Джокович с разтърсващи думи: Стоях на опашка за хляб в 5 сутринта, виждал съм мъртви хора

В голямо интервю, което даде на аржентинския "La Nacion", 24-кратният шампион от Големия шлем Новак Джокович говори за Сърбия, трудното си детство, ситуации, които са го укрепили психически, но също така и слабостите, които го правят изключително уязвими, предаде bTV.

Поради професионални задължения Новак живее дълго време в чужбина, но сега иска да компенсира времето, прекарано далеч от родината. Той решава да се върне със семейството си, за да могат децата му да усетят какво означава да живееш в собствената си страна.

На въпрос дали усеща специална енергия, когато е в Сърбия, Ноле отговори: "Белград е моят дом и тази енергия не може да се сравни с нито един град, който посещавам. В Сърбия имаме поговорка, която гласи: "Където и да отидеш, когато се върнеш у дома, се връщаш при корените си, връщаш се на мястото си." Дните на детството, които прекарах тук... ми връщат емоции и спомени, които нося със себе си от 30 години, а не съм бил в Сърбия от 15 или 20.

Липсваше ми да бъда с моите хора, да говоря на моя език, да виждам родителите си, които живеят тук, моето семейство и приятели, имам чувството, че принадлежа на този град...", каза Ноле. Той също така говори за ужасите на войната, които са преживели хората от бивша Югославия и най-трудните моменти на израстване.

"Сърбия е много стара нация. Първо трябва да изясним това, защото имаме много богата история и традиции, но в новата история, през последните сто години – Първата световна война, Втората световна война и особено сега, в последните 30 години - много страдахме, не само ние, но и Хърватия и Босна", казва Джокера и добавя:

"Югославия беше разкъсана през 90-те години, аз съм роден през 1987 г. като Меси, така че не помня добре каква точно беше страната ни, бях много малък. Спомням си втората част на деветдесетте и че бяхме под санкции и ембарго, което означаваше, че не можехме да изнасяме или внасяме нищо. Спомням си как стояхме на опашка за хляб с дядо си в 5:00 сутринта, за да нахраним цялото ни семейство. Чичо ми, роднините ми, братята ми, родителите ми и аз живеехме заедно в малък апартамент, защото нямахме друг избор и това са нещата, които се превърнаха в неразделна част от моя характер, който съм днес като човек.

Оценявам това положително, защото засили волята ми да успея, да направя нещо с живота си и имах невероятна подкрепа от родителите си, които инвестираха всяко евро, което имаха. Израстването в този контекст беше трудно, преминахме през трудности и аз бях малко момче, което избра да се занимава със спорт, който е за богати, скъп спорт за нашата ситуация. Сърбия не е богата страна, но ние сме страна на успешни спортисти и богати традиции. И все пак - в продължение на няколко години бяхме най-добрите в света: Ана Иванович, Ненад Зимонич и аз. Всички бяхме №1 в някакъв момент", каза Новак.

Джокович призна, че децата го правят особено уязвим. "Какво ме прави уязвим? Повече, отколкото някой може да си представи - децата. Моите деца, разбира се, но и другите. Винаги съм емоционален с тях, но когато станах баща... Когато видя деца да страдат, това разбива сърцето ми, сякаш изпадам в депресия, те са най-чистите същества на планетата и заслужават да имат бъдеще, когато видя войната и всичко, което се случва... Преживях войната, градът ми беше бомбардиран и денем, и нощем, виждал съм мъртви хора. Сега, когато отнови има войни в други страни по света, не разбирам... Бих искал да знам защо се случва, но тези въпроси са за политиците. Това ме натъжава, защото ние не оставяме по-добър свят за децата, което означава, че не правим добри неща. Ние искаме да създадем по-добро общество за тях, да, те имат възможно най-доброто образование и затова несправедливостта ме прави уязвим, особено към децата и към природата. Обичам природата и животните и такива неща ме убиват", не крие емоциите си сърбинът.