на кого са се възхищавали като деца или кой им е любимия футболист. Спечелените трофеи и отборните постижения вече нямат значение за този трофей, важно е само кой е вкарал повече голове. Футболът обаче не е само голове, той е колектив, борба и асистенции. За съжалени днес това все повече се забравя.